Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и граматични конструкции - това е пътуване в история, култура, изкуство, политика и философия, които отдавна са надхвърлили границите на Корейския полуостров.
Тридесет години са достатъчно време, за да се изгради традиция, но и достатъчно малко, за да се чувстваш още в началото на нещо голямо.
В далечната 1994 г. едно ново академично пространство отваря врати в Софийския университет – специалност "Кореистика", мечтата на малка група ентусиасти, които вярват, че между България и Корея могат да се изградят много повече от дипломатически отношения. Могат да се изградят мостове на знание, културен диалог и истинско разбиране.
Днес "Кореистика" е търсена специалност, в която се изучават не само езикът и литературата, но и корейското изкуство, история, общество, политика и икономика.
И ако в първите години това е било малко позната територия, днес корейската вълна „Халю“ – кино, музика, модерно изкуство – отваря врати към един свят, който все повече млади хора искат да опознаят.
Но какво всъщност означава да изучаваш Корея в България? Какви са предизвикателствата и възможностите за студентите? Как се изгражда културен мост между два толкова различни свята?
Отговорите дават знакови личности в сферата на Кореистиката в България – д-р Райна Бенева, преподавател по корейска език в СУ, д-р Ким Сеуон, преподавател по корейски език, също в СУ и Снежана Тодорова, председател на СБЖ.
Д-р Райна Бенева, д-р Ким Сеуон и Снежана Тодорова споделят за БНР, че вече кандидат-студентите не записват на първо място китаистика или японистика, чак след това кореистика, но днес това не е така.
За Корея се знае много, за нейните постижения и в икономиката, за културното многообразие и вече студентите идват при нас и записват директно като първо желание кореистика, разказаха гостите.
По думите им това означава, че основателите на специалността в България, преподавателите, следовниците им са си свършили добре работата, защото има приемственост и има също гласност, която работи в полза на това корейският език и култура да бъдат все по-разпознаваеми и значими в нашето общество.
Още по темата в интервюто на Станислава Пирчева с Д-р Райна Бенева, д-р Ким Сеуон и Снежана Тодорова в "Нощен Хоризонт".
4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък. 48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока. Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират..
"Има доста лица в публичното пространство, които би трябвало с добрия си пример , с кариерата и имената си, които носят, по-скоро да застават и да са против това, да застават във всякакви кампании, които са срещу хазартната зависимост . Ние, за съжаление, ги виждаме и по билбордове и в различни реклами за хазарт". Това заяви в интервю за..
Остават два дни до премиерата на музикалния спектакъл "Небесна хармония" . Концерт на Българската хорова капела и Струнния оркестър "Класика" от ИМ "София", които ще гостуват отново на сцената на Националния дворец на културата, в кино "Люмиер" с новия си проект. Това ще стане на 27 април от 19 часа . "Репертоарът е подбран заради една..
НЗОК да финансира дейности на медицински сестри, акушерки и рехабилитатори в техните самостоятелни практики . За това настояват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. От асоциацията очакват широка обществена подкрепа, защото исканията им са насочени към грижа за пациента. За целта са необходими промени в..
Родителите във Варна подготвят протест срещу новата наредба за прием в общинските детски градини. Варненци алармират, че готвени промени в общинската наредба за прием на деца в детските градини ще доведат до по-големи големи групи, а замислената промяна на районирането и до голяма отдалеченост на заведението от дома на детето. На вчерашната..
" Папа Франциск беше много естествен и близък до хората, не се чувстваше никаква дистанция. Беше непосредствен, както се казва един пастир. Направиха ми силно впечатление неговите думи, че пастирът трябва да мирише на овце ". Това сподели в интервю за предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" монс. Петко Вълов , който е епископ на..
"Функцията на Фискалния съвет е да е куче-пазач на фискалната дисциплина и устойчивост на публичните финанси , с други думи казано - Фискалният съвет трябва да осведоми обществеността тогава, когато се наблюдават най-съществени рискове по отношение на дълга, дефицита и други подобни". Това каза в интервю за предаването "12+3" по програма "Хоризонт"..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..