Историята и гозбите на Бутово и Мусина, сладкишите на жените в Бяла черква

В Павликенското село Дъскот, наброяващо 340 души, кипи живот

Върбовка, Караисен и Нидан - вкусните рецепти на местните жители

Село Бутово е на 9 километра от Павликени. Историята на селото се свързва основно с това, че тези земи са били обитавани от траките (IV век пр. Хр.). Те са оставили богато културно наследство. Археолози от Великотърновския университет са правили разкопки в района през периода 1966 – 1969 г. В откритите гробници, по-известни като могили и подземни тунели, наподобяващи галерии, са намерени глинени съдове, накити, монети  и много други предмети с голяма историческа стойност. От тези разкрития става ясно още, че основен поминък на населението е било грънчарството.

Друг основен поминък на жителите на Бутово е било тухларството, още от началото на XX век, че и до днес. В сезона на зелениите и на охлювите Мария Петкова ни разказва за бутовските специалитети:

"Сочна баница с пролетни зелении – зелен лук, лапад, спанак и лопуш му казваме, коприва – всичко зелено, което имате в градината, се попарва и се прави вкусна баница. Любимата ми гозба която съм научила от баба, е охлюви със спанак. Стават по-хубави от френските. Елате ни на гости и ще ви нагостим."

Когато пътувате от Велико Търново към Павликени, задължително минавате през село Мусина. Според преданието селото е образувано непосредствено след падането на България под османско владичество. Оцелелите хора от няколко опожарени селища стигнали до мястото, което се защитавало от укреплението „Калето“ и се събрали севроизточно от извора на река Пещерска като основали селото. Мусина, както гласи преданието, носи името на Мусьо войвода, защитник на „Калето“ и манастира край село Водица, където е живяла майката на цар Иван Шишман (1371 – 1393) до падането на Търново. 

Според друго предание, Мусина носи името на майстор Мусьо, строител на историческия римски каптаж. Каптажът на река р. Пещерска е построен с робски труд и осигурявал със студена планинска вода известният римски град Никополис Ад Иструм край Велико Търново. През 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца, ставали са много от сбирките на Поп-Харитоновата чета. Жените от село Мусина, прочуто с карстовите си пещери и римския каптаж, пазят и предават много стара рецепта, разбулва тайната Ангелина Христова:

 "Искам да ви разкажа за над 100 годишна рецепта на коприва с булгур и лук. Прави се с традиционната свинка мас. Рецептата е от Моновската воденица. Правим я и днес, става и за мезе на ракия и вино".

На 5 километра от Павликени и борческият град Бяла черква. Името на селището до 1879 г. е Горни турчета. След Освобождението селото е преименувано от населението на Бяла черкова. През 1966 г. името е променено на Бяла черква. По повод 100-годишнината от избухване на Априлското въстание в Бяла черква, през 1976 г. селището е обявено за град. Бяла черква е един от символите на Възраждането в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение. В църквата на градчето са вградени римски мраморни колони от античния Никополис ад Иструм. 

В Бяла черква има пет музея: Градски исторически музей , Къща музей „Цанко Церковски“, Къща музей „Райко Даскалов“, Природонаучна експозиция „Към природата с любов“ и Етнографска експозиция. Тук е паметникът на Бачо Киро и мемориална стена с имената на 101 белочерковци, участници в четата на Бачо Киро и поп Харитон и в отбраната на Дряновския манастир. Около 95 паметни мраморни плочи са поставени на местата, където са били къщите на участниците в Априлското въстание от Бяла черква, а също на сградата на читалището и черквата. Жените от Бяла черква са отлични сладкарки и няма сватба или кръщене, на които да не се приготвят традиционните сладкиши. За тях разказва Ренета Георгиева: