Това казва в интервю за БНР литовският евродепутат от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс.
Г-н Аущрявичюс, как се разви икономиката на Литва 10 години след приемането на еврото и как това се отрази на всекидневието на хората?
"Очакванията сред хората преди 1-ви януари 2015-та не бяха много добри. Тогава 55 на сто не бяха съгласни заради повишаването на цените и инфлацията. Но се случи точно обратното. През 2015-та имахме дефлация. Разбира се, повишиха се цените на някои хранителни стоки."
С колко?
"Не мога да кажа. Цените бяха закръглени заради обменния курс, който беше 3.45 към 8.1. Виждате колко цифри има след точката. Това превалутиране доведе до известно увеличение, но то не беше 10 или 15 на сто. Когато хората виждаха цените по рафтовете преди и след това, казваха "ах". Търговската система явно се опитваше да извлече някаква печалба, но това не беше голям фактор за инфлация и на национално ниво имаше дефлация. Еврото обаче означаваше доверие, а доверието означаваше повече инвестиции, повече икономически дейности. Едно от основните постижения беше, че бяха спестени пари за издаването на краткосрочни облигации. Изчислено е, че годишно спестяваме около 0.25 на сто от БВП заради по-ниските разходи по заемите. А това е важно, защото все още трябва да вземаме заеми от външни пазари и това е огромен плюс. Това са много пари, които могат да се изхарчат за различни цели. И както през 2015-та година 55 на сто от хората не одобряваха приемането на еврото, така сега 71 на сто са за него."
Някои партии или политически формирования искаха ли референдум по въпроса?
"Не и нямахме такъв. По време на дискусиите и около подготовката се споменаваше за такава възможност, но тя не се случи. Това предложение не се ползваше със силна подкрепа, тъй като това беше договорено по време на присъединителния процес. В договора ни за присъединяване записахме, че ще сме част от еврозоната и всички го знаеха. През 2009-та все още не изпълнявахме критерия за инфлацията, но за мен това беше въпрос на лошо управление от страна на Европейската комисия, така че обвинявам нея, а не моята страна. И след като това беше поет ангажимент в договора ни за присъединяване към ЕС, защо трябваше да искаме референдум? Референдумът по икономически въпроси никога не е рационален и винаги е политически. Как може да се смесват политика и икономика? Ако го направите, понякога това става изключително взривоопасно."
Нашият президент обаче настоява за това...
"Смятам, че това е много опасно, не е необходимо и е много политическо. България се нуждае от стабилност, доверие и вътрешна консолидация. Тези призиви за референдум ми изглеждат много популистки - те водят до разделение на страната и носят несигурност. Не мисля, че България има нужда от несигурност. Така че това е непропорционална мярка и политическа инициатива. Затова бих разчитал повече на Европейската централна банка, отколкото на президента."
Знам, че в Литва имате особено полско малцинство, което е просъветски настроено. Каква беше неговата позиция по приемането на еврото преди 10 години и каква е сега? А на руското?
"Националните малцинства нямаха особена позиция за еврозоната по това време. Мисля, че сме на етап, в който разделяме политиката от икономиката. Както казах, ако ги смесите, получавате изключително експлозивен материал, от който всички ще страдат - и мнозинствата, и малцинствата. Затова те нямаха някаква специална позиция. Може би отделни политици казваха нещо, но това не се отрази на националната политика. Това е най-важното."
В България това се случва в момент, в който войната в Украйна навлиза може би в критична фаза. Виждате ли връзка между двете?
"Войната в Украйна е най-дестабилизиращият фактор. Не само в Украйна, а в целия регион. България е засегната, Литва е засегната, Германия е засегната. Затова не ни трябва нищо повече, което да се прибави към тази дестабилизация. Точно обратното - трябват ни повече споразумения, повече консолидация, повече общи действия. Затова всички тези референдуми за мен са прекалени, популистки и не носят нищо добро за хората. Съжалявам да го кажа. Понякога икономиката трябва да е повече в ръцете на тези, които са отговорни. Затова казах да гледате Европейската централна банка, а не президента. Президентът е избран, за да обединява, но макроикономическите решения не могат да се вземат като на пазара. Ако отидете там и попитате хората за някакви икономически въпроси, ще чуете хиляди мнения. Но стабилността на консолидацията и подкрепата за Украйна са сериозен въпрос."
Какво бихте казали за финал?
"Отговорността на всеки политик на високо ниво трябва да се базира на здравия разум. Живеем в много турбулентни и особени времена, което не е по наш избор. Затова трябва да се ръководим от здравия разум и да разбираме, че около нас има сили, които са против нас. Защо тогава да внасяме огън в дома си? Точно обратното - трябва да го гасим, да го държим далеч и да пазим дома си безопасен, като подкрепяме Украйна колкото време трябва и колкото е необходимо."

Онкоболните пациенти трябва да изключат от менюто си само преработените меса, като колбаси, както и пържени и панирани храни . Всичко останало, което съдържа въглехидрати, белтъчини и мазнини, е нужно на техния организъм, за да се бори със заболяването. Тези препоръки бяха отправени от медицински специалисти по време на дискусия, организирана..
Без отопление и с ограничен бюджет – така посреща зимата Общинското спортно училище "Дръстър“ в Силистра . Повреденият котел не подлежи на ремонт, а средствата за нов липсват. Въпреки това ръководството не стои със скръстени ръце, успяло е да договори с местна фирма доставка на нов котел при разсрочено плащане, но парите пак не стигат...
Фотографската изложба "Берлин 2579“ на Калоян Тодоров може да бъде видяна до края на ноември в Галерия "Алма Матер“. Това е визуален разговор между технологичния оптимизъм на Международния конгресен център и днешния Берлин – град, в който свободата на духа е начин на живот. "Изложбата не е инициирана от Културния център. Тя е е по..
"1,9 милиона души в България са без достъп до аптеки" . Това отбеляза пред БНР Петя Георгиева от Института за пазарна икономика, експерт по социални политики и публични финанси и автор на анализи за ефективността на публичните разходи: "Такива са данните. Такива са фактите. Нас също много ни изуми това число. Трябва да имате предвид, че в..
“Пропастта между поколенията: как строим мостове между тях” е най-новата книга на Любомир Гетов. "Книгата ми се опитва да създаде поколенческа емпатия в представите на всяко едно поколение" . Това сподели пред БНР авторът на книгата. "Всъщност след Ковид хората започнаха да живеят всеки, който както иска, да комуникират, както искат,..
"Президентът Румен Радев се позовава на предложения, приет и написан от "Демократична България" през 2023 година Закон за особения управител" .Това заяви пред БНР Ивайло Мирчев , съпредседател на "Да България" и депутат от ПП-ДБ: "От първия ден на кризата с "Лукойл" ние искахме да влезе особен управител . Не е ясно защо управляващите не..
"Закон за браншовите организации ще има, независимо от това дали браншовите организации ще го харесат или не" . Това каза пред журналисти министърът на земеделието Георги Тахов, след церемонията по връчването на наградите "Агробизнесмен на годината". Дали започналите срещи по темата ще сложат край на дългите и безплодни дискусии около..
Не е балансиращ проектът за бюджет за 2026 г., а е същият като тази година - лош. Сходството е, че са нереалистични в приходната си част , каза в..
Има начин да се осигури по-добро качество на услугите в здравеопазването, но за съжаление не се води този разговор . Лекарите, хората, и..
Очаквам да получим 6-месечно отлагане на санкциите срещу "Лукойл", но това не означава, че трябва да бъдем спокойни, а да се подготвим добре. Това каза..