Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

Интервю на Кармен Манукян с Богомил Николов и Григор Сарийски в ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната, като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37 на сто, а последното проучване от преди седмица сочи подкрепа за еврото от 90 на сто", каза в предаването "Нощен Хоризонт" Богомил Николов, заместник-председателят на Икономическия и социален съвет на Република България, доктор по Икономика и изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители".

На 13 юни бяха оповестени резултатите от проучване на социологическата агенция "Сова Харис" относно нагласите на пълнолетните български граждани за влизане в Еврозоната и приемане на еврото от 1 януари 2026 година.

Изследването е осъществено със собствени средства и е проведено в периода 9-11 юни тази година сред 1000 български граждани. Заключението от проучването е, че понастоящем българското общество не е готово да приеме еврото през 2026 г. с ясна обществена подкрепа. Според резултатите преобладават негативните нагласи, а хората се разделят в съотношение 2:1 (62% срещу 32,1%) в полза на отлагането на това важно решение.

По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. се оформя подкрепа от 64,5%. Против референдума са 23,9% от анкетираните.

Протестите в подкрепа на провеждането на референдум за влизането ни в еврозоната от 01 януари 2026 г. се одобряват от 53,3%, а още 10,8% подкрепят с известни условности. Против протестите са 22,6% от запитаните. Този резултат, посочват от "Сова Харис", изпраща ясен сигнал към управляващите, че обществото не иска едностранно институционално решение за еврозоната.

"Нещата у нас ще се обърнат в полза на еврото, в това съм убеден. Нямам съмнения, въпрос на време е. Хората ще се убедят сами, че това, което слушат днес, ще бъде различно от действителността. Каквито и аргументи да прилагам, тези хора вече са си формирали мнението, то няма да се обърне, те чакат катаклизми. Времето ще отсъди, допълни още Николов, след като изслуша слушателски мнения от предишно издание на "Нощен Хоризонт", в които преобладават тези против приемането на еврото у нас.

Богомил Николов изрази категорична убеденост за ползите от влизането на България в еврозоната.

"Европа не е в упадък, еврото не е в упадък, а това, че ние, по някаква причина нямаме достатъчно самочувствие и смятаме, че не сме достойни за клуба на богатите, си е наша оценка. Това, че не си харесваме управниците и сме си избрали такива, това си е пак наше решение. Не разбирам на кого трябва да се сърдим. Наистина, в една държава, в която гласуват малко над 30%, 70% си мълчат - какви претенции може да имаш?! Пак ще кажа - моята увереност идва от опита на осемте държави (бел. ред. - "осем държави от нашата черга" по думите на събеседника).

Не смятам, че българите са с нещо по-лоши или по-некадърни от тези осем държави. Те са доволни. Никой не иска да излиза от еврозоната. Гърците минаха през най-ужасната криза - нито веднъж в обществения дебат в Гърция не е бил поставян въпросът за излизане от еврозоната. През цялото време спорът беше за това какви да бъдат точните параметри на спасителния план, с който ги извадиха - Гърция излезе, забрави, в момента вече се развива.

Смятам, че Европа тепърва ще се организира. В момента времената са малко сложни - и като геополитика, и като развитие.

Индустриалното производство ще се възстановява, с абсолютно нови технологии, нови производства, неща, каквито не е имало в миналото. Така че - не мисля, че еврото може да бъде някакъв капан за българския народ. Благосъстоянието ще си го произведем ние, няма някой да ни го даде - това, надявам се, да сме го разбрали вече", коментира Богомил Николов.

Противоположно становище изрази доц. Григор Сарийски, според когото към настоящия момент влизане на България в еврозоната е еднакво вредно и за нас, и за държавите от общността.

"Българският народ, българският електорат е категорично против въвеждането на еврото. И тук не става дума за страхове, става дума за напълно основателни възражения.

Относно доходите трябва да се отбележат две неща - първо, разликата между бедни и богати у нас започна да се увеличава, след като влязохме в Европейския съюз. На второ място - най-добрият показател е БВП на човек по стандарт на покупателна способност. Има някои страни, в които изобщо не можем да видим ефекта на забогатяването, като в Словакия, например. Така е и в Гърция... Затова и страни като Чехия, Унгария, Полша въобще не желаят да влизат, като всяка си има своите проблеми.

Що се отнася до едно неопределено бъдеще - ще поживеем и ще видим", заяви пред БНР доц. Григор Сарийски, финансист и икономист, доктор по Финанси, парично обращение, кредит и застраховка.

"Делът на еврото и в международните разплащания, и в банковите резерви намалява. Както знаете, в момента вторият актив по популярност е златото - банките трупат злато, не трупат евро. А международните разплащания, особено след като тръгна тази история с митата на Доналд Тръмп - еврото буквално се срина. Не знам защо някой може да мисли, че не е в упадък. Що се отнася до Гърция - била приключила и забравила. Изобщо не е забравила. Гърците в момента имат задлъжнялост горе-долу, колкото беше по времето на дълговата криза - 150-160%, само дето ѝ взеха част от активите: пристанища, инфраструктура, острови. Що се отнася до това, че не искали да излизат от еврозоната - как да поискат, като няма механизъм за излизане?

От Европейския съюз може да излезеш, но от еврозоната, точно както спомена един от Вашите слушатели - това е бобслей: влизаш вътре, можеш да излезеш само от другата страна, но никога не можеш да се върнеш назад. И най-накрая - че ние не сме били (нещо) по-малко от останалите страни: ако наистина не сме по-малко, нека да направим като останалите.

Защото във всички страни от Европейския съюз имаше референдуми по европейски въпроси. Докладът на Европейската комисия е от април 2022 година. И, да речем, само през 2003 година са направили референдум за това дали да се присъединят в ЕС страни като Унгария, Малта, Словения, Литва, Словакия, Полша, Чехия, Естония, Латвия и Румъния. Когато правите референдум за това дали искате да влезете в ЕС, тогава може да кажете на хората - влизането в еврозоната е ангажимент, който произтича от влизането в ЕС, вие гласувахте "за", така че нямате право на друг референдум. Шведите, между другото, направиха и за ЕС, и за еврозоната, тоест - на тях това не им попречи. Като ще бъдем като останалите, нека да работим като останалите. Като ще си играем на демокрация, нека поне малко да наподобяваме на играта на другите страни", подчерта доц. Сарийски.

Богомил Николов и Григор Сарийски коментираха още темите: по-бедни или по-богати може да ни направи влизането в еврозоната от 1 януари догодина и вярно ли е, че когато в еврозоната настъпи финансова криза, ударът пада върху по-слабите икономики.

Още по темата слушайте в интервюто на Кармен Манукян с Богомил Николов и Григор Сарийски.