5
В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл.
Книгата е дело на етнолога Йордан Касабов, майсторката на народни облекла Добринка Петрова – млада жена с умения, наследени от времето на нашите баби, която не просто възстановява старинни елементи от облеклото, а го прави така, както са го изработвали някога – без компромиси, без съвременни улеснения, с ръце и сърце, и журналистът - изследовател от Силистра Йордан Георгиев.

Книгата има и конкретна история – тя тръгва от желание за участие в националната сесия "Живи човешки съкровища", организирана от Министерството на културата. Въпреки административни пречки, проектът получава подкрепата на учен от БАН – доц. д-р Валентина Райчева – и това вдъхва кураж на екипа да довърши начинанието под формата на пълноценно книжно издание, богато илюстрирано и отпечатано от силистренско издателство със съдействието на Русенския университет, разказа Йордан Георгиев.
"Идеята беше да се представят в този проект как съвременен майстор от предложеното лицето на Добринка Петрова възстановява истинския начин за изработка на определени елементи от женската носия. В книгата имат теоретичен момент и практико приложен, което вероятно я прави ценен продукт и затова интересът към него е такъв, каза за БНР Георгиев.

Добринка Петрова спазва направата на женската народна носия, заяви Йордан Касабов, доктор по етнология от Силистра.
"Елемент по елемент както е по цвят както е било. От времето на нашите предци, запазено досега без никаква промяна и това е закон и най вече ми харесва, че тя твърдо отстоява това много предложения има да изработва разни кичозни неща, слабост за пари, но тя не се съгласява - отказва".
По носията се е различавал социалния статус на жената - дали е мома или омъжена. Начина на поставяне на китката дали е от ляво, дали е от дясно. Момата има по-малко накити и са основно мънистени. Докато омъжената е с повече накити, метални. Момата няма право на връхна дреха освен елече. Разлика има и при престилките – при момата е вързана от ляво отпред. Различно са и забраждането, и възела.

Добринка започва да се занимава с народно облекло преди около десетилетие – водена от любов към българското, от желанието да знае как са живели и какво са носили предците ни. Всичко е трудно, защото се изработва на ръка.
Книгата е безценно четиво за всеки, който иска да разбере какво наистина е означавала женската носия – не просто дреха, а символ, история и идентичност, каза още Йордан Георгиев.
Следващото им издание - "Забраждания и престилки от Североизточна България" е вече готово и ще излезе до края на април. То надгражда сегашната книга и предлага още по-задълбочен поглед към женските облекла и ритуали.
Още по темата слушайте в репортажа на Незабравка Кирова.
На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..