Съпричастност и взаимопомощ в Израел след ответния огън на Иран

публикувано на 16.06.25 в 12:45 | Репортаж

Ирански балистични ракети удариха жилищни сгради близо до Тел Авив, Израел, 14 юни 2025 г.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Феня и Искра Декало в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Кметствата в Израел едва ли ще отворят врати до следващата седмица, но на площадчето в Бат Ям, близо до уцеления от балистична ракета блок в града, има импровизирано гише и пред него се вие дълга опашка. Хората чакат в жегата, криейки се под сянката на дърветата.

Освен че уби 6 души и изпрати над 20 души в болница, ударната вълна от падналата иранска ракета изпочупи стъклата на почти всички къщи в диаметър минимум половин километър, отнесени са щорите и сенниците, а на някои места са сринати и балкони. Хората чакат да регистрират щетите пред застрахователите от общината, като мнозина водят и малките си деца. И тази седмица учебните занятия се провеждат дистанционно.

Нов ракетен залп от иранските военни по цели в Израел

Нови израелски удари срещу ирански ядрени обекти

Няколко са палатките, разпънати на площада с паметника в Бат Ям. Заради военното положение, стъкларските и други ремонтни работилници не работят, а е нужна спешна помощ. Набързо са сформирали "съседски групи за взаимопомощ". На площада е само координаторката, а сръчни мъже и жени (най-вече репатрианти от бившия Съветски съюз, свикнали да си помагат сами) запушват разбити тръби, оправят разпаднали се печки, настройват компютър, паднал на пода от взривната вълна, и други. Хлапета са дошли да търсят деца на тяхната възраст, за да ги поканят да изкарат деня в домовете им. Показват какви електронни игри имат. Жени пристигат с цели тави с ядене и питат къде са подслонени останалите без дом след взрива, за да им занесат топла храна. Те са в културни домове, спортни зали и други.

На площада има и линейка, но тя не е за ранените. Те отдавна са в болниците или след превързване са ги изпратили у дома. Това е линейка за психологическа помощ. Дежурен е д-р Уриел Беламиз:

"Нашата помощ е не по-малко важна от физическата. Доведоха ни рано сутринта момиченце на около 7 години. Казаха, че е от блока с попадението и е онемяла. И на нас не отговаряше, докато му подадохме едно живо зайче. Животинката притихна в ръцете му и детето започна до го гали и утешава. Така я накарахме и с нас да сподели преживяното, когато сградата се е разтресла и започнала да се срива. Не можехме да му обясним, че през петдесетте години на миналия век, пристигналите от цял свят жители на възстановената държава са живеели на палатки или в бараки и е трябвало много бързо да бъдат построени селищата като Бат Ям или Холон, направо върху пясъците. Качеството на строежите е било компромисно, а и последвалата уж основна реставрация, се оказала само козметична. То е станало свидетел на последствията.

След подобно тежко събитие, като раняване или разрушаване на дома, е нормално човек да е стресиран. Това, което препоръчваме на хората, е да не бъдат през цялото време търсещи новини и ако все пак тревожността продължава, да потърсят психологическа помощ".

Един от най-видните архитекти на Израел е с български корени - Ицхак Липовецки. Той отговори на въпрос на БНР дали новите блокове биха издържали на преки попадения без подобни последици:

"Иранска ракета е пронизала небостъргач в северен Тел Авив. В него всяко семейство има защитена стая със стени от 30 см бетон. Спускат се и стоманени щори. Врата се залоства автоматично. На 34 етаж възрастно семейство се затваря в подобна стая и сядат да гледат телевизия. Чуват гръм и блокът се разтресъл, но помислили, че са улучили някои от околните сгради. Продължавали да бъдат в укритието си, докато алармата за дим не се включила. По телевизията разпознали своя блок и че е бил ударен. Обадили се на дъщеря си. Пръв пристигнал млад съсед с куче и почукал на вратата на скривалището им. Останалите стени били отнесени. Неговият апартамент си бил цял, както и на долните етажи.

В най-старите блокове скривалищата са в мазетата. Но те са и с прозорци, често използвани и като складове на сградата. В по-новите – са проектирани или защитени помещения на всеки етаж, или във всеки апартамент. Те бяха достатъчни за ракетите, изстрелвани от Хизбула и Хамас, та дори от хутите от Йемен. Ракетите от Иран са доста по-мощни и се препоръчва да се ползват обществените скривалища с дебелина на стените до метър или поне 60-70 см. Непременно ще се стигне до нова концепция, която да направи по-надеждни стените на скривалищата".

Целия репортаж на Феня и Искра Декало в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева