Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Задействана е процедурата "Белене" да получи статут на място, свързано с историческата памет на България

публикувано на 06.06.25 в 23:10 | обновено на 06.06.25 в 23:31

Репортаж на Мария Петрова за поклонението за жертвите на концлагера ''Белене'' за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги Димитров с поверително разпореждане създава най-големия концлагер за политически противници на БКП. Последните лагеристи са освободени през 1987 г., а след настъпването на демократичните промени борбата на оцелелите е насочена към обявяването на мястото за мемориал, за да може обществото никога да не забрави репресиите на тоталитарния режим.

За трета поредна година поклонението беше организирано от Инициативна група. То беше възстановено по предложение на фондация "Истина и памет" през 2023 г. след 3-годишно прекъсване. Събитието беше подготвено съвместно с дружества на жертви на комунизма и граждански организации. Координаторът на Инициативната група журналистът Христо Христов подчерта, че паметта е тук, но държавата я няма.

"Защо казваме, че държавата я няма? Защото ако е имаше, това място отдавна щеше да бъде превърнато в музей-мемориал. Белене се руши и 36 години, за съжаление, трябва да го кажа с голяма болка, държавата отсъства. Тя отсъства, защото няма държавна политика досега", каза той.

Крайно време е да бъдат взети мерки за опазване на Белене, настоя Христо Христов.

"Това нещо не може да продължава така. Погледнете тази стена. Какво виждате отгоре? Стрелба. Това е неоторизиран полигон. Стрелби и разрушени стени. Това е абсолютно кощунство и недопустимо", категорирен беше журналистът и координатор на Инициативната група.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев, който присъстваше на поклонението на бившия Втори обект на дунавския остров Персин, сподели, че е там и в лично качество.

"Едва ли има по-труден повод за слово от моя страна. Не заради задачите, които господин Христов ми постави, а заради това, че се изправям днес пред Вас не само като министър на правосъдието, а като Георги, чийто дядо имаше, който на 17 години, горянин, част от групата на вицепрезидента Тодор Кавалджиев, светла му памет, три години без съд и присъда е бил затворник в "Белене", каза Георгиев.

Задействана е процедурата за това "Белене" да получи статут на място, свързано с историческата памет на България, обяви правосъдният министър.

"Искам да ви уведомя, че въпреки седемгодишното забавяне Министерство на правосъдието е предприело необходимите действия преди няколко седмици за придвижване на процедурата в Министерство на културата. Водим разговори с двете министерства – и на околната среда, и на културата, в тази връзка, за да може да се отдаде необходимият статут като място на историческа памет на "Белене". Дали тази битка ще е лесна – не. Много административни спънки, много обективни причини. Разпоредил съм директорът на затвора да предприеме необходимите действия за подготовка на план, тъй като част от усилията е като дойдат, деца и техните деца, да не виждат порутени постройки, от които не можеш много да разбереш освен от няколко табла, а да видят място така, както се прави навсякъде в демократичните държави. Показват и го превръщат във витрина на терора, който никога няма да бъде забравен", посочи Георгиев.

Много от въдворените в Белене вече не са между живите и няма да успеят да видят превръщането му в музей или мемориал.

Ахмед Ахмед, концлагерист по време на насилствената асимилация, извършена от комунистическия режим срещу българските граждани от турски произход, говори от името на гражданска организация "Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите".

"Ние сме дълбоко разочаровани от факта, че концлагерът "Белене" все още не можа да се превърне в историческо място от национално значение. Чинията на връх Бузлуджа, която беше обявена без никакви проблеми за национален паметник на културата и държавата вложи средства за реставрацията ѝ, е символ на тоталитарния комустически режим в България. Този режим беше осъден със закон от парламента като престъпен", каза Ахмед Ахмед.

От организацията му настояват паметта за случилото се в "Белене" да бъде съхранена.

"За да няма повече концлагери като "Белене", това място не трябва да се забравя. Напротив, трябва да се превърне в историческо място от национално значение. Младото поколение трябва да бъде запознато с действителното лице на тоталитарния режим. Това беше режим, който в продължение на 45 години се опита да унищожи човешкото в човека. Ние не искаме повече да има концлагери. Искаме ние да бъдем последните концлагеристи", катеричен беше Ахмед Ахмед.

Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма "Памет", също настоя загиналите и лишените от свобода да бъдат почетени.

"Години наред идваме тук с надеждата, че нещо ще се промени, че паметта, която дължим на жертвите на "Белене" и на всички, които отстояваха демократичните си убеждения, ще бъде почетена. 36 години България е на опашката от страните на Европейския съюз. "Белене" би могъл да бъде символ за европейска памет. С какво това злачно, злобно, злокобно място е нещо по-малко от концентрационните лагери през Втората световна война?", попита Друмева.

За възпоменателното събитие специално от Испания беше дошла Милена Петкова, дъщеря на политическия затворник и лагерист в Белене, социалдемократът Мишел Петков. Тя беше единствената на тазгодишното поклонение, която е присъствала и на първото възпоменание преди 35 години, инициирано от бивши лагеристи на 12 април 1990 година. Един от инициаторите тогава е именно баща й.

"Следобед се проведе тук възпоменанието. Беше сложена маса с жито и свещи като за помен. Един коленичил човек плачеше и сочеше мястото: "Тука убиха приятеля ми". Една жена, цялата в черно, седеше на сгъваемо столче и се молеше със затворени очи. Отец Христофор Събев отслужи молебен за загиналите. Пя църковен хор. Доктор Дертлиев, също бивш обитател на острова, държа слово, което завърши с думите: "Какво искахме? За какво се борихме? За свобода. Нека извикаме заедно: "Свобода, свобода". И всички заедно през сълзи викаха: "Свобода, свобода", разказа Милена Петкова и сподели също, че баща ѝ не е възприемал себе си като за жертва.

"Ние, политическите затворници, превърнахме тогава остров Персин в арена за пламенни дискусии на свободни граждани. Никой не поглеждаше телените мрежи, които ни ограждаха. Персин в този конкретен момент се беше превърнал в остров на свободата", преразказа Милена Петкова спомените на баща си, който е бил политически затворник в концлагера.

В края на поклонението своя призив да помним и почитаме загубилите свободата и живота си сподели Живка Танчева. Нейният вуйчо Петко Френгов е въдворен без съд и присъда в Белене.

"Мили мои братя, спете своя вечен сън. Ние, живите, ви помним и ще ви помним", обеща Живка Танчева в стихотворение, посветено на жертвите на концлагера "Белене".