„Театрални мигове от вечността“ представи актьорът Иван Митев

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Здравка Маслянкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Знаете ли, че генерал Иван Фичев, внук на великия строител Колю Фичето, е бил актьор и е играл пред депутатите, приели Търновската конституция, или че неговата съпруга Сенка вероятно е първата жена актриса в България? Чували ли сте, че революционерът Бачо Киро създава първия селски театър в България? Вероятно не знаете кой е започнал първи в България да изплаща хонорари на артистите и на театралния технически персонал. Отговорите на тези въпроси със сигурност знае великотърновският актьор Иван Митев. Той описва всички тези истории с доказателства от архивите в книгата си „Театрални мигове от вечността“ и открехва завесите на театралното дело в старопрестолно Велико Търново от 1870 до 2022 година.

 

Иван Митев е доайенът на великотърновския музикално драматичен театър. 71-годишният професионален актьор е на сцената от 45 години. Носител е на голямата награда за главна мъжка роля на международен филмов фестивал в Индия. В репертоара си си има над 120 роли. От 2009 година Иван Митев се е посветил и да издирва, и описва историята на търновския театър. Написал е четири книги, а последната е „Театрални мигове от вечността“, издадена с подкрепата на Министерството на културата, и се подарява на българските библиотеки и читалища.

Книгата е създадена в стила на хрониките и е събрала над 600 лични биографии на различни творци, работили на търновската театрална сцена.

  

„Твърде много млади хора започнаха да проявяват интерес през книгата към онова, което се е случвало. Важното е, че запазихме спомените за хората, които са били. Успях да направя около 30 пространни интервюта с някои от големите актьори в Търново, София, Пловдив, които вече ги няма. Запазени са тези интервюта, живите им гласове са останали“.

На 14 март се навършиха 155 години от първото театрално представление в старопрестолния град. Между 45 хиляди и 50 хиляди снимки е издирил и сканирал от различни архиви Иван Митев за театралното дело в Търново. Благодарение на архивите на Иван Митев, предадени в БАН, там е направен фонд на търновския театър.

Една от прелюбопитните истории, описани в последната книга на Иван Митев, е на генерал Иван Фичев, който в първите години след Освобождението е бил командир на Търновския гарнизон, но и актьор.

„Те подготвят представление по „Иванко, убиецът на Асеня“. Там играе и известният Лазаров, който след време ще бъде министър на просвещението. Играят представленията в конака пред депутатите. Има е идна сензация. В записките на генерал Иван Фичев се посочва, че неговата жена Сенка Иванова и играла Геновева на сцената в Търново. Това е било във времената, когато женските роли са се играли от мъже. Ако това е вярно, това ще е първата българка, която играе на сцената, и то Търново“.

Благодарение на Стефан Стамболов в Търново е построена първата професионална театрална сцена:

„Когато в Пловдив първата професионална театрална трупа играе върху дървени дъски, наредени върху дървени „магарета“, в Търново вече има професионална театрална сцена с около 650 места“.

При едно от посещенията на Васил Левски в Търново при създаването на революционните комитети, го водят в читалище „Надежда“ да гледа „Многострадална Геновева“. След спектакъла Апостолът разговаря с младите мъже актьори и с тях създава един от тайните си комитети, разказва Иван Митев.

В Книгата си „Театрални мигове от вечността“ той описва, че революционерът Бачо Киро е гледал първото театрално представление в Търново. Толкова се е впечатлил, че прибирайки с в Бяла черква създава първия селски театър в България:

„Този човек, който казва „Искам да загина за свободата на моя народ“, прави уникален експеримент. Понеже е била забранена пиесата „Стоян войвода“, защото е свързана с революционната дейност, той обявява, че ще играят „Многострадална Геновева“. Играят по-малко от едно действие в началото и веднага преминават към „Стоян войвода“. Ималата е такъм успех, че в Михалци имат 6 поредни вечери с представления. Неговите театрали, предимно учители, отиват в неговата чета и загиват при битката в Дряновския манастир“.

Иван Митев дава публичност в книгата си и на документалните данни от архивите, че още през 1870-71 година за търновския театър са купувани от Мюнхен, Виена и Букурещ костюми, перуки и мустаци.

Търновският юрист и общественик Марко Тотев, станал нарицателно за лош късмет, също е свързан с театралното дело. Бил е председател на историческото читалище „Надежда“, където е бил театърът:

„За своя мандат за първи път в историята на търновското читалище започва да плаща хонорари на актьорите и за първи път се плащат командировъчни на технически служби, които се наемат да помагат при пътуванията в региона“.

Търновските театрали са играли представления и със събраните пари са подпомагали революционното движение в Македония. В Търново е бил първият театрален вестник в България, от който през 1900 година са излезли само 15 роя, но с кореспонденции и от чужбина, разказва в последната си книга актьорът Иван Митев.

Повече чуйте в звуковия файл.