България може да рекламира новите си ядрени мощности през центровете за данни

В страната ни има около 20 центъра за данни - в София, Пловдив и Русе, управлявани от 11 организации. Изкуственият интелект ще влезе и в новия суперкомпютър "Дискавърър", стана ясно преди седмица. Законодателството обаче трябва да се адаптира, при това не само в България.

И президентът, и министърът на енергетиката припомниха, че България наистина може да привлича IT сектора с проектите за нови мощности в ядрени централи. Такава беше заявката на Жечо Станков в началото на февруари, когато пред IT сектора каза, че ще прави роудшоу сред инвеститорите за новите ядрени мощности в Козлодуй. Територията около АЕЦ "Козлодуй" e най-подходящото място за развитие на изкуствен интелект и центрове за данни, увери Станков. Президентът Румен Радев пък съвсем наскоро предупреди, че "тече трескава надпревара в света за изграждане на такива огромни гигафабрики, а ние имаме силни козове".

Всичко това трябва да се обмисля внимателно, става ясно от думите на Здравко Николов, изпълнителен директор на Equinix в България. У нас компанията му притежава 2 от близо 260-те дейта центъра по света.

Технологията малки модулни реактори решава проблема с транспорта и дистрибуцията на тази енергия. Към момента обаче няма комерсиални примери за изчислителни центрове, разчитайки на подобни мощности, казва Николов.

В момента най-сериозният проблем на дейта центровете да си търсят ток не е "електрически", а икономически. Различните центрове за данни имат нужда от различни количества енергия.

"Новото, което ще консумира повече енергия от традиционните консуматори на изчислителни ресурси, е изкуственият интелект. Това е изключително енергоемък процес, който ще се случва извън големите агломерации."

Точно такъв изкуствен интелект ще се "отглежда" на българския суперкомпютър "Дискавърър". Съвсем наскоро "Discоverer" беше надграден с нов клас функционалности и системи за ИИ. С най-голямата си натовареност българският суперкомпютър използва 1 мегават. Петър Статев от "София тех парк" определя като абсолютно рационална идея България да рекламира новите си ядрени мощности през центровете за данни. Статев признава, че е изкушен да сложи станалите модерни модулни ядрени реактори за захранване на ъпгрейднатия суперкомпютър.

"Най-големият разход в поддръжката на високопроизводителните машини е енергията, електричеството."

Със спестените от тока пари и модулния реактор ще се инвестира например в квантови модули за надграждане на суперкомпютъра, мечтае Петър Статев. Той обяснява защо Франция, а не Германия обяви инвестиции за 109 млрд. евро в проекти за изкуствен интелект.  

"Макрон излезе и се би в гърдите, че Франция ще стане шампион, а Шолц не излиза. Защото благодарение на натиск от зелените Германия затвори всичките си атомни централи. Франция не само не затвори нито една от ядрените си централи, тя планира нови. В момента няма алтернатива на евтино електричество, което е прогнозируемо, 24 часа е налично."

IT компаниите по света са планирали използването на най-малко 60 малки модулни реактора, предимно в Индия и САЩ. "Майкрософт" мисли да използва дори и ядрен синтез за нуждите на ИИ и дори поиска рестарт на ядрена централа в САЩ. Но дори и тази процедура вече е въпрос на законодателство, което поне в случая на САЩ навлиза в неизследвани територии. Затова Петър Статев посочва, че Европа трябва да помисли.

"Решението не е единствено и само в шести, седми, осми, девети и десети блокове на АЕЦ "Козлодуй". На пазара в САЩ, Япония, Южна Корея и Китай излизат компактни ядрени модулни генератори. Вече има такива експериментални. Големият проблем е за колко време Европа ще сертифицира, че ще допусне такъв тип генератори на електричество, защото тогава няма нужда да строим мегафабрика.  Може да построим разпределена структура в цялата страна, до която да има такива генератори, модулни, локални, и в същото време да решаваме въпроса с охлаждането или отоплението."

Едно от приложенията на малките модулни реактори е точно това – захранване на центрове за данни, изтъква председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски.

Към момента ядреният ни регулатор отчита липса на заявки за ползването на малките реактори за дейта центрове. Същевременно министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че се прави работна група от различни министерства, която да работи приоритетно за изграждане на новите ядрени мощности на България, защото очаква седми блок на АЕЦ "Козлодуй" да заработи през 2033 – 2034 г.

В САЩ са останали свободни само 3% от площите, които могат да поемат такива гигафабрики за ИИ.