Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Манастирите са били разположени около държавните центрове

Скални култови паметници на Добруджа оживяват в книга на проф. Г. Атанасов

Специалистът: Има симфония между населението, градския живот и монашеството

| Репортаж
Снимката е илюстративна
Снимка: Венета Николова

Скалните култови паметници на Добруджа оживяват в нова книга на проф. Георги Атанасов. Над 100 обекта разкриват духовния и историческия пейзаж на региона от античността до Средновековието.

Авторът на книгата - проф. Георги Атанасов, е археолог и изследовател, проучващ от десетилетия култовите обекти по поречията на Суха река и Канагьол.

Според проф. Георги Атанасов, у нас има открити около 200 скални светилища, манастири и култови комплекси, датиращи от различни исторически епохи – от късната античност през Първото българско царство до Второто българско царство.

"Обикновено като се каже скален манастир, представите ни отиват към исихазма, към Второто българско царство. Напротив – тук, в Добруджа без съмнение имаме колония от времето на късната античност, имаме колония от времето на Първото българско царство – може би най-голямата. В представите е наложена идеята, че скалните манастири са нещо извън времето и пространството."

проф. Георги Атанасов   снимка: Незабравка Кирова

Смятало се е, че там живеят отшелници, откъснали се от света. Специалистът опровергава тази теза:

"Нищо подобно – почти всички скални манастири са в непосредствена близост, в съседство, дори в подножието на крепостите както от периода на късната античност, така и в Първото българско царство. Има симфония между населението, градския живот и монашеството, което е духовният водач – това са образованите хора."

99% от скалните манастири в България се намират именно в североизточната ѝ част. В други региони те са единични – по един-два до Видин, Никопол и в Родопите. Проф. Георги Атанасов обяснява защо това е така:

"Скалните манастири са най-висшата монашеска добродетел. Най-извисените монаси живеят в скалните манастири. Скалната обител става нещо много специално. Манастирите са около държавните центрове. Това не е абсолютно, но има такава тенденция."

В книгата се разглежда и т.нар. скално култово строителство.

"То не започва със скалните манастири. Скални култови паметници имаме в трако-римската епоха", уточнява проф. Атанасов.

"Пещерата е не само място за живот. То е място на култ, на съзерцание. Място, в което се раждат идеи и се прославят герои", допълва той.

Книгата, посветена на скалните култови паметници в Добруджа, излиза благодарение на проект на Софийския университет "Св. Климент Охридски", финансиран от Фонд "Научни изследвания". Проектът, ръководен от доц. Албена Миланова, е част от по-широко научно изследване, чиято кулминация е именно изданието, което представя уникалното културно наследство на Североизточна България.

Изданието е ценно както за специалисти, така и за туристи, които търсят дълбочина и връзка с миналото. Авторът вярва, че този тип културно наследство има огромен потенциал за развитие на културен туризъм в региона.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йовчо Стоянов

В Русе беше показан луксозен албум с фотоси от периода 1920 - 1940 година

Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..

публикувано на 18.05.25 в 07:53

Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение

През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..

публикувано на 18.05.25 в 07:38

Изложба в Добрич представя историята на 46-и пехотен добрички полк

Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..

публикувано на 18.05.25 в 06:53

Радинела Павлова и Габриела Бебенова представиха филм за живота в ДФСГ "Интелект"

В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“.  На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището.  За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..

публикувано на 18.05.25 в 06:27
Столична община учреди награда за социално значим филм – първото отличие е за „Училище за надежда“

"Училище за надежда" спечели специалната награда на Столичната община за филм със социална значимост

За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..

публикувано на 18.05.25 в 04:53
Франциск Драгинов

Франциск Драгинов: Традицията тук е всяко малцинство да знае езика и на другите

"Бил съм в България много пъти, а тук имаме ансамбъл за български танци към Съюза на банатските българи във Винга, каза за "Нощен Хоризонт" Франциск Драгинов е банатски българин, който живее във Винга, Румъния. "Ансамбъл българче" се казва нашият танцов състав, който чества тази година 25 години от създаването си. " Моите предци идват..

публикувано на 16.05.25 в 10:39