Дейвид Файф: Блокиране от Иран на износа на петрол и газ през Ормузкия проток би било катастрофално

Интервю на Марта Младенова с Дейвид Файф в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Евентуално блокиране от страна на Иран на износа на петрол и на природен газ през Ормузкия проток би било катастрофално, заяви в интервю за "Събота 150" Дейвид Файф - главен икономист на специализираната в енергийни теми "Аргъс медия".

Израелско-иранската война първоначално изстреля цената на черното злато нагоре, но след това се видя стабилизация.

В интервю за БНР Дейвид Файф коментира пазарните реакции и сценариите за търговията с петрол, петролни продукти и природен газ, докато Израел и Иран продължават да си разменят военни удари.

Очевидно е, че страхът от блокиране на Ормузкия проток оказа много драматично въздействие върху цените на енергийния пазар и върху таксите за товарните кораби, особено тези, които идват от Близкия изток. Но тук си струва да отбележим, че засега не е имало пряко въздействие върху доставките на петрол и газ нито от Иран, нито от близкоизточния регион в по-широк план.

Пазарът се опасява, че ще има удари по енергийната инфраструктура в Близкия изток и по-специално инфраструктурата на Иран. На това се дължи покачването на цените, което наблюдаваме, особено на петрола и таксите за пренос и в по-малка степен на газа. Страхът доведе до по-високи цени. Все пак Иран изнася дневно около 2,5 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти.

Но ние не говорим единствено за двете страни в конфликта, а за опасения от потенциалното му разширяване и проблеми с доставките от основните държави - петролни производителки?

Разбира се, регионът е дори по-важен от самия Иран. По водния маршрут през Ормузкия проток, който по същество се контролира от Иран, преминават около 20 - 25% от петрола и втечнения природен газ (LNG), които се транспортират по море. Така че ако конфликтът се задълбочи и възникнат проблеми с преминаването през Ормузкия проток, това неминуемо ще създаде огромни проблеми за глобалното енергийно снабдяване.

Вече има впечатляващи промени в показателите. Спредът между цените на дизела и суровия петрол бележи 40% ръст през последната седмица. Превозните такси на товари от Близкия изток са се повишили с 50% за същия период. Фючърсите на суровия петрол скочиха с около 10 долара за барел. Всичко това илюстрира опасенията на пазара от потенциални смущения на доставките.

Наистина положението е много сериозно. Съединените щати дадоха сигнал, че могат да се включват в бомбардировките на ирански ядрени съоръжения. Това до известна степен би представлявало ескалация на конфликта. Трябва обаче да отбележим, че засега както Израел, така и Иран са много внимателни и избягват да нанасят удари по петролна и газова инфраструктура.

Засега обаче държавите от ОПЕК са доста мълчаливи и за конфликта, и за енергийните доставки.

Сигурен съм, че никой не желае разширяване на конфликта в региона. Основните производители от ОПЕК - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт, в момента увеличават производството си. Все пак те получават по 10 или повече долара за всеки барел, който изнасят, в сравнение с преди началото на военния конфликт между Израел и Иран, преди малко повече от седмица. Тогава даже имаше опасения, че увеличеното производство на саудитците и другите играчи на пазара ще доведе до излишък на петрол и следователно цените може да се сринат.

До известна степен ситуацията осигурява пространство на пазара за производителите от ОПЕК+ да увеличат предлагането, съответно износа без натиск върху цените. Вярвам, че те по никакъв начин не гледат на конфликта като на благоприятен фактор, но една от последиците е, че заради него петролните им приходи се увеличават.

Има и още един важен производител - Русия, водещ партньор във формата ОПЕК+, която е под санкции. Страните от Г-7 не излязоха с послание за намаляване на ценовия таван за руския петрол, въпреки че имаше такова очакване от срещата в Канада?

Друг значителен производител на петрол действително е Русия. През първите пет месеца на 2025 г. приходите от руски петрол и газ, постъпващи в държавната хазна в Москва, са намалели с около 15% на годишна база. Това, което виждаме сега, е, че цените на петрола тип "Уралс", основният руски износен продукт, се увеличават.

Отбелязахте, че на срещата на върха на Г-7 в Албърта, Канада, нямаше послание, свързано с намаляването на ценовия таван. Така че до известна степен кризата в Близкия изток принуди западните правителства да забавят и отложат всяко затягане на санкциите срещу Русия.

Тук може да потърсим причините в отношенията на настоящата американска администрация с Русия, не само в конфликта между Израел и Иран.

Тръмп е много по-въздържан към идеята за затягане на санкциите срещу Русия, отколкото беше неговият предшественик Джо Байдън. Едно от последните действия на администрацията на Байдън беше да наложи по-строги мерки срещу руския сенчест флот от танкери, които превозват петрол към Азия. Президентът Тръмп не показа никакви признаци, че иска да втвърди санкциите срещу Русия и аргументира решението си с цел да не усложни мирните преговори между Киев и Москва.

Той направо демонстрира почти приятелски отношения с президента на държавата - агресор?

Не знам какви са личните им отношения и не бих искал да ги коментирам. Но е очевидно, че в момента всякакви предложения на Г-7 за значително намаляване на тавана на цените вероятно биха срещнали съпротивата на Вашингтон.

Нека се върнем към Близкия изток. Най-лошият възможен сценарий е затворен Ормузки проток и нефункциониращи енергийни съоръжения. Трябва да сме готови за него? И как?

Съществува потенциал част от петрола, произвеждан от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, да бъде отклонен по тръбопроводи на запад. Но със сигурност няма как да бъдат компенсирани 18-те милиона барела петрол на ден от региона, които преминават през Ормузкия проток. Няма заместител на това.

Много се говори за свободен производствен капацитет от три до четири милиона барела дневно, който съществува в Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Но ако Ормузкият проток бъде затворен, много малка част от това количество ще има шанс да достигне до пазара. Прекъсването на износа през протока ще бъде наистина катастрофално.

Страните извън ОПЕК+ имат ли капацитет да заменят поне част от потенциално блокираното количество?

Много малък. Ако се обърнем към вече натрупания практически опит, единствените страни, които притежават свободен капацитет, са тези от ОПЕК. По същество по-голямата част от свободния капацитет от около 5 милиона барела дневно в световен мащаб се държи от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Извън тях количествата са пренебрежимо малко.

На теория Русия би могла да увеличи малко производството си на петрол, но разбира се, тя е под санкции. Способността ѝ бързо да доставя този петрол на пазара е ограничена. Така че наистина има много малко свободен капацитет другаде.

Това, което би могло да помогне и вече се е случвало при проблеми с петролните доставки, е Съединените щати и други страни-членки на Международната агенция по енергетика да отпуснат на пазара част от стратегическите си резерви. Те притежават петролни запаси за спешни случаи. Но, разбира се, те биха били налични само за кратък период от време. Ако Ормузкият проток бъде блокиран за продължителен период, стратегическите резерви биха се изчерпали доста бързо.

Съединените щати не изключват намеса в конфликта. Може ли един от аспектите на потенциална тяхна намеса да бъде именно гарантиране на плаването през Ормузкия проток за търговски цели?

Американските и други западни военноморски сили вече ще бъдат в Персийския залив (ако се стигне до такава ситуация). Сигурен съм, че ще разположат и миночистачи като част от флотилията там, за да гарантират сигурността на търговския маршрут. Мисля, че ако Иран атакува танкери с моторни лодки или чрез други методи, ще видим някакъв вид конвойна система с американски и други западни кораби, които защитават търговски плавателни съдове с маршрут през Ормузкия проток.

Ако иранците действително минират протока или използват други взривни вещества, за да блокират морските пътища, сигурен съм, че западният флот няма да седи със скръстени ръце. Да се надяваме, че няма да се стигне до подобен сценарий. Не забравяйте, че все още има изход от този конфликт, ако Иран е готов да преговаря за ядрената си програма. И ако това се случи, тогава се надяваме, че нито един от тези доста страшни сценарии няма да се осъществи.

Споделете

"Все още има изход от този конфликт, ако Иран е готов да преговаря за ядрената си програма"

Дейвид Файф: Блокиране от Иран на износа на петрол и газ през Ормузкия проток би било катастрофално

Засега както Израел, така и Иран са много внимателни и избягват да нанасят удари по петролна и газова инфраструктура, отбеляза той

Ердоган: Израел не иска да решава проблемите по дипломатически път

Над 300 декара с пшеница и ечемик изгоряха при пожар в община Бойчиновци

Община Враца няма да отсрочи дълговете на МБАЛ "Христо Ботев"

Илияна Йотова: Засега има само говорене, но не и реални мерки срещу спекулата

В Априлци се провежда Балкански събор на българската песен

Светлин Тачев: От това как ще въведем еврото зависи ще се разместят ли политическите пластове

SIPRI: Настъпва краят на ядреното разоръжаване

Прецедент: Бизнесмен от Габрово с рекорден иск към НАП за 1 млрд. лева

Любомир Дацов: Шефът на НАП каза някои неща, които не са верни. Объркани са ни посланията

Средният размер на пенсиите от 1 юли ще е 1012 лв.

Предавания

За БНР

Програми

Радио България