4
Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета. Вижда бял свят благодарение усилията на Людмила Тодорова, дъщеря на поета, на безвъзмездния труд на редактора - Свежа Дачева, и с помощта на дарения и моралната подкрепа на още неколцина души, сред които проф. Пенка Радева - за предоставения архив на творчеството на поета, събиран и пазен през годините от акад. Иван Радев.
Николай Ангелов Колев-Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка, Габровска област. Средното си образование получава в Първа гимназия "Св. св. Кирил и Методий", В.Търново. Завършва Българска филология във Великотърновския университет. Още като студент се изявява като надарен поет, участва в рецитали.
Из книгата на проф. Кенанов "Тихата лирика и търновското студентство", 2023: "С изригващи овации легендарните рецитали на първите великотърновски университетски поети са празници на артистизма".
Както въодушевено си спомня Генчо Витанов: "Първа аудитория беше наистина духовен Ренесанс, ние прокарвахме пътя на нещо ново и затова се вслушвахме и вглеждахме внимателно един в друг, очакващи изненадата на откритието – кой е между нас Поетът?
И на подиума излизаше Николай Колев - бай Чон, не знам защо го наричахме така. Едър, силен, с права, отметната на една страна черна коса - и започваше с бавен глас да рецитира своите звучни, отмерени, с класическа яснота и категоричност стихове. Изпращахме го с френетични овации. Той изразяваше фанатичната вяра в магическата сила на поезията. За Николай Колев-Поета тя беше всичко – светая светих, мисия, призвание, живот..."
И както изяснява Божидар Божилов в предговора "Пътуване в неизвестното" към стихосбирката "Една усмивка ми е столица" (НМ,С.,1967):
"Поет не е този, който пише стихове. Десетки хиляди са тези, които пишат стихове. По-важното е да ги живееш, да бъдеш поет в отношението си към света. Аз познавам поети, които не са написали нито едно стихотворение, а всеки ще се съгласи, че автори на десетки томове с рими и ритми понякога не са поети".
След университета Николай Колев няколко години учителства, от които една година в с.Гостилица - 1967 г., после от 1976-1977 г. в НОУ "Кирил и Методий" с. Дрента. От 1978-1979 г. в СПТУ по КБУ в гр. Сухиндол и в основното училище в с.Ловнидол, Габровско. От 1980-1981 г. е възпитател в помощно училище с.Миндя, Великотърновско.

Добрите поети са учители, те преподават и изпитват. Те помагат на човека да разбере себе си чрез въпроси и отговори, което е единственото спасение от днешния сложен и объркан свят, затрупан от глобални проблеми, социална несправедливост и психологически комплекси.
Стихът отпреди години "Ако от чувства няма полза, от скучен разум няма - дваж!" остава непоколебимо следваното верую на поета Николай Колев. По определението на проф. Иван Радев, той е "най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време."
И по-нататък в предговора си към втората му стихосбирка - “Лирика”, 1999, изд. „Слово”, проф. Радев пише: "Човекът у него – за разлика от онова, което ние, останалите, правим със себе си – заложи на стиха и се преобрази, изцяло преля в Поета. Поезията се превръща в неговото призвание, начин на живот, страст и болест. Както самият поет пише в едно от прекрасните си стихотворения"
В настоящата книга са събрани всички прекрасни - издадени, и голяма част от неиздадените творби на Поета. Приживе той е автор на три стихосбирки: “Спасена памет”, 1990, изд. “Христо Г. Данов”, “Лирика”, 1999, изд. "Слово" и "Неподозирани шедьоври", 2005 (издадена посмъртно), изд. "Български писател".
През 1986 г. Колев е удостоен със званието "Принц на поетите" на Академия "Солензара" към Френския културен институт.
Умира на 10 януари 2005 г. След смъртта му остават папки със стотици непубликувани текстове.
В разговора ще чуете актьорът от Народния театър Йордан Петков, Николай Петков, свещеник в църквата "Св.Пророк Илия" в шуменския квартал "Дивдядово", писател, Свежа Дачева, редактор на "Светостта на болката", Любомир Николов, поет, преводач, журналисти Людмила Тодорова, дъщеря на поета.
Още по темата слушайте в звуковия файл.

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..