От вкуса на детството до вкуса на успехите и провалите: "Откровения"-та на Ангел Демирев

Дори само да слуша без да докосва китарата, Ангел Демирев преживява музиката със затворени очи, свири и композира наум, а резултатът се изписва на лицето му.

Откровение – така може да се опише видяното. "Откровения" – така се казва и последният албум на Ангел, в който има всичко – от композиции за семейството до разговори с Бог.

Noob Saibot например e вдъхновена от играта Mortal Kombat. "Парчето е посветено на моя по-малък брат. Той, когато бяхме деца, беше много навлязъл в цялото това нещо, за разлика от мен. Любовта му към подобен тип игри продължава до ден днешен", разказва Ангел в "Изотопия".

Има трима братя и една сестра. Има и син на име Денимир, на когото също е посветена композиция.

Всъщност "всичко е за всички, но има леки ремарки, които съм си направил". "Особено е да свириш пред хора, с които си израснал. Публиката си е винаги публика и човек винаги свири с еднаква дисциплина и подготовка на ума, но е по-емоционално може би, защото сме израснали заедно, което е нормално", разказва Ангел като си припомня концерт в родната Стара Загора, където тръгва "По пътя на китарата".

Преди време в студиото Ангел обеща "много фюжън и много от себе си" в "Откровения".

• Интервю с китара, не само с китарист? Възможно, ако е китарата на Ангел Демирев

Изпълни ли обещанието? "Смятам, че това ме представя в периода ми досега по най-искрения начин спрямо мен и слушателите. Чрез тези 14 композиции споделям на хората частица от моя вътрешен свят, който непрекъснато се променя и допълва. Нещо за мен (старо, ново) научаваш и този процес е съвсем естествен."

Личните промени, преживени в професионален и личен план, Ангел свързва с "естетически търсения и решения на проблемите на човека и съществуването". Музикантите, с които записва албума, имат свобода за творческите си търсения, смята Демирев: "най-важното е да създадеш комфорт и свобода на хората, с които свириш. Тогава техните възможности се откриват, което се превръща в пластилин в твоите ръце. Тази свобода поема в своите посоки."

Не самоцелна, а артистична е свободата, която китаристът описва. Себе си възприема като лидер, но не и авторитарен. "Начертавам път, давам няколко решения и съм готов да чуя и личното решение. Много често се е случвало да пренебрегна мое решение за нещо, което е по-добро."

Примерът е с интерпретацията на "Дей гиди, луди млади години". Хармонията е дело на Петър Миланов.

В албума има и композиция, посветена на Веселин Койчев, преподавател на Ангел, докато следва в Пловдив. "При една от срещните ни взех китарата и започнах да свиря това парче, без да съм се подготвял, просто си говорихме. Затова реших, че е съвсем справедливо да бъде кръстено на него."

Сякаш през пръстите на Ангел Демирев тече ток, докато свири. Просто не може да стои дълго време мирно, без красивата китара с червен акцент. Понякога тя е замислена, друг път бъбрива и закачлива. Понякога говори, а понякога крещи, като самия китарист, който живее на принципа за "заедност в многообразието".

А защо все така го сърбят ръцете да свири без да спира?

"Желанието да създаваш, да обогатяваш инвенцията си, да споделяш... Мисля, че това е в зачатъка, това е истинската причина да искаш."

Според Ангел всеки човек носи дара на творчеството. "Когато Бог сътворява човека (вън от антропоморфния смисъл, че Господ е създал човека по Негов образ и подобие), смятам, че го е създал по Негов образ и подобие именно чрез способността човек да бъде творец, защото Бог е започнал да твори. Той е създал небето, земята и всичко, което е около нас. Така че "по Негов образ и подобие" за мен означава, че сме творци. (…)

Словото е истината, Словото е Господ, Словото е и музиката, Словото е и звук. Словото е целият смисъл човек да бъде тук, да обича и да споделя красота, да споделя смисъл за времето, което му е отредено."

За Ангел Демирев най-важно е "човек да стои притеглен максимално към непреходното, към дневния ред на душата и това, което я замисля, вълнува, разтърсва, преобръща."

Семейството е част от този дневен ред, но преди него, преди всичко и всички, които човек обича, е отговорността му да застане срещу себе си. Ангел осъзнава, че думите му могат да звучат провокативно, но е сигурен в тях.

Благодарен е за всичко в живота: "че точно моята майка е била моя майка, че точно моят баща е бил мой баща, че точно моят син е мой син, за всички хора, които обичам, за братята ми, за сестра ми, за всички хора, които са около мен." Благодарен е и за провалите. Вярва, че трябва не просто да ги приемаме, а "да ги обичаме и обгрижваме". "Осъзнаването на нашите несъвършенства е много голяма крачка в нашето усъвършенстване. Това е тривиално, всички го знаят, но е трудно да се направи."

За новите хоризонти в моментите на погнуса от самия себе си, за естетическите търсения, но и за най-вкусните зелеви сарми с овче месо от старозагорския квартал "Лозенец" – чуйте в интервюто с Ангел Демирев и неговата словоохотлива китара в звуковия файл.

Изображения в публикацията: личен архив на Ангел Демирев