"Евровизия" - отражение на международното положение

Д-р Дийн Вулетич - историк по съвременна история на Европа и автор на книга за историята на „Евровизия“:

„Харесват ни политическите въпроси, които са изказани в песните - независимо дали очевидно или косвено. Това е шоу на международните отношения, защото се представляват държави. Можем да кажем дори, че това са най-големите европейски избори. Няма избори в Европа, на които да участват толкова много държави, а за някои от тях това дори са най-свободните. Първият голям дипломатически скандал в „Евровизия“ се разиграва в средата на 70-те години на миналия век, когато Гърция и Турция се бойкотират взаимно по време на състезанието заради турското нахлуване в Кипър. Гърция участва с песен, посветена на турската инвазия в Кипър и страданията на гръцките бежанци.“

Канадката Тес Мегансън - докторант по история на Централна и Източна Европа в университета на американския щат Северна Каролина, допълва:

"През 1974 г. Португалия използва песента си на "Евровизия" като сигнал за начало на Революцията на карамфилите. Пускането на песента по радиостанция в Лисабон е таен сигнал за започването на преврат за свалянето на правителството. Така че може да се каже, че "Евровизия" е допринесла за демокрацията в Португалия."

Факт е, че често максималният брой точки, който конкретна страна дава отиват при политически съюзници, а не при опоненти. Примери са скандинавските и балканските страни, както и Португалия и Испания, Великобритания и Ирландия, Кипър и Гърция.

През последните години основни теми са войните в Украйна и в ивицата Газа.

„Много ви благодаря, благодаря ни, че подкрепяте Украйна. Тази победа е за всеки един украинец“, заяви по време на финала през 2022 г. украинският рапър Олег Псюк, основател и фронтмен на рап групата Kalush, която спечели тогава. 

Украйна победи и през 2016 г. - две години след анексирането на Крим от Русия с песента „1944“ - препратка към масовата депортация на кримски татари от Сталин през въпросната година.

Украинските участници тази година - групата "Циферблат", отправят с песента си призив към сънародниците си да се завърнат в родината си, и допълват, че са предприели кампания за набиране на средства за закупуване на четири робота, които да разминират украинска територия. През 2007 г. пък Верка Сердючка пееше „Лаша тумбай“, но ако сменим три букви става „Раша Гудбай“, или „Довиждане, Русия“. През 2017 г., когато състезанието беше в Киев, руската кандидатура беше певицата Юлия Самойлова с песента „Гори пламък“. Русия обаче се оттегли, след като на нея й беше забранено да влиза в Украйна, тъй като преди това е посетила Крим директно от Русия, което е забранено от украинския закон. Самойлова участва в „Евровизия“ следващата - 2018 година, и вечерта на финала изнесе концерт в Крим. Ясно е, че заради войната на Русия в Украйна и настояването на редица европейски държави Русия беше отстранена от фестивала.

Както с Русия и Украйна напрежението между Армения и Азербайджан също ясно си личи по време на конкурса. Те никога не са си давали точки една на друга, а Армения не участва през 2012 г., когато той се проведе в Баку.

В политически спор се превърна и участието на Израел, който тази година е представен от Ювал Рафаел - оцеляла при нападението на "Хамас" срещу музикалния фестивал „Нова“ в Израел на 7 октомври 2023 г, при което загинаха 1200 души. Испания, Словения и Исландия изпратиха официално питане до EBU дали е редно Израел да участва. Миналата година се наложи да бъде променен текстът на песента на певицата Еден Голан, за да може Израел да се състезава. "Песента първоначално се наричаше "Октомврийски дъжд" и в нея имаше препратки за умиращи деца и метафори за войната. Когато беше представена, EBU и "Евровизия" поискаха да бъде променена. След няколко пренаписвания тя стана "Ураган". И дори с тази неполитическа песен, когато тя беше изпълнена пред публика, имаше осивирквания и скандирания за свободна Палестина", припомня Тес Мегансън. 

Палестински организации и групи за защита на човешките права в тазгодишната страна-домакин Швейцария също се противопоставиха на участието на еврейската държава и обвиниха EBU в двойни стандарти. Позицията на EBU е, че Израел може да участва тъй като се представя от обществената си медия, а не от правителството. Рето Периц - съизпълнителен продуцент на шоуто: „Не забравяйте, че „Евровизия“ е създадена след Втората световна война, за да обедини Европа и в настоящите безумни времена, в които живеем, е по-важно от всякога да имаме такъв песенен конкурс.“ Твърди се също така, че по време на състезанието през 1978 г., когато е станало ясно, че ще спечели Израел, Йордания, която по това време не е признавала еврейската държава, спира прякото предаване и пуска кадри на цветя, а на следващия ден в новините съобщили, че е спечелила Белгия. От изданието следващата 1979 г., проведено в Йерусалим, се оттегля Турция, след натиск от арабски държави. Югоизточната ни съседка не участва в конкурса от 2013 г.

Има два случая на дисквалифицирани песни - на Беларус през 2021 г., заради пристрастие в текста към президента Лукашенко, и на Грузия през 2009 г. с песента „We Don’t Wanna Put In“, което преведено буквално означава „Не искаме да го вкарваме“, но като игра на думи - „Не искаме Путин“. Това стана след войната за Южна Осетия и Абхазия, в годината, в която състезанието се проведе в Москва.

Тес Мегансън припомня още: "Малко след състезанието през 1992 г. Югославия е изключена заради войната в Босна и обсадата на Сараево. Тук ще разкажа за любимия ми момент в историята на "Евровизия". Той се случва през 1993 г., когато за първи път към конкурса се присъединява Босна. Когато идва моментът тяхното жури да се включи, за да отсъди точките си, трябва да се свържат през сателит, защото телефонните линии не работят, връзката е лоша, но в този момент се чуват най-силните аплодисменти на вечерта. Това е прекрасен момент на политическа солидарност с държава, намираща се под окупация."

А след националните флагове на „Евровизия“ най-често се развява флага на дъгата - символ на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Участници и победители са били т.нар. „драг кралици“ - мъже с грим и женски дрехи, транссексуални или изпълнители, които не влизат в стереотипа нито за мъж, нито за жена. Страните с консервативно управление приемат това за прокарване на определени политически идеи.

„Стереотип е, че песните на „Евровизия“ са глуповати, но през последните години виждаме, че все повече те се ангажират с политически и социални послания и искат да привлекат вниманието на международната публика като бъдат разбираеми и се посвещават на универсални проблеми“, казва д-р Дийн Вулетич. 

"Евровизия" е сред инструментите на културната дипломация в Европа и се превърна във форум за изразяване на политическо мнение, където се водят културните битки на съвременната епоха.

Снимки: Ройтерс и БТА