Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Щастливата развръзка за Белла и Били - две кученца по време на войната в Газа

3
Мийя Лимберг и кученцето Бела
Снимка: Феня и Искра Декало

За войната между Израел и Хамас, започнала в приграничните кибуци на еврейската държава и продължаваща и до днес е писало много и от различни гледни точки. 

Днес разказваме обаче за приключенията на на две кученца по време на война и щастливата развръзка.

Мийя Лимберг, ученичка в музикалното училище, нейното кученце Белла порода ши-тцу и майка й Габриела живеят в Йерусалим, но на празника Сукот – 7 октомври 2023 г, са били на гости при нейната роднина в кибуца Нир Ицхак:

"Когато се появиха въоръжените хора до входната врата на леля ми в кибуца имах не повече от секунда и половина да реша дали да остава кученцето си Белла и да вляза сама в скривалището. Решението ми бе да го взема в ръце, за да не пострада от стрелбата на терористите. 

След това ни плениха. Под нощницата си бях скрила Бела. Страхувах се терористите да на я открият. Тя също се беше вкопчила в мен. Дори не си спомнях как са ни возили по улиците на Газа и как ни натъпкаха в тунелите. Сега гледам клиповете, които похитилите ни са публикували в социалната мрежа. В края на видеото терористите се прегръщат и целуват, че са ни отвлекли.

След това 52 дни изкарахме под земята За Белла това беше не по-малък шок отколкото за нас. Тя трепеше в ръцете ми...Дори в началото не искаше да отиде до тоалетната. Не мислех, че едно малко куче може да стиска толкова часове. Едва късно през нощта, успях да я взема със себе си до тоалетната и там тя се изпишка на пода. Продължих да правя същото: носех я със себе си до тоалетната и чистих след нея. Постоянните пазачи свикнаха, че в тунелите има кученце и познаваха Белла, не че са я харесваха или нещо подобно, просто свикнаха с присъствието ѝ. Но един от новите пазачи направо бе смаян, не разбирайки откъде са се взели кучетата на такава дълбочина.

Бяхме предупредени, че за Белла не са полагат храна и вода, които и без това бяха оскъдни. Споделяхме храната си с нея. Белла е малко куче, тежи само 4,5 килограма и яде много малко. В началото за закуска имахме по едно яйце. Давах ѝ половината. На обяд -около 150 грама макарони или ориз. Отделяхме й за нея. Макар и рядко получавахме част от израелски войнишки консерви (например половинка кутийка) с месо, както и сухи дажби от Египет, които Белла харесваше. Запазих кутийките и направих от тях купички: за храна и за вода. Тя свикна с тях. 

На няколко пъти искаше да избяга от помещението, в което не държаха. Искаше да изследва всичко, да се скрие зад леглото, на което спяхме подред. Те е доста упорита, но това не е нищо ново. Белла разбираше, че аз съм я спасила, че се грижим за нея дори в такива условия и изразяваше чувствата си с характерната си упоритост, която понякога беше дразнеше. 

Схвана, че не трябва да лае. Дори ние разговаряхме рядко и само шепнешком. Тя разбираше и кой от нашата група отвлечени изпада в униние, и отиваше при него и правеше всичко за да го разсее от тежките мисли. Когато отвън се чу грохотът от експлозии, беше много уплашена и беше изключително трудно да я сдържи. Но тя е умна и разбираше, когато трябваше да седи тихо и изобщо да не потрепва.

Може би най-драматично беше освобождаването ни след 52 дни под земята. Служителка от Червения кръст искаше да поеме Белла, но нито тя, нито аз разрешихме. Направо крещях на английски "тя е моето куче", разказва Мийя Лимберг.


А едва през миналата седмица в цял свят стана известна и историята на още едно кученце, намарано в Газа -чистокръвното кавалер-кинг-чарлз-спаниел на име Били, той имаше чип. За историята му разказва Рахел Данцинг:
"Позвъниха ми от престижна израелска ветеринарна клиника. Попитаха ме дали познавам Били. Знаеха цялото му родословно дърво, записано на чипа му . Тогава чух как са намерили кученцето ми, за което бях писала безброй обяви в сайтове за загубени домашни любимци.

По време на операцията в Газа, двама запасняци са си говорили на иврит, когато при тях се измъкнало от руините и дошло кученце. Доста свойски, то скочило в ръцете на единия, който също си имал домашен любимец вкъщи. 

Четири дни го хранили. Но били много кльощаво и козинката му била спластена. Имало паразити. На единият от намерилите го, дали отпуск за празниците. Много усилия му коствало, но успял да изведе и Били от анклава. Показал го на ветеринар. Тогава разчели чипа. 

Оказало се, че е отвлечено или е тръгнало след двама от стопаните си, които са сред похитените и след това убити, заложници от сем. Данциг от кибуц Нир Оз

Ето как се случи изчезването му: Беше рано сутринта на на 7 октомври 2023 г. варях кафе, когато чух изстрели. Мъжът ми - известният историк Алекс Данцинг и брат му отидоха да погледнат какво става и повече не ги видях. Били не искаше да помръдне от под стола. Аз се скрих в скривалището, което беше зад шкаф в склада ни. И така оцелях. 

Когато излязох, след 27 часа, Били го нямаше. До вчера. Сега кученцето ми не иска ни за миг да се раздели с мен. Сякаш харесва да му говоря на иврит! В клиниката са го обезпаразитили. Дадоха ми точни инструкции кака да го захраня. А ако то можеше да говори какво ли би разказало за това, на което е станало свидетел, за смъртта на стопаните си и за това как е оцеляло в Газа за година и повече от половина...

Неговият спасител винаги може да идва в дома ми и да си общува с Били."


Още по темата в репортажа на Феня и Искра Декало за "По първи петли".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18

Много българи избират Кавала за почивка и за бизнес

В предаването "Летни нощи с "Хоризонт" гостуваха Андония Михайлова и Стелиос Катакалос. И двамата живеят в Кавала, където развиват свой бизнес. Стелиос работи в сферата на Информационните технологии, но е и граждански активен в различни каузи. Андония и семейството й емигрират в Гърция в началото на 90-те години. - Андониа, какви бяха мотивите на..

публикувано на 27.08.25 в 12:01

Преди и след: Как комунистическият режим организираше младите хора?

Социалистическият режим, който управляваше България от 1944-та до 1989-та година на миналия век, беше издигнал в култ идеологически ориентираното възпитание , за да подготви младите хора за включването им в светлото комунистическо бъдеще. И подхващаше децата от невръстна възраст, за да ги мобилизира и вкара в матрицата. "В традициите на..

публикувано на 27.08.25 в 09:58

Щъркелите си тръгват, но над 200-300 топлолюбиви птици остават да зимуват

Белите щъркели започнаха традиционната си есенна миграция към топлите страни. До Африка птиците ще изминат над 5000 километра. "На пръв поглед е необичайно, но е нормално, ятата щъркели, а и не само те - хищните птици, пеликаните, да спират вечер за "нощувка" по време на техния прелет на юг . Това са едри птици, които в милионната история..

публикувано на 26.08.25 в 11:11

"Светло бъдеще" за Мраченик, или мотиката като терапия

За трето поредно лято и четвърти пореден лагер в карловското село Мраченик доброволци се вписват в ежедневието на населеното място. Доброволческият проект "Светло бъдеще" се изпълнява по програма "Европейски корпус за солидарност" и ще продължи до 10 септември . С намигане и на шега решихме да наречем тази дейност "светло бъдеще", за..

публикувано на 25.08.25 в 11:17