Боряна Григорова: Как да не се спъваме в камъни, които са зад гърба ни

Токсичните хора не са някакво имагинерно явление. Голяма част от тях попадат в психологически квалификации. Разпознаването на токсичните хора не е толкова лесно в началото на общуването. Постепенно и с умели ходове те завладяват съзнанието на другите и постигат своята доминация. 

Такива хора често срещаме на работа, може да са сред приятелите ни и дори у дома. Прекараното време с тях не е никак приятно, то е натоварващо и изтощително, независимо дали ги слушате да се оплакват, дали обвиняват за всичко другите или вие сте виновни за това и онова. Специалистите твърдят, че общуването с такива хора може да разболее обикновения човек, да изтощи психиката му и да измори тялото до проявата на соматика.

Боряна Григорова е автор на книгата "Паяжината на психическия тормоз". Тя е психотерапевт, занимава се с изучаване и изследване на поведенческите модели и личностните разстройства. Как се заплита паяжината на токсичните връзки с нарцистичните личности.

"Истината е, че най-трудно ни е във връзката със себе си, откъдето произтичат трудностите и в общуването с другите хора. Защото, ако сме добре здравословно и адекватно свързани със себе си, ние се свързваме и с всички други по този начин", каза за БНР Боряна Григорова. 

"Къде се крият проблемите за това един човек да е токсичен, да е некомуникативен - коренчето за това естествено е детството, да, можем да кажем, че вината е у родителите, но погледнато така, това няма да ни помогне да достигнем до нещо по-добро...

Имали сме родителите, които сме имали, те са направили това, което са можели да направят, те са ни дали това, което са имали да ни дадат. Тоест, с даденото от тях сме стигнали до някакво ниво на несвързване със себе си. 

Но оттам насетне ние сме отговорни - от момента, в който пораснем, ние можем да поправим всичко това, което не се случило или се е случило по лош начин. Единствено изключвам много тежките родителски проявления на насилие или изнасилвания, но въпреки всичко, дори и в такава ситуация, ние все пак имаме избора да направим други решения, да интегрираме миналото си по различен начин, без да оставаме "заклещени" в него, защото оставайки заклещени в него, ние сякаш се спъваме в камъни, които са зад гърба ни", поясни специалистът.

"Как са се формирали токсичните хора, личностните разстройства - нещата са всъщност много фини - когнитивният мозък, тоест нашият разум, с раждането ни той не е развит и и започва да се развива към 2-3 годишна възраст. И завършва развитието си, по последните изследвания, към 28 годишна възраст.

До към 6-7 годишна възраст на детето не може много да се разчита на логика и причинно-следственост, тоест в този период - до към 7 години, изключително много възприятието на децата се основава на интерпретация, а не на реални факти или на причинно-следствени връзки", поясни Григорова.

"Така че много фини неща могат да увредят детето, да му създадат травматично преживяване, усещане за счупена представа за себе си, за недостатъчност, това са родителските послания детето да бъде силно, да е перфектно, за припрените родители, когато даваме за пример друго дете на собственото си дете", допълни психотерапевтът.

 Още по темата в звуковия файл.