Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пятрас Аущрявичюс: В Литва 55% не одобряваха еврото, сега 71 на сто са "за"

Референдумът по икономически въпроси никога не е рационален и винаги е политически, изтъква евродепутатът

| Интервю
Пятрас Аущрявичюс
Снимка: Европейски парламент
Чуй новината! Чуй новината:

"Призивите за референдум за приемане на еврото ми изглеждат много популистки. Те водят до разделение на страната и носят несигурност. Не мисля, че България има нужда от несигурност."

Това казва в интервю за БНР литовският евродепутат от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс.

Г-н Аущрявичюс, как се разви икономиката на Литва 10 години след приемането на еврото и как това се отрази на всекидневието на хората?

"Очакванията сред хората преди 1-ви януари 2015-та не бяха много добри. Тогава 55 на сто не бяха съгласни заради повишаването на цените и инфлацията. Но се случи точно обратното. През 2015-та имахме дефлация. Разбира се, повишиха се цените на някои хранителни стоки." 

С колко?

"Не мога да кажа. Цените бяха закръглени заради обменния курс, който беше 3.45 към 8.1. Виждате колко цифри има след точката. Това превалутиране доведе до известно увеличение, но то не беше 10 или 15 на сто. Когато хората виждаха цените по рафтовете преди и след това, казваха "ах". Търговската система явно се опитваше да извлече някаква печалба, но това не беше голям фактор за инфлация и на национално ниво имаше дефлация. Еврото обаче означаваше доверие, а доверието означаваше повече инвестиции, повече икономически дейности. Едно от основните постижения беше, че бяха спестени пари за издаването на краткосрочни облигации. Изчислено е, че годишно спестяваме около 0.25 на сто от БВП заради по-ниските разходи по заемите. А това е важно, защото все още трябва да вземаме заеми от външни пазари и това е огромен плюс. Това са много пари, които могат да се изхарчат за различни цели. И както през 2015-та година 55 на сто от хората не одобряваха приемането на еврото, така сега 71 на сто са за него." 

Някои партии или политически формирования искаха ли референдум по въпроса?

"Не и нямахме такъв. По време на дискусиите и около подготовката се споменаваше за такава възможност, но тя не се случи. Това предложение не се ползваше със силна подкрепа, тъй като това беше договорено по време на присъединителния процес. В договора ни за присъединяване записахме, че ще сме част от еврозоната и всички го знаеха. През 2009-та все още не изпълнявахме критерия за инфлацията, но за мен това беше въпрос на лошо управление от страна на Европейската комисия, така че обвинявам нея, а не моята страна. И след като това беше поет ангажимент в договора ни за присъединяване към ЕС, защо трябваше да искаме референдум? Референдумът по икономически въпроси никога не е рационален и винаги е политически. Как може да се смесват политика и икономика? Ако го направите, понякога това става изключително взривоопасно."

Нашият президент обаче настоява за това...

"Смятам, че това е много опасно, не е необходимо и е много политическо. България се нуждае от стабилност, доверие и вътрешна консолидация. Тези призиви за референдум ми изглеждат много популистки - те водят до разделение на страната и носят несигурност. Не мисля, че България има нужда от несигурност. Така че това е непропорционална мярка и политическа инициатива. Затова бих разчитал повече на Европейската централна банка, отколкото на президента." 

Знам, че в Литва имате особено полско малцинство, което е просъветски настроено. Каква беше неговата позиция по приемането на еврото преди 10 години и каква е сега? А на руското?

"Националните малцинства нямаха особена позиция за еврозоната по това време. Мисля, че сме на етап, в който разделяме политиката от икономиката. Както казах, ако ги смесите, получавате изключително експлозивен материал, от който всички ще страдат - и мнозинствата, и малцинствата. Затова те нямаха някаква специална позиция. Може би отделни политици казваха нещо, но това не се отрази на националната политика. Това е най-важното." 

В България това се случва в момент, в който войната в Украйна навлиза може би в критична фаза. Виждате ли връзка между двете?

"Войната в Украйна е най-дестабилизиращият фактор. Не само в Украйна, а в целия регион. България е засегната, Литва е засегната, Германия е засегната. Затова не ни трябва нищо повече, което да се прибави към тази дестабилизация. Точно обратното - трябват ни повече споразумения, повече консолидация, повече общи действия. Затова всички тези референдуми за мен са прекалени, популистки и не носят нищо добро за хората. Съжалявам да го кажа. Понякога икономиката трябва да е повече в ръцете на тези, които са отговорни. Затова казах да гледате Европейската централна банка, а не президента. Президентът е избран, за да обединява, но макроикономическите решения не могат да се вземат като на пазара. Ако отидете там и попитате хората за някакви икономически въпроси, ще чуете хиляди мнения. Но стабилността на консолидацията и подкрепата за Украйна са сериозен въпрос."

Какво бихте казали за финал?

"Отговорността на всеки политик на високо ниво трябва да се базира на здравия разум. Живеем в много турбулентни и особени времена, което не е по наш избор. Затова трябва да се ръководим от здравия разум и да разбираме, че около нас има сили, които са против нас. Защо тогава да внасяме огън в дома си? Точно обратното - трябва да го гасим, да го държим далеч и да пазим дома си безопасен, като подкрепяме Украйна колкото време трябва и колкото е необходимо." 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ЧСИ ограмотяват ученици как да не влизат в дългова спирала

Видим ръст на задлъжнялостта сред млади длъжници провокира кампания за финансова грамотност, организирана от Камарата на частните съдебни изпълнители. Към ноември миналата година длъжниците между 18 и 30 години са били 120 000 души . От Камарата официално са предложили НС да одобри цялостна програма за финансова грамотност на учениците ...

публикувано на 20.10.25 в 09:48

Д-р Тихомир Мустаков: Алергията не е сезонна болест

Алергиите могат да засягат хората през цялата година, а причините и проявите им се променят в различните сезони. „Алергията не е сезонна болест, но има различни сезонни прояви. В края на лятото се обострят алергиите към плесени и медикаменти, използвани срещу вирусни инфекции“, обяснява д-р Тихомир Мустаков – специалист по клинична алергология...

публикувано на 19.10.25 в 05:25
 13-ото издание на фестивала

С ухание на хляб и вкусни питки в град Стражица

Днес и утре в град Стражица ще ухае на хляб и вкусни питки. Деца и възрастни от близо и далече ще се потопят във времената на Каралийчевата приказка "Житената питка" , на която е кръстен стражишкия есенен фестивал, който е посветен на хляба и веселието.  Разровила баба огнището скришом, извадила питката и я потулила някъде. Ваню и Кунето..

публикувано на 18.10.25 в 09:00

Конкурсът "Хижа на годината" става все по-популярен, в кампания 2025 са гласували над 40 000

Над 40 000 души са гласували в тазгодишния конкурс "Хижа на годината". Гласуването е преминало в 8 категории. За първи път в тазгодишната кампания е имало категория "Хижар за пример" . Конкурсът се организира от медията за екстремни занимания "360 градуса" и Българския туристически съюз. "За трета поредна година организираме конкурса. За..

публикувано на 17.10.25 в 10:59

С бутане на старо детско легло доброволци поискаха по-добро детско здравеопазване

Национална програма за подобряване на условията в педиатричните отделения в областните болници у нас поискаха от фондация "За доброто“. Доброволци от организацията проведоха символична акция с бутане на старо детско легло по столичните улици, за да покажат състоянието на детското здравеопазване.  От педиатрията до Министерството: едно детско легло..

публикувано на 16.10.25 в 15:37
Спаска Тарантова

Спаска Тарантова: Библиотечните специалисти имат да се справят с много предизвикателства

Започва 10-тият Национален форум "Библиотеките днес: проактивни, достъпни, устойчиви". Десето издание на форума за библиотечни специалисти "Ние умело успяваме да съчетаем това разбиране да следваме световните тенденции в развитието на библиотеките и едновременно с това да ги прилагаме по най-добрия начин в България , така че ние сме..

публикувано на 16.10.25 в 14:35

Ръст на специализантите по обща медицина в МУ - Пловдив

В Пловдив откриват 101-вата среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика (EGPRN). Форумът ще продължи до 19 октомври и в него ще се включат делегати от 33 държави. Европейската мрежа популяризира научните изследвания в общата медицина, в помощ на личните лекари. Акцент на срещата ще бъде поставен върху следващото..

публикувано на 16.10.25 в 10:36