В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл.
Книгата е дело на етнолога Йордан Касабов, майсторката на народни облекла Добринка Петрова – млада жена с умения, наследени от времето на нашите баби, която не просто възстановява старинни елементи от облеклото, а го прави така, както са го изработвали някога – без компромиси, без съвременни улеснения, с ръце и сърце, и журналистът - изследовател от Силистра Йордан Георгиев.
Книгата има и конкретна история – тя тръгва от желание за участие в националната сесия "Живи човешки съкровища", организирана от Министерството на културата. Въпреки административни пречки, проектът получава подкрепата на учен от БАН – доц. д-р Валентина Райчева – и това вдъхва кураж на екипа да довърши начинанието под формата на пълноценно книжно издание, богато илюстрирано и отпечатано от силистренско издателство със съдействието на Русенския университет, разказа Йордан Георгиев.
"Идеята беше да се представят в този проект как съвременен майстор от предложеното лицето на Добринка Петрова възстановява истинския начин за изработка на определени елементи от женската носия. В книгата имат теоретичен момент и практико приложен, което вероятно я прави ценен продукт и затова интересът към него е такъв, каза за БНР Георгиев.
Добринка Петрова спазва направата на женската народна носия, заяви Йордан Касабов, доктор по етнология от Силистра.
"Елемент по елемент както е по цвят както е било. От времето на нашите предци, запазено досега без никаква промяна и това е закон и най вече ми харесва, че тя твърдо отстоява това много предложения има да изработва разни кичозни неща, слабост за пари, но тя не се съгласява - отказва".
По носията се е различавал социалния статус на жената - дали е мома или омъжена. Начина на поставяне на китката дали е от ляво, дали е от дясно. Момата има по-малко накити и са основно мънистени. Докато омъжената е с повече накити, метални. Момата няма право на връхна дреха освен елече. Разлика има и при престилките – при момата е вързана от ляво отпред. Различно са и забраждането, и възела.
Добринка започва да се занимава с народно облекло преди около десетилетие – водена от любов към българското, от желанието да знае как са живели и какво са носили предците ни. Всичко е трудно, защото се изработва на ръка.
Книгата е безценно четиво за всеки, който иска да разбере какво наистина е означавала женската носия – не просто дреха, а символ, история и идентичност, каза още Йордан Георгиев.
Следващото им издание - "Забраждания и престилки от Североизточна България" е вече готово и ще излезе до края на април. То надгражда сегашната книга и предлага още по-задълбочен поглед към женските облекла и ритуали.
Още по темата слушайте в репортажа на Незабравка Кирова.
В навечерието на 29-и април – Международния ден на танца, основният фокус в 29-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ e балетното изкуство. 20.05-21.00 ч.: - Спектакълът “Танцова магия от фламенко до валс“ на ученици от 5-и до 12-и клас на Националното училище за танцово..
Спектакълът "От другата страна на живота" може да се гледа тази вечер от 19.30 часа на софийска сцена - камерна сцена в Театър "Сълза и смях". След години в Америка актрисата и драматург Светлана Атанасова успява да убеди автора Петър Анастасов да ѝ даде съгласието си и тя сама да напише продължение на една легендарна пиеса - "Голям колкото..
Повече за създаването и дейността на джаз колектива можете да чуете в звуковия файл в началото на статията.
Изложбата „Какво ни свързва“ беше открита през седмицата в Национална галерия/Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство. В експозицията 8 художници изследват връзката между храната и изкуството, защото с развитието на човешката цивилизация, храната и храненето постепенно се превръща в социален и културен феномен. Тя е носител на..
Фестивалът "Литературни срещи 2025" тази година е посветен на археологията на паметта. Събитията се провеждат в района на Ларгото, Археологическия институт с музей към БАН и алтернативното пространство "Щрак!". Тридневният фестивал съдържа и инсталация "Под центъра на тежестта", която е активна само вечер – разположена е в подлеза..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" отбелязваме 120-ата годишнина от рождението на големия български композитор и педагог проф. Георги Златев - Черкин. Неговият професионален път в музиката е свързан със София и Виена - и в двата града той учи и по-късно работи, а също и с три консерватории в Китай, в които преподава през..
Първите записи с оркестър на пианистката Злата Чочиева излизат под егидата на френското издателство Naïve Records . Злата Чочиева е с осетински корени, но е израснала в Москва, където талантът ѝ е открит рано и още когато е 14-годишна е поканена да учи при големия пианист и диригент Михаил Плетньов. Завършва Московската консерватория, а..
Цялото интервю на Диана Янкулова с Георги Георгиев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Тази авария на Иберийския полуостров се нарича разлюляване и разпадане на енергийната система. В България се е случвало два пъти. Това е..
Цялото интервю на Диана Янкулова с Тодор Тагарев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.