Организатори на събитието бяха Регионалният исторически музей в Силистра и Адвокатската колегия в града.
Професор Петър Стоянович е част от Института за исторически изследвания към БАН. Преподавател е във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където през 2018 г. получава професорска титла. Бил е хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2013 до 2014 година е заемал поста министър на културата.
Проф. Петър Стоянович: Човеци ни липсват, скъпи хора!
Епохата на Царска България е често премълчавана, но е и значима за българската история.
Книгата на проф. Петър Стоянович представя една по-различна, документално издържана гледна точка към този период. Дава отговори на въпроси като Какво ни е откъснало от ориенталското минало и е върнало България в Европа? И защо темата за царската епоха все още предизвиква полярни реакции? Какво най-силно отличава периода на Третото българско царство от останалите епохи в българската история?
"Периодът на Третото българско царство - от Освобождението до провъзгласяването на Народната република през 1946 г. е специфичен с няколко неща. Най-важното е, че той бележи същинската европеизация на България. Превръщаме се от една бивша османска провинция в модерна европейска държава. Втората му характеристика е трайната европейска ориентация и откъсването от азиатско-ориенталския свят. И на трето място — това, което се опитвам да покажа в книгата си — е, че все още у нас съществува един вид неудобство, дори страх, да се говори за царска България. Вероятно това е резултат от стигматизацията на този период по време на комунизма, когато беше наричан "монархофашистки". А всъщност трябва да го разглеждаме като време, в което нашите дядовци и прадядовци върнаха България в Европа."
Казвайки, че България се е върнала в Европа, какво ѝ е дало тогава самочувствието и правото да се чувства равноправна, макар и малка държава?
"Не знам дали сме се чувствали веднага равноправни. Това би било твърде амбициозно, но елитът на България след Възраждането - ръководителите, просветителите - имат самочувствието, че по модерно мислене не отстъпват на европейците. Вярно, страната е бедна, стартира от нулата, постоянно под заплаха. Но възрожденският устрем - тази величествена вълна, която превърна населението в нация - им дава сили и основание да настояват на равенство."
Можем ли да говорим за качество, което е обединявало всички монарси на Третото българско царство?
"Да - отговорността към националния интерес. Това е качество, което би трябвало да обединява всички водачи, независимо дали са партийни лидери или короновани глави. Истинският лидер не се води от личните си амбиции, а от това, което народът очаква от него. Често забравяме, че историческите процеси не са резултат от действията на един човек. Никой цар, министър-председател или кмет не може сам да изгради „троянски кон“. Това е работа на общността. Прекалено лесно хвърляме вината върху отделни личности и присвояваме заслугите, без да погледнем по-цялостно."
Наблюдаваме ли тази отговорност и в годините след това, до днес?
"Отговорността към нацията е преди всичко въпрос на възпитание, образование, философия, характер. В последните 30 години все по-рядко я виждаме. За съжаление, ни управляват все по-неграмотни, все по-прости и все по-безотговорни хора - с някои чудесни изключения. Отсъства онова златно правило на възрожденските дейци и на елита от времето на Третото царство."
Ще сгреша ли, ако определя епохата на Третото българско царство като време на идеали - морал, чест и дълг? Или говорим за изгубена епоха?
"По-скоро да. В голяма част от случаите тези идеали са били водещи - с цялата наивност на Възраждането, разбира се. Но да не идеализираме - престъпността, корупцията, простотията, дори псуването в Народното събрание не са изобретения на прехода. Имало ги е и тогава. Един съсед казваше: "При вас 90% са образовани и 10% са негодници, но все тези 10% ви управляват". В това има доза истина."
В книгата си посочвате ли личности от този период, които са незаслужено забравени?
"Разбира се. Затова и книгата се нарича Царска България. Тя е базирана на голяма монография — почти енциклопедия за българския царски двор. Целта ѝ е да покаже много непознати факти. След 50 години „профилирано“ знание, хората просто не знаят какво е било. Книгата не индоктринира, а предлага възможност за преценка: доколко България е била конкурентоспособна на Европа, какво е постигнала въпреки ограничените ресурси и дали нейната монархическа система е била сравнима с утвърдените западни модели. Не забравяйте — ние започваме съревнованието с Европа „на куц крак“, както се казва, но въпреки това в края на XIX и началото на XX век България успява."
"В голяма степен - да. Има хроничен интерес и обострен интерес. Царското винаги "продава". Короните, "синята кръв" - това грабва вниманието. А когато имаш и 50-годишна забрана, това само засилва интереса. Прибавете към това и ролята на Симеон Сакскобургготски като премиер. Но дойде моментът царската тема да се изучава спокойно, без кавички и възклицания - като част от културно-историческото наследство."
Какво послание искате да оставите на читателя?
"Че Третото българско царство е нещо съвсем нормално - може би малко по-загадъчно, малко по-блестящо, но със сигурност заслужаващо сериозно проучване. Време е да го разглеждаме без идеологически натоварвания и да го върнем, макар и с едно по-талантливо присъствие, в учебниците. Само тогава ще можем да го осмислим като важен и достоен период от нашата история."
А изучаваме ли по този начин и останалите периоди от българската история, базирайки се на документи, без излишна пристрастност и емоция?
"Мисля, че ще трябва да мине още много време, преди да започнем да изучаваме историята достатъчно безпристрастно, така че тя да бъде относително обективна. Все още я изучаваме с онзи трепет, с който Рада Госпожина прави годишния си изпит в "Под игото."
Царска България е ключова епоха от българското минало. Епоха, в която стремежът към образование, дълг и принадлежност към Европа не са били просто лозунги, а ежедневие и личен пример. Може би именно оттам имаме какво да си припомним и днес.
По темата слушайте в интервюто на Незабравка Кирова с проф. Петър Стоянович в "Нощен Хоризонт".
Честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта Царевец. По традиция, днес сутринта във Велико..
Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" . Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...
От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..
В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..
В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..
Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..
В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..
Изпълнението на съдебните актове не означава, че те не могат да бъдат обсъждани и критикувани . Това е начин за развитие на съдебната практика,..
От 29 септември до 15 октомври в общинските болници и поликлиники в София ще се проведе вторият етап на общинската скринингова програма за профилактика..