"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: Художествена бомбастика

His name struck fear into hearts of men…

В борбата за мир, единение и заедност всички средства са позволени. Един от ранните глобалисти в световната история това го е работил на бързи обороти. Говоря за Александър Македонски, който млад-зелен опердашил половината свят и пак не могъл да постигне траен мир. Той си имал спор с даскала си Аристотел. Аристотел смятал, че всички извън елинския свят са варвари и трябва да се цивилизоват по древногръцки. Ама Аристотел си седял на меко в Елада и само теоретизирал, а пълководецът Македонски бил на първа линия в походите и виждал, че теорията не пасва идеално на практиката. Затова и не настоявал покорените народи да се елинизират и даже сключвал политически бракове с принцеси от други цивилизации, разни персийки, странджанки и прочие. Слушателите с по-широк мироглед, които познават постиженията на древната бургаска цивилизация, знаят, че в Бургас принцесите носят ендемичното име странджанки. Затова Александър Македонски, когато минавал през Бургас, се женел за странджанки, а не за принцеси.

С други думи, по-обобщено, Аристотел бил националист-елинист, а Великият Александър бил мултикултурист.

Заради този политико-философски спор между практика Александър и теоретика Аристотел - Македонски уволнил от духовното родителство философа-многознайко. И казвал на новите си приятели и странджанките - този дървен философ Аристотел вече не ми е баща.

Ако Александър се беше върнал жив от походите си, можеше и да заиграе по гърба на Аристотел някоя репресивна бухалка от независимите институции в Атина. Най-вероятно Александър щеше да изгони Аристотел от сараите и да го докара до дрипаво положение като някакъв Диоген в бъчвата.

Обаче Македонски се гътнал някъде край река Ефрат като уморен тигър, прекалил с битките и психоактивните гъби.

***

Подобен политико-философски разрив се случи между Делян Феноменални и мъдреца Ахмед Доган.

Сокола отгледа под крилото си духовното чедо Пеевски - и нито санкциите по Магнитски го смутиха, нито народното опълчение срещу опита за назначаване на Пеевски за шеф на ДАНС. Всичко беше наред, докато не се оплетоха философските конци и макари между двамата. Делян тръгна да покорява света на практика, докато Доган плуваше в теоретична мъгла.

Делян овладя всички обръчи и бухалки на баща си и започна да играе художествена бомбастика индивидуално.

Философското напрежение доведе до разрив, ДПС се разцепи на две, както светкавицата разсича небето. Но след разцеплението Делян почна един по един да приобщава към политиката си кметове, доскоро верни на Доган. С едно доста добро темпо Пеевски завладява ДПС и скоро ще стане пълноправен ръководител на цялата философска школа. Да не пропуснем и бързото завладяване-обладаване на множество Доганови странджанки - разни пиар принцеси и баничарки от най-висока проба. (Малко отклонение - журналистиката, рекламата, пиарът и агентурната дейност се омесват от едно тесто, затова много хора ги бъркат.)

Един от последните бомбастични успехи на Делян Феноменални беше оставката на Джевдет Чакъров като председател на “автентичното” ДПС.

До оня ден Чакъров сипеше философски хули срещу бившия духовен син на Ахмед Доган, ала внезапно се покая и остави Пеевски единствен председател и владетел на Седемте ключа към всички партийни благини - субсидиите за философска дейност и тем подобни радости на духовния живот.

Естествено, всички говорят, че тия кметове и самият Джевдет Чакъров играят под диригентската бухалка на Делян Пеевски. Обръчите от влияние и бухалките на институциите създават настроение на духовно единение с Пеевски. Всички тия кметове и самият Чакъров имат разни семейни и бизнес обстоятелства, близки до закона. А пък най-близък до закона изглежда е г-н Пеевски.

Може да вярваме, а може и да не вярваме в качествата и възможностите на Пеевски - но резултатите са налице.

Бухалките изписват бледен ужас

по най-невъзмутимото лице.

От обръчите - трепет и покруса

в сърцата на най-храбрите мъже.