Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди и след членството ни в ЕС. 18 години по-късно стана ли България европейска държава?

Мила Минева: Еврото ни се полага, не ни се налага!

"Във Франция усетих, че моята родина е мащеха към мен, а Франция - майка", сподели пред БНР българска трудова мигрантка

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Много хора се страхуват от еврото, но 53% продължават да имат доверие в европейските институции, подчерта пред БНР преподавателят по социология Мила Минева. 

Според нея референдумът не е лечение за страхове. Лечението за страхове обаче е разказът за еврото, смята тя и добави:

"Струва ми се, че тук много бъркаме. Как успяхме да влезем в ЕС - разказахме го като обща кауза. /.../ Не виждам адекватна реакция на страховете. Това, което се казва непрекъснато - че е част от договора ни, че то е неизбежно - това хората го чуват като "Налагат ни го". В момента еврото го разказваме така, като че ли ни се налага, а не така, като че ли ни се полага. Ние заслужаваме да използваме еврото много отдавна".
"Много бързо събираме съпротивата, съмненията, страха от еврото с желанието за разпадане или излизане от ЕС. Такова съвпадение няма", изтъкна социологът и напомни високото доверие на българите към ЕС:

"България винаги е била с много по-голямо доверие към ЕС, оценявала е членството си високо, винаги е била с много по-високо доверие към институциите на ЕС отколкото към собствените си институции".
Мила Минева
За членството ни в Европейския съюз Мила Минева коментира: 

"Станахме европейска страна, страшно много се променихме, всички ние извършихме едно огромно усилие. Членството в ЕС не е постижение на някакви елити, то е постижение на всички нас. Мърморейки, с нежелание, бавно, но се променихме и успяхме - постигнахме това, което искахме. От друга страна членството в ЕС не може да си го представяме като нещо, което веднъж завинаги се случва. Няма такова нещо като завършена европейска идентичност или завършен европейски проект. Самата Европа се променя непрекъснато. Ние сме част от тази промяна и можем да бъдем много активна част от нея. Пропуснахме много неща. Може би можехме по друг начин да променяме света си, но да седим непрекъснато в оплакването за миналото, едва ли ще ни доведе до някъде. Може би да преработим това минало, така че да начертаем някакви ориентири за бъдещето си - това ми се струва далеч по-добрата версия на говоренето ни днес". 
По думите ѝ 60% от българите определят като основен приоритет пред политиките на ЕС борбата с бедността и неравенството

"Именно това - Европа и ЕС от гледна точка на социална защита, т.е. възможностите, които ЕС предоставя, за да може държавите да направят мрежа за сигурност за своите граждани, е нещо, което често подценяваме в разказа си за ЕС и европеизирането на страната си - нещо, което хората обаче искат да имат. Не просто подценяваме в разказа си, но подценяваме в усилията си да го направим в България. Един от големите ни проблеми е това огромно социално неравенство, което прави трудно забележимо постижението в нарастването на стандарта и качеството на живот като цяло на страната".

По думите ѝ това зависи от нас, а не от ЕС:

"Има ги тези фондове, само че ние трябва да измислим разумните начини, по които те да стигат до гражданите. И докато ние като граждани не настояваме за това и не го искаме от нашите политици, те нямат причина да полагат усилия в тази посока". 

Минева подчерта, че светът е в ситуация на промяна, а ние не знаем накъде ще тръгне. Бъдещето е шанс, от нас зависи да поемем тези шансове, категорична бе тя. 

Вододелът 2007 виждаме и през погледа на българска трудова мигрантка във Франция. В интервю за предаването "Хоризонт до обед" тя разказа за живота си преди членството на страната ни в ЕС и решението да емигрира:

"Имаше фирми, нелегални екскурзии, уж групово. Избрах Париж. За екскурзия пак трябваха визи - защо искаш, трябваше да имаш документ за отпуск, да не е потенциално емигрантство, а почти всички бяха такива. На някои дадоха виза, на някои не дадоха. Отиваш в друг свят. Възпитана съм в соц-а. Промивали са ни мозъците, че Западът е лошо, гнило, не е хубаво. Обаче не се оказа така. Тръгнахме с автобус. Стигайки Париж - пътища, уредено, всички наскачаха по прозорците да гледаме - все едно гледаме филм. Не знаех в кой свят съм".

"Във Франция усетих, че моята родина е мащеха към мен, а Франция - майка, усетих топлина", спомня си през сълзи българката. 

След това е дошло членството ни в ЕС. Радвахме се, това ни даде вяра, че все по-добре става за България, отбеляза тя.

За нея истината е развитието ни като западна държава. Не трябва да има референдум за еврото, категорична е българката. И напомни случилото се с Брекзит, като подчерта, че голяма част от британците съжаляват за избора си. 

Репортажа на Ирина Недева и интервюто с Мила Минева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Прехващане на изстрелян от Русия дрон над Киев.

Руска въздушна атака нанесе щети в Киев, а няколко руски летища бяха затворени

За поредна вечер украинската столица Киев стана обект на руска въздушна атака. Съобщава се за нанесени щети върху жилищни сгради от балистични ракети, както и за запалили се автомобили.  Междувременно беше обявена тревога поради опасност от дронове във Воронежка, Тулска и Самарска област, както и републиките Мордовия, Чувашия и Татарстан, а също и в..

публикувано на 22.10.25 в 05:17

Здравната комисия обсъжда 3 варианта за минимални възнаграждения на медиците. Те са?

Три варианта за определяне на минималните възнаграждения на медиците в лечебните заведения ще обсъдят депутатите от здравната комисия в парламента.  На заседанието ще бъде разгледан доклад с предложения, въпреки че срокът за нови предложения беше удължен до края на октомври.  Предложението на управляващото мнозинство, което има най-голям шанс да бъде..

публикувано на 22.10.25 в 05:06

Все още не е ясно дали депутатите ще започнат работа

Неясно остава дали Народното събрание ще започне редовна работа в сряда, въпреки заявеното намерение на политическите сили от управляващата коалиция да възобновят пленарните заседания.  След проведеното заседание на Съвета за съвместно управление ГЕРБ и "Има такъв народ" поставиха нов въпрос за въвеждане на ротационно председателство на парламента,..

публикувано на 22.10.25 в 04:58

Проучване показва най-търсените професии в Монтанско

Проучване, направено сред работодатели в област Монтана, показва кои ще са сред най-търсените професии на територията на областта в следващата една година.  Светла Узунова, директор на Бюрото по труда в Монтана допълва: "Машинен оператор, електротехник, охранител, оператор по дървообработване, готвач, електромонтьор, техник електронна техника."..

публикувано на 22.10.25 в 04:41

Юлиян Петров: Пропуски във възпитанието са причина за инцидента в 94-о училище

Пропуски във възпитанието са причина за инцидента в столичното 94-о училище, където 15-годишен ученик рани с нож 12-годишното момче, откарано в "Пирогов" с дълбока порезна рана в рамото, но без опасност за живота.  Това каза за "Хоризонт" Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". "Такъв тип деяния в един клас,..

публикувано на 22.10.25 в 04:29
Руска атака с дронове срещу Киев, 2 юли 2023 г.

Украйна твърди, че е поразила химически завод в Брянска област

Украинските военни обявиха, че са поразили химически завод в руската Брянска област. Според съобщението на Генералния щаб на украинската армия ударът е била комбиниран - с използване на ракети и дронове.  Заводът е ключово съоръжение, в което се произвеждат барут, експлозиви и компоненти за ракетно гориво. За момента няма потвърждение от руска..

публикувано на 22.10.25 в 04:13

Балони на контрабандисти спряха полетите на летището във Вилнюс

Литва затвори граничните си пунктове с Беларус заради балони на контрабандисти, които навлязоха във въздушното пространство на страната. Това съобщава Националният център за управление на кризи, цитиран от Ройтерс.  По-рано властите спряха въздушния трафик на летището във Вилнюс заради метеорологичните балони, използвани за контрабанда на цигари...

публикувано на 22.10.25 в 03:29