Авторът на книгата - проф. Георги Атанасов, е археолог и изследовател, проучващ от десетилетия култовите обекти по поречията на Суха река и Канагьол.
Според проф. Георги Атанасов, у нас има открити около 200 скални светилища, манастири и култови комплекси, датиращи от различни исторически епохи – от късната античност през Първото българско царство до Второто българско царство.
"Обикновено като се каже скален манастир, представите ни отиват към исихазма, към Второто българско царство. Напротив – тук, в Добруджа без съмнение имаме колония от времето на късната античност, имаме колония от времето на Първото българско царство – може би най-голямата. В представите е наложена идеята, че скалните манастири са нещо извън времето и пространството."
Смятало се е, че там живеят отшелници, откъснали се от света. Специалистът опровергава тази теза:
"Нищо подобно – почти всички скални манастири са в непосредствена близост, в съседство, дори в подножието на крепостите както от периода на късната античност, така и в Първото българско царство. Има симфония между населението, градския живот и монашеството, което е духовният водач – това са образованите хора."
99% от скалните манастири в България се намират именно в североизточната ѝ част. В други региони те са единични – по един-два до Видин, Никопол и в Родопите. Проф. Георги Атанасов обяснява защо това е така:
"Скалните манастири са най-висшата монашеска добродетел. Най-извисените монаси живеят в скалните манастири. Скалната обител става нещо много специално. Манастирите са около държавните центрове. Това не е абсолютно, но има такава тенденция."
В книгата се разглежда и т.нар. скално култово строителство.
"То не започва със скалните манастири. Скални култови паметници имаме в трако-римската епоха", уточнява проф. Атанасов.
"Пещерата е не само място за живот. То е място на култ, на съзерцание. Място, в което се раждат идеи и се прославят герои", допълва той.
Книгата, посветена на скалните култови паметници в Добруджа, излиза благодарение на проект на Софийския университет "Св. Климент Охридски", финансиран от Фонд "Научни изследвания". Проектът, ръководен от доц. Албена Миланова, е част от по-широко научно изследване, чиято кулминация е именно изданието, което представя уникалното културно наследство на Североизточна България.
Изданието е ценно както за специалисти, така и за туристи, които търсят дълбочина и връзка с миналото. Авторът вярва, че този тип културно наследство има огромен потенциал за развитие на културен туризъм в региона.
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
"Бил съм в България много пъти, а тук имаме ансамбъл за български танци към Съюза на банатските българи във Винга, каза за "Нощен Хоризонт" Франциск Драгинов е банатски българин, който живее във Винга, Румъния. "Ансамбъл българче" се казва нашият танцов състав, който чества тази година 25 години от създаването си. " Моите предци идват..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората,..