Отзвук от премиерата на “Танхойзер“ в Софийската опера

С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера. За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция на акад. Пламен Карталов са много големи.

Въпреки високите предварителни очаквания, с които седнах в залата и аз, когато след увертюрата завесата се разтвори, спонтанно ахнах от изненада от изключителната красота на кадъра пред мен. Защо казвам кадър – защото мизансценът, освен силно театрално въздействие, според мен ще постигне и оптимално въздействие при кино или интернет прожекции. Част от характерния режисьорски почерк на акад. Пламен Карталов, заедно с дълбочината на посланията, е яркия и динамичен кинематографски изказ и аз мисля, че новата постановка на “Танхойзер“ заслужава да бъде визитната картичка на българските постижения в оперното изкуство в европейската платформа OperaVision през следващите месеци.
 

Творческият екип Пламен Карталов – режисьор, Свен Йонке – сценограф, Андрей Хайдиняк – дизайнер на осветлението, за пореден път се събира и в съвместната си работа постига най-високото, световно ниво.
В хомогенното изграждане на визията на спектакъла равностойно участва и художничката на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева. Тя се присъедини към вагнеровите продукции на театъра във втората българска постановка на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“, която беше представена с голям успех през 2023 г. Мисля, че нейната работа в “Танхойзер“ също ще бъде високо оценена от българските и чуждестранните вагнерианци.
 

Визията носи привлекателност едновременно за различни възрасти и вкусове. Първият кадър, според мен, би спечелил всички почитатели на хитовата филмова поредица “Дюн“ на канадския режисьор Дени Вилньов. На сцената, с гръб към публиката, загледани в пространството пред себе си, са група забулени фигури. Те създават асоциация както с рицарите на кръглата маса в операта “Парсифал“, така и със сестрите от ордена “Бин Джезърит“ в научно-фантастичната сага “Дюн“. Какво виждат те ще оставя на вас да разберете, когато посетите втория спектакъл на “Танхойзер“ на 5-и юли. Само ще кажа, че отново се възхитих на умението на Свен Йонке да си играе с материите, на Андрей Хайдиняк – със светлините, на Пламен Карталов – да заложи и да извежда смислово всичко, например изчезването на дяволски изкусителния свят на Венера при споменаването на Дева Мария да бъде пресъздадено чрез срутване/спукване на “въздушните“ стени на пещерата!

Когато забулените фигури свалят една по една плащовете си, визията в костюмите и реквизита става по-традиционно театрална, което пък по принцип е привлекателно за зрялата оперна публика. Тази международна публика пълни залите на вагнеровите постановки на акад. Пламен Карталов у нас и на турнетата на Софийската опера по света, подчертавайки всеки път предимствата им пред съвременните произведения на режи театъра. Силата на неговите режисьорски концепции е в изследването, осмислянето и извеждането на вагнеровите идеи, а не в представянето на свои хрумвания “на гърба“ на Вагнер. Дори в сцената в пещерата на Венера, в костюмите на древногръцките богове и герои, както и в пластичното решение, дело на Мария Илиева, да виждаме намигване към съвременната провокативна естетика от откриването на Олимпийските игри в Париж миналото лято, то нашите географски ширини и патриархалната почва, върху която израства нашето оперно изкуство, са твърде далече от северните течения.

Няма компромиси в изпълнителския каст. Мартин Илиев е завладяващ като Танхойзер. В тази поредна за него вагнерова роля той разгръща най-широко артистичната си палитра, пресъздавайки с изключителен драматизъм сложната душевна борба на героя. Цветана Бандаловска – във върхова вокална, физическа и актьорска форма, изгражда прекрасно Елизабет. Атанас Младенов в ролята на Волфрам фон Ешенбах отново очарова с красивия си глас и интелигентно фразиране, фин музикален вкус и благородна осанка. Петър Бучков се представя достойно в ролята на ландграфа на Тюрингия Херман, с впечатляващо красиви басови дълбочини. На Габриела Георгиева, избрана от слушателите на Българското национално радио за “Музикант на 2024 г.“, е поверено предизвикателството да “посрещне“ първа зрителите в пещерата на героинята си Венера и съответно, заедно с интерпретатора на Танхойзер, да представят на вагнерианците в залата богатството, силата и красотата на българските оперни гласове. След Ортруд в “Лоенгрин“, тя осъществи своя успешен втори дебют във вагнерова роля. Заслужени аплодисменти и за Мария Павлова в ролята на овчарчето, Емил Павлов, Ангел Антонов, Стефан Владимиров и Ангел Христов като рицарите певци Валтер фон дер Фогелвайде, Хайнрих дер Шрайбер, Битеролф и Райнмар фон Цветер.
 

За поредна година вагнерианците в публиката изказват възхищението си от оркестъра на Софийската опера, който израсна бурно в този репертоар и вече има репутацията на един от добрите вагнерови оркестри в Европа. Това огромно признание се дължи на вече 15-годишната грижа на директора на театъра за закупуването и поддържането на нови инструменти, на много репетиции, както и на експертната работа на германски музиканти като маестро Константин Тринкс. Той също получи дълги аплодисменти и викове Браво. Заслужено признание и за хора на Софийската опера и неговата диригентка Виолета Димитрова.

Както обикновено, ще ви представя още една зрителска гледна точка – на дамата, която седеше от дясната ми страна в салона на Софийската опера. Още в първите тактове на увертюрата забелязах, че, тактувайки с цялото си тяло, преживява всеки тон и познава в детайли творбата. Веднага разбрах, че е вагнерианка, от тези, които са гледали десетки пъти “Танхойзер“ и пътуват по света, за да се запознават с новите вагнерови продукции.

Хареса ли Ви спектакълът?
“Да, много ми хареса! Второ действие беше просто прекрасно от първия момент, а в последното действие беше великолепно това, че певците имаха възможност да разгърнат героите си вокално и артистично при толкова изчистена сценография. Всички певци дадоха най-доброто от себе си. Все пак бих отбелязала тези в главните роли, като особено много ми хареса изпълнителката на Елизабет. Танхойзер беше страхотен, разбира се! Хорът беше чудесен! Трябва да кажа, че диригентът постигна “Танхойзер“ да прозвучи музикално по най-добрия начин. Маестро Тринкс е много добър вагнеров диригент! Да, наистина съм слушала “Танхойзер“ много пъти, по цял свят. Знам го наизуст и го изживявам отново и отново. Член съм на шведското, финладското и американското вагнерови общества. За трети път идвам в София. Най-напред гледах тук тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ през 2023 г., след това “Лоенгрин“ миналата година. Тази година дойдох за “Танхойзер“ и тъй като обичам тукашната постановка на “Пръстена“, ще остана да го изгледам целия отново“.

Какво по-голямо признание от това?!

Накрая бих искала да добавя написаното от сопрана Цветана Бандаловска в социалната мрежа facebook в навечерието на премиерата на “Танхойзер“: “Посвещавам дебюта си в памет на моята непрежалима сестра по дух, приятелка и колежка Мариана Цветкова! Нека да ти е лек пътят към вечността, любима моя, там ще се срещнем един ден и ще пеем, и ще се веселим. Днес аз знам, че ти ще бъдеш, и ще слушаш и гледаш моята Елизабет, която си пяла с толкова голям успех по света. Обичам те! Почивай в мир!“

Поклон пред паметта на голямата българска оперна певица и изтъкната солистка на Софийската национална опера Мариана Цветкова, която ни напусна на 13-и юни. Една от последните й ярки изяви беше в ролята на Фрика в операта “Валкюра“ от тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер по време на гастрола на трупата в театър “Джузепе Верди“ в Салерно.