Дениз Юджел: В ареста на Имамоглу студентите видяха елиминирането на надеждата им за по-добър живот

Протестите на турската опозиция не стихват, откакто преди месец Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и основен политически опонент на президента Реджеп Ердоган, бе обвинен в корупция. Арестът предизвика масови протести в големите градове в Турция, на които се стигна и до сблъсъци с полицията, а стотици демонстранти бяха задържани. Хилядите протестиращи са убедени, че обвиненията срещу опозиционния лидер са политически мотивирани.

Сега опозицията сменя тактиката: С надеждата да запази инерцията митинги не се провеждат всеки ден. По-важно е да се поддържа огънят, вместо да се рискува ежедневните протести без видим резултат да отслабят мотивацията на хората, както обясни лидерът на опозиционната Народнорепубликанска партия Йозгюр Йозел.

Но как започна всъщност отстраняването на Имамоглу и какво предизвика тази невиждана от митингите в защита на парка Гези през 2013 година протестна вълна срещу президента Ердоган? 

"Президентът е уплашен, след като удължи ваканцията за свещения мюсюлмански празник Рамазан байрам, с надеждата, че след празниците протестиращите ще загубят интерес", казва турският журналист на германското издание "Велт" Дениз Юджел.

Често се забравя, че протестите започнаха от университетите, ден преди задържането на Екрем Имамоглу. А поводът беше, че 30 години след завършването му властите изведнъж обявиха дипломата на Имамоглу за висше образование за нищожна. Висшето образование е условие за издигането на президентска кандидатура. Имамоглу е възпитаник на най-стария университет в Истанбул, основан още по османско време. Че това уважавано и реномирано висше училище позволи да бъде замесено в тази политическа битка, предизвика огромно възмущение сред студентите и преподавателите там. Те протестираха мирно в деня преди ареста на Имамоглу, полицията не се намеси, и според мен това беше решаващо.

За първи път от протестите в парка Гези през 2013 година властта допусна антиправителствена демонстрация, без да използва сила срещу хората. А те разбраха, че протестът им може би не е обречен на провал още в самото начало.

Ердоган допусна стратегическа грешка с дипломата на Имамоглу. Не предрече бунта на студентите. Те са първото поколение турци, чийто стандарт на живот е по-нисък от този на родителите им. И логично се запитаха: "За какво ми е висшето образование, за което родителите ми дават луди пари, след като властта може да ми отнеме дипломата?" Тежката икономическа криза в Турция породи сред младите хора страхове за бъдещето.

За студентите всъщност не беше важно дали е арестуван кметът на Истанбул и дали той е кандидатът на опозицията за президентските избори. В неговия арест те видяха елиминирането на надеждата им за по-добър живот. Към студентите обаче много бързо се присъединиха и други хора - членове и привърженици на опозицията, но и либерално настроени протестиращи. 

- Защо Народнодемократичната партия, която оглави протестната вълна, смени тактиката и се отказа от ежедневните демонстрации, а вместо това провежда два митинга седмично?

- Режимът не очакваше толкова яростен и многолюден протест. В началото протестите имаха две конкретни цели - да предотвратят ареста на Екрем Имамоглу и да не допуснат назначаването "отгоре" на градска управа на Истанбул. Не успяха да постигнат първата цел, но успяха да се преборят срещу назначена от вътрешния министър кметска администрация. Според мен решението на опозицията в този момент да отнеме от инерцията на протестите беше правилно. Ако няма изгледи чрез масови демонстрации да предизвикаш смяна на властта, трябва да промениш тактиката. Без конкретна цел и при временен провал хората трудно могат да останат мобилизирани. С митинги само през почивните дни, на различни места в Турция и с конкретни искания, така че да привлече още повече хора.

- Да привлече повече хора се опитва Народнорепубликанската партия и чрез петицията за предсрочни избори и освобождаване на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Целта е 26 милиона турци, около половината от имащите право на глас, да подкрепят исканията. Реалистично ли е да се очаква, че ще се стигне до предсрочни президентски избори и това би ли удовлетворило Еродган?

- Интересен въпрос, защото от една страна предсрочен вот наистина е в интерес на Ердоган. Сегашната конституция му позволява само още един президентски мандат. Но има една вратичка: действащият президент може да бъде номиниран за трети мандат, ако парламентът свика предсрочни избори по време на втория му мандат.

От друга страна, за Ердоган е рисковано точно сега да се проведат предсрочни президентски избори. Ако петицията на Народнорепубликанската партия събере четвърт милион подписа, дори влиятелният Ердоган не може да пренебрегне обществения натиск. Въпреки ареста, опозицията не се отказва от своя кандидат Екрем Имамоглу.

- Как се възприема арестът на основния турски опозиционен лидер в чужбина? От една страна от политическите лидери, а от друга - от живеещите на Запад милиони турски граждани? Германия е добър пример - от близо три милиона турски граждани около половината гласуваха за Ердоган на последните президентски избори.

- Това е голяма подкрепа, но още по-голяма беше в Австрия и Нидерландия. А причината, според мен, е в произхода на турските граждани, които днес живеят в западноевропейски държави. Политическите нагласи в тези семейства се предават от поколение на поколение. Гастарбайтерите в Германия произхождат от семейства в Турция, които по традиция гласуват за Ердоган. В други държави турците са по-скоро политически имигранти или високообразовани хора, които са намерили добра работа зад граница и те подкрепят опозицията.

Интересна е реакцията на политиците. Олаф Шолц, който все още е канцлер, осъди много категорично ареста на Имамоглу. За човек като Шолц тонът беше наистина много остър, но не съм сигурен, че щеше да реагира така, ако дните му на канцлер не бяха преброени. Неговият наследник, Фридрих Мерц, изобщо не коментира. А като цяло - европейските политически лидери предпочетоха да гледат на кмета на Истанбул като на политик от местно значение и се въздържаха от реакция.

• Турската централна банка повиши изненадващо основната си лихва с цели 350 базисни пункта до 46%
• Премиерът в Анталия за форум: "Възстановяване на дипломацията в един фрагментиран свят".
• Ердоган съди за обида лидера на опозицията

Преди няколко години това нямаше да е така. Междувременно светът се промени, глобалните политически съюзи се разклатиха и може би трайно се променят. Трябва да призная, че Ердоган успя много умело да изиграе географската и стратегическа карта на Турция като фактор за разрешаването на почти всички световни кризи - войната в Украйна, напрежението в Близкия изток, миграционния натиск, борбата с тероризма и т.н. Турция има втората най-голяма армия в НАТО. Мисля, че в Европа гледат на Турция именно през призмата на геополитическото й значение, загърбвайки демокрацията и правата на човека.

- Споменахте, че координатната система в света се размества. Отключващото събитие е завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Как това променя ролята на Турция с президент Реджеп Ердоган?

- Отношенията между Тръмп и Ердоган са като между най-добри приятели. Ердоган е тип политик, какъвто Тръмп харесва и уважава. В общуването с демократи американският президент има проблеми. Така че смяната на властта във Вашингтон със сигурност е окрилила Ердоган да пипа по-грубо срещу опозицията в Турция. Турция отдавна е авторитарно управлявана държава. Въпросът, който сега трябва да си зададем е, кога Турция ще направи следващата крачка да се превърне в диктатура. Лидерите на кюрдската опозиция отдавна са в затвора. Други опозиционни партии отдавна търпят своеволията на властта. Същото е с медиите.

През 2017 година турската конституция беше променена и беше въведена президентска форма на управление. Това стана с референдум, който все още буди основателни съмнения за манипулация при преброяването на гласовете. Но все пак, към онзи момент имаше избори и опозицията можеше да участва в тях. В момента, в който властта отнеме възможността на опозицията да участва в избори, Турция се превръща в диктатура. Екрем Имамоглу не е единственият опозиционен лидер, но е най-опасният за Ердоган. И затова президентът му посегна.

Това е последната голяма битка за Ердоган. Ако я спечели, ще управлява Турция до края на живота си. Ако опозицията бъде смазана и протестите заглъхнат, мисля, че скоро няма да има сериозна политическа заплаха за властта на Ердоган. Не казвам, че в Турция няма да се провеждат избори. Въпросът е, дали изборите няма да бъдат превърнати във фарс.

Още не сме стигнали до този момент. Такъв сценарий крие рискове и за Ердоган, защото той винаги е държал на широката подкрепа сред населението, а сега тя му се изплъзва. Тази промяна е опасна за Ердоган, защото той би искал да продължи да бъде "бащицата" на турците, да бъде харесван и подкрепян от народа, а точно тази поддържка се пропуква.