Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Организацията ИМПАКТ търси диалог за мир и толерантност чрез учебното съдържание в Близкия изток

Арик Агаси: Ако погледнете какво има в учебниците в даден момент, ще получите доста добра представа накъде отива обществото

| Репортаж
Арик Агаси
Снимка: Добромир Видев

Арик Агаси е част от неправителствена организация, която работи върху образование без насилие. Той представи идеите на сдружението пред БНР. В рамките на тази задача, неправителствената организация, известна като ИМПАКТ, "чете" учебниците във Израел и околните държави, за да търси къде има нарушен диалог за толерантност. 

Арик Агаси казва, че организацията му работи вече четвърт век. И вярва, че разбирането между обществата започва от ученето в училище.

"Ние правим това, защото изследванията показват, че учебниците може да бъдат политически предсказващ фактор. И ако погледнете какво има в учебниците в даден момент, ще получите доста добра представа накъде отива обществото. Ако наистина искате да знаете накъде отива обществото, не слушайте какво ви говорят полиците, медиите, с цялото ми уважение към това, което правите. Или техните кампании. Трябва да погледнете учебниците. Там може да видите истинското намерение на политиците".

Фокус на изследванията на ИМПАКТ са учебниците  в Близкия изток - регион с постоянно действащи конфликти и преплитащ в себе си световните икономически интереси.  В Близкия изток образованието е много авторитетно, казва Арик Агаси. И обяснява, че за разлика от Запада, учебниците в Близкия изток се пишат от Министерството на образованието, което провежда политиката на владетеля и държавата. Затова, според Агаси, могат да доведат до две неща - или да бъдат бариера пред насилието и радикализацията, или основа за тях. С уговорката, че това са само малки примери, Арик Агаси от ИМПАКТ разказва как учебниците са били използвани от ИДИЛ, за да индоктринират децата в идеология, довелата и в Европа вълна от атентати.

"ИДИЛ започна първо да използва саудитски учебници. Това не беше достатъчно радикално. И си написаха свои, в които използват думи като "Калашников" и "АК-а-47". Лидерите виждат в образованието и в учебниците сила. По – голяма дори и от тази на социалните медии. Защото социалните медии са само усилвател на посланията от учебниците.

Радикален имам, свещеник или равин в социалните медии не би ви повлиял, ако от ранните си години сте обучавани на мир и разбирателство. Разбира се, тук се отчитат влиянията и на учителя, на дома. Но чрез учебниците децата са изложени на това в продължение на 12 години. Представете си този момент - 12 пълни години, в които всеки ден отваряте учебника в училище и учите различни предмети, написани от държавата. Пред тях, поне в нашите проучвания, е описана думата на държавата, която трябва да е такава, каквато вие трябва да разберете и научите".

В Близкия изток има положителни промени в учебните програми, казва Арик Агаси. И причината е нуждата новите поколения от Близкия изток да знаят как да комуникират със света. Примерът, който дава, е с учебната програма на Саудитска Арабия, една от държавите в региона, която американският президент Доналд Тръмп посети наскоро.

"Направихме четири изследвания върху саудитските учебници през 2002-ра, 2009-я, 2018 –а. Но едва през 2019-а започнахме действително да виждаме промени. Изпратихме нашия доклад на саудитците.

Промяната, която саудитците направиха, не е заради Доналд Тръмп, Байдън или проблемите, свързани с външната политика на Запада или опити да се умилостиви той. Това е част от визията "Двайсет – трийсет". Защото ако саудитският режим на Мохамед бин Салман иска да има икономика в бъдеще, която не е зависима само от петрола, неговото общество, децата, които сега са на 10 години, трябва да знаят как да правят бизнес с българи, с европейци, с израелци, с американци, с християни, с немюсюлмани, с будисти. И ако искат да направят това, трябва да знаят, че на бизнес среща  хората срещу тях не са зли неверници, обречени на ада. Или, че са врагове на исляма, нали? Така че, ако иска това общество да се промени, той започва да променя учебниците. Това започна през 2019 –а г. Мохамед бин Салман премахна от учебниците, че ционизмът използва пари, политика, медии, жени и наркотици, за да постигне целите си. Имаше един скандален "хадиф", призоваващ за геноцид на евреите. Това беше в устава на "Хамас". Саудитците премахнаха и това, че евреите контролират света. И дори след като преди 19 месеца бяха взети израелски заложници, те продължиха да премахват неща, свързани с Израел. Като например, думата "Палестина", написана на цялата територия между реката и морето, казвайки, че няма Израел или израелци. Повечето ученици все още не знаят кой живее в този район, но думата "Палестина"  беше премахната. След това беше премахнато и определението за ционизъм като расистко политическо движение. Така че виждаме положителни тенденции в Саудитска Арабия".

Подобни тенденции докладите на ИМПАКТ отчитат за Египет, където преподаването на религията вече се свързва с актуалните събития. В Обединените арабски емирства има "лидерство по отношение на насърчаването на мира и толерантността в образованието", обяснява Арик Агаси. И припомня, че още през 2014 г. лиделът на ОАЕ Мохамед бин Заид уволнил много учители от Мюсюлманското братство. Въвел и министър на толерантността и училищен предмет, наречен "Морално образование".

"Как да бъдеш добър човек, което е невероятен учебник. Те имат невероятна учебна програма. Бяха първата арабска държава, която преподава за Холокоста. Нещо, което не се преподаваше. Веднага след Авраамовите споразумения те добавиха това съдържание в учебната програма. Премахнаха някои проблемни джихадистки неща, които имаше в учебниците".


Положителни промени в образователната система от ИМПАКТ отчели и в Мароко, Бахрейн, Азербайджан, Узбекистан. Като лоши примери Арик Агаси дава Катар, Иран, Йордания, Турция.

"Докладът за Турция от 2016-а беше доста добър. От 21-а видяхме влошаване. През 2016-а,  въпреки че Ердоган уволни или хвърли в затвора много университетски преподаватели, той не промени учебниците. Те отговаряха на стандартите на ЮНЕСКО. Но през 2021 г. в най-новия ни доклад започнахме да виждаме промени. Ислямизация, повече религиозни концепции. Преподаване на концепцията за джихад, която не беше там преди. Буквално има войнствен джихад. Скоро ще направим актуализация по въпроса. Но виждаме влошаване що се отнася до Турция".

Проблеми с учебниците от израелската НПО виждат и при обучението на палестинците в Газа и на Западния бряг. Новата учебна програма е от 2016-а. преподава се от "Хамас", от Палестинската власт и от Агенция за подпомагане на палестински бежанци на ООН. И именно към Агенцията на ООН Арик Агаси отправя предимно критиката си.

"Защото образователната система в Палестина се финансира предимно от международната общност и най-вече от Европейския съюз. Да, когато казвам учебниците, Европейският съюз има определен фонд, в който България също допринася косвено, очевидно не директно, но парите, които отиват в ЕС от България, също отиват за това, което са заплатите на хората, които решават какво да се пише в учебниците, и на учителя, който преподава. Техните заплати се плащат от европейските данъкоплатци.

При пренаписването имаше пълно премахване на всички пасажи и съдържание на опитите за постигане на мир с Израел. Така че учениците днес всъщност не знаят, че техните лидери са се опитали да сключат мир с Израел. В учебниците беше добавено насърчаване на насилие и джихад, не само от религиозна гледна точка. Но и в предмети като математика".

Европейците не са направили нищо, казва Арик АгАси от израелската неправителствена организация ИМПАКТ.

"Европейският парламент, всъщност много български членове в частност, подкрепяха критиките към това в резолюции. Но от  Еврокомисията, всеки път като ги информираме, казваха, че това е изключително проблематично, благодарят ни. И това е всичко. Казват ни, че работят с палестинците чрез нещо, което те определят като "конструктивен диалог". Чувам това постоянно. Конструктивният диалог не е довел до никаква промяна. Резултатът беше отвличането и клането на израелски граждани преди 19 месеца. Това се случи", обобщава Арик Агаси от ИМПАКТ. И допълва, че дори и в ситуацията, при която израелската организация отчита наличие на учители от "Хамас" в училища на ООН, има хора, които искат да има промяна в образователната система.

"В Газа видяхме хора да се обявяват срещу това образование, не само срещу "Хамас". Но тези хора се страхуват да говорят. Има и група, ръководена от професор Мохамед Даджани, който е бивш много виден член на "Фатах". Той беше професор в Университета в Йерусалим, който мрази тази учебна програма. Той смята, че е много радикална и че може да създаде повече проблеми, отколкото нещо добро. И предложи алтернативна учебна програма за Газа, която да запази палестинския наратив, да се запази ислямската култура, арабските писмености, но да насърчават мира и толерантността".

Никоя система за образование не е перфектна, застрахова се Арик Агаси. И дава пример за проблем в образованите в Израел с това, което той определя като "ултраортодоксални евреи".

"Политическата система в Израел е толкова фрагментирана. Има много малки групи, които може да са само с трима депутати, но те да държат баланса на мнозинството. И могат да си позволят да поискат определен начин на преподаване. Ние нямаме национална ултраортодоксална учебна програма. Министерството на образованието не пише тези учебници. Има различни течения. И те правят каквото си искат, защото политическата им власт им позволява да правят каквото си искат. Ултраортодоксалният е единственият сектор от израелската учебна програма, където видяхме малко повече проблеми. Няма подбуждане към насилие, защото те са основно пацифисти. Не извършват насилие, но пък издигат стени около себе си и всеки, който не е ултраортодоксал. Което означава, че това е врагът. Всъщност най-големият враг на ултраортодоксалните в учебната програма не са арабите. А са реформаторското движение. Когато покажем нашите изводи на властите в която и да е страна, могат да правят каквото си искат с докладите ни. Но съм сигурен, че съответният министър също не знае какво се случва на страница 17 от учебник по гражданско образование за 5-ти клас. Аз вярвам, че ако покажем проблемите, ще стимулираме положителни промени".

*Записът е направен на 15. 05. 2025 по време на посещение на журналисти в Израел по покана на Външното министерство на Израел. Събеседникът е посочил, че това, което казва е официално. И може да се записва.

По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Реджеп Тайип Ердогаан

Ердоган: Израел не иска да решава проблемите по дипломатически път

Израелските военни съобщиха, че техни изтребители нанасят удари по "военна инфраструктура“ в югозападната част на Иран, на деветия ден от войната, предизвикана от израелското нападение срещу Ислямската република, а иранските медии предадоха за няколко "силни“ взрива в Югозападен Иран. Абас Арагчи: Ще бъде много опасно за всички, ако САЩ се включат..

публикувано на 21.06.25 в 15:33

Над 300 декара с пшеница и ечемик изгоряха при пожар в община Бойчиновци

Започнаха пожарите в житни масиви. Над 300 декара с пшеница и ечемик изгоряха в землищата на селата Бели брег и Владимирово, община Бойчиновци. Огнеборците са спасили житни масиви и къщи. Сигналът за пожара е подаден вчера малко преди 17 часа. По време на жътва са пламнали житни масиви в землищата на бойчиновските села Владимирово и Бели..

публикувано на 21.06.25 в 15:10
Сградата на МБАЛ

Община Враца няма да отсрочи дълговете на МБАЛ "Христо Ботев"

Общинските власти във Враца не са склонни да отсрочат дълговете за местни налози на най-голямата болница в региона - МБАЛ "Христо Ботев" в града. Здравното заведение дължи за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци близо 1 милион и 300 хиляди лева.  Врачанската болница иска отсрочка на задължение към общината Дълговете..

публикувано на 21.06.25 в 14:39
Илияна Йотова

Илияна Йотова: Засега има само говорене, но не и реални мерки срещу спекулата

Решението за влизането на България в еврозоната беше политическо и то следва своята процедура оттук нататък. Важното е какво ще направим в България, защото в последните дни сигналите са повече от тревожни. Така вицепрезидентът Илияна Йотова коментира подкрепата за България на финансовите министри на държавите членки на Европейския съюз, при..

публикувано на 21.06.25 в 14:37

В Априлци се провежда Балкански събор на българската песен

Балкански събор на българската песен се провежда в град Априлци.  Той е организиран от Народното читалище "Бъдеще" в квартал "Острец“.  Певци и танцьори от цяла България си дават среща за 23-и път, каза секретарят на читалището Велиана Ангелова:  "Идеята на събора е да привлече младите хора към българското, да обичат българското, да пеят, да..

публикувано на 21.06.25 в 14:25
Светлин Тачев

Светлин Тачев: От това как ще въведем еврото зависи ще се разместят ли политическите пластове

Темата за еврото остава водеща и ще бъде водеща. Много важно е как ще се развие сюжетът, защото може да даде развръзка по много други теми – най-малкото стабилността на кабинета, от друга страна – евентуален бъдещ проект на Румен Радев. Това каза пред БНР социологът Светлин Тачев от агенция "Мяра". По думите му, от хода на процеса до 1..

публикувано на 21.06.25 в 14:02

SIPRI: Настъпва краят на ядреното разоръжаване

Ерата на ядреното разоръжаване приключва, а новите технологии увеличават риска от избухването на ядрен конфликт. Това констатира Стокхолмският институт за изследване на мира в годишния си доклад за оценка въоръжението на страните по света и международната сигурност. Въпреки че броят на ядрените бойни глави намалява, тъй като Съединените щати и Русия..

публикувано на 21.06.25 в 14:00