"Случи се изведнъж. Идеята за книгата се появи през септември 2021-ва. Сюжетът на романа се върти около мистериозно произведение на изкуството – скрита статуя. Надявах се, че ще бъда достатъчно способен, за да разкажа тази история“ разказа Жан – Батист Андреа в предаването "Понеделник вечер"
"В книгата ми има толкова много изкуство. Италия ми се стори като най-естественото място, където да се развива действието. Нямах списък с възможни държави. Беше ясно от самото начало, че фон на този сюжет ще бъде Италия. Живея на около час път от италианската граница, която се намира в Южна Франция. Баба ми е италианка. Имах много причини да избера Италия".
Успява ли да разбере повече за италианските си корени Жан – Батист Андреа?
„Парадоксът е, че не помня нищо. Когато италианците се местят във Франция по времето на баба ми, те правят всичко възможно, за да заличат корените си. В противен случай можели да станат жертви на расизъм. Никой не говореше италиански в семейството ми. Когато изявих желание да уча италиански, бях около 15 годишен. Казаха ми, че този език е твърде лесен и по-добре да се насоча към немския“.
Красиво написаната „Да бди над нея“ се оказва емоционално приключение за Жан – Батист Андреа. Нужни ли са му проучвания, за да опише детайлите в историята си?
"Опитвам се да пиша за неща, които вече познавам. Не пиша от гледната точка на непознатия. За мен е много важно да почувствам сюжета и героите си. Например, тази история "Да бди над нея" се развива в държава, която много добре опознах. Пишех за градовете, до които съм пътувал. Флоренция, например. Построявам историята, същността на героите си. Когато имам нужда от някаква информация, с която не разполагам – като например, какъв е бил нощният живот в Рим през 1920-та, тогава правя свое проучване".
Главният му герой – талантливия Мимо – идва от бедно семейство и още от малък трябва да се сблъска с тъмната страна на хората. Завистта и предразсъдъците често се опитват да угасят пламъка на творческия му порив. Много от героите, които среща по пътя си го подценяват и заради физическите му характеристики – Мимо Виталиани е джудже. Продължаваме ли да съдим за един човек по външния му вид? Разсъждаваме с Жан – Батист Андреа.
"За съжаление, точно така се случва. Дори и да не става въпрос за толкова крайно различен човек като Мимо. Всички съдим за другите по външния им вид. Доказано е, че ако си красива жена или хубав мъж животът ти ще е по-лесен. В същото време обаче може тези красиви хора да са невероятно глупави и некомпетентни. Опитвам да не съдя за хората по начина по който изглеждат. Привличат ме искрените приятелства и общите интереси. Докосват ме хора, които са умни и могат да ме научат на нещо. Харесвам онези, които разбират неща неразбираеми за мен. Искам да се уча от тях".
Мимо среща Виола – мистериозна млада дама, с която ще извървят пътя към съзряването.
"Мисля, че тяхната връзка дава основната сила на книгата. Бях влюбен в училище. Любовта ми към едно момиче вдъхнови някои от героите ми. Но бях много срамежлив и нищо не се случи между нас. Дори не й казах, че я харесвам. Въпреки това – емоцията бе много силна и креативна. Цялата тази връзка се случваше в главата ми. За „Да бди над нея“ си казах, че между героите ще има връзка в която нещата няма да се получат по очаквания от читателя начин. Това създаде едно напрежение през цялата книга, което читателят се опитва да разбере в каква посока ще го отведе“.
Всеки, който реши да тръгне по пътя на таланта си, трябва да плати цена. Тя е в трудностите, през които преминава един човек, за да достигне своя личен връх. Пред подобни изпитания се изправя и френския писател Жан – Батист Андреа.
"Бях на петнайсет, когато един от учителите ни даде списание с различни професии. Разнообразни кариери, които можехме да изберем. От електротехник до банкер и пощальон. Имаше много, много възможности. Но писател не бе една от тях. Още тогава заявих – искам да разказвам истории и да измислям герои. Хората около мен казваха – това не е професия. Макар и да не вярваха в мен, аз реших да се боря за мечтата си. И бях късметлия. Някои хора обаче биха се пречупили пред мненията на останалите. Ще приемат, че не са достатъчно добри и ще потърсят поле за развитие, което в очите на останалите е „сериозна професия".
Романът на Жан – Батист Андреа "Да бди над нея" се развива на фона на едно противоречиво време на войни, което сякаш днес се повтаря. Помним ли уроците на историята?
"Да и не. Не, защото в момента се случват много събития, подобни на онези военни години. Но и да, защото ти го споменаваш. Както и много други хора. Пазим тези събития в подсъзнанието си. Дали това ще повлияе благоприятно? Не зная. Знаем обаче, че, макар и не еднаква, историята понякога се повтаря. Би било твърде лесно и безотговорно да си кажем – ето, събитията се повтарят, няма какво да направим. Винаги можем да се борим за свободата си. Не бива да се отказваме от едно по-добро и демократично общество".
Още по темата в звуковия файл

По повод предстоящия концерт на 21 ноември и представянето на новия албум, с които Детският радиохор отбелязва 65 години от своето създаване, гост в студиото на предаването "Рано в неделя" бе маестра Венеция Караманова, главен диригент на състава. "Тази година е наистина специална за нас. Юбилеят ни провокира да направим възможно най-пъстър сезон...
По повод изложбата, която бе открита в сградата на Столичната община, Александра Чолакова разказва за инициативата, посветена на децата с дислексия и другите специфични обучителни трудности. „Това е пътуваща изложба, която вече имаше няколко отправни точки – Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Регионалния център за..
Алеята на славата в Тутракан – едно от емблематичните места в Крайдунавския парк – продължи да попълва своята историческа памет. На 12 ноември бе открита четвъртата паметна плоча, посветена на поетесата Пенка Цанева – Бленика (1899 – 1978), родена в Тутракан и оставила значима следа в българската литература. Идеята за Алеята на славата бе на кмета..
На 12 ноември от 17:30 ч. писателката Мариана Кирова представи новото си издание „Приключенията на една блондинка“ пред приятели и почитатели на среща с автограф и „чаша вино“. Книгата представляваше второ издание на едноименния роман, като в нея бяха включени и разкази и новели. Един от разказите, озаглавен „Операция Актиния“, бе носител на първа..
Миналото като възможност за бъдещето и връзката между аналоговото и дигиталното са сред основните послания на художествената инсталация „Пространство и етажи“, представена в Младежкия дом във Враца. Нейният автор е популярният дигитален артист Илиян Стойчев. Инсталацията обединява десет стари телевизора, които възпроизвеждат от DVD устройства кратки..
„Да излезеш от кожата си“ е названието на тазгодишното биенале на Съюза на йерусалимските художници. Почти всички творби, подготвени специално за форума, бяха отхвърлени от кураторката Тали Бен-Нун , което се превърна в неочаквана провокация и вдъхновение за нови търсения. Идеята на изложбата е да насочи вниманието не към завършената творба,..
В рубриката "Нов компактдиск" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме удоволствието да направим българската радиопремиера на дебютния албум на Трио "Бронте". Ансамбълът, избрал за име фамилията на три талантливи и смели писателки от първата половина на XIX век - сестрите Шарлот (1816–1855), Емили (1818–1848) и Ан (1820–1849) Бронте - е..
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
В петиция на родителите на деца с диабет тип 1 и на пациенти с това заболяване се призовава НЗОК да плаща напълно за инсулинови помпи като съвременен..
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент,..