Допреди около половин век в Израел е било немислимо да се изпълняват произведения на Вагнар и Рихард Щраус. Докато отдавна преминалия в отвъдното Вагнер не може да бъде обвиняван, че пред камерите на смъртта във фашистките концлагери е изпълнявана негова музика, Рихард Щраус е бил почти две години председател на Музикалната камара на Райха, назначен лично от Гьобелс. Доста по-късно става ясно, че си е подал оставката след отказа си да премахне от афишите на операта “Мълчаливата жена“ името на либретиста Стефан Цвайг. Цвайг е негов добър приятел, на когото пише писмо с думи на подкрепа и критика към нацистите. Това писмо е било прихванато от Гестапо. Рихард Щраус е бил преследван и заради усилията си да скрие в Швейцария единствената си снаха – еврейка, и внуците си.
Постановката на “Ариадна на Наксос“ едновременно в Израелската опера и в Краковската опера, дело на режисьора Идо Риклин, е провокация и експеримент с вкус на искрящо шампанско. Произведението е опера в операта, но в същото време съчетава “опера серия“ с “опера буфа“, трагедия с бурлеска. Първият вариант на “Ариадна на Наксос“ композиторът е предложил на режисьора на Брехтовия театър Макс Райнхард и точно това е подтикнало Идо Риклин и сценографа Саймън Лим Холдсворт да си позволят съвсем нестандартен прочит.
Историята е в две части: в пролога богат мъж кани оперна дива в дома си, както и композитор, който е написал произведение специално за него. За участие в спектакъла е повикана и модерна успешна и известна поп група с популярна певица. Присъствието на всяка от певиците предизвиква гняв у другата. Стига се до “ръкопашни боеве“, прекрасно изиграни от ансамбъл “Fresco“. В целия спектакъл участието на балетистите е доминиращо и брилянтно.
След чаша шампанско в кулоарите през антракта, започва истински фойерверк от режисьорски и сценографски хрумвания. Тъжната Ариадна заради това, че Тезей я е изоставил (в ролята Корнелия Баску), не се крие в пещера край морския бряг (както е в легендата), а направо е затворена в психиатрия след опит за самоубийство. На утринната визитация тя доста яко ритва лекаря, който проверява нервните реакции с почукване по коленете й, а когато се опитват да я лекуват чрез хипноза, сеансът действа и на трите медицински сестри, които се грижат за нея. Лекарят й предписва асистирана почивка на морския бряг. Там тъкмо са пристигнали трупа комедианти. Те шумно се забавляват, карайки сърфове или ветроходи, гмуркайки се да плуват с една малка и сита акула (намекът е за забавление, измислено от израелските туристи и остро критикувано от еколози и защитници на животните), а също на брега пекат чевермета и пият вино. Веднага сред артистите се намират ухажори за Ариадна, но тя не им обръща внимание, докато пресичайки морето пеша, стъпвайки на капители от колони (които морски духове услужливо постават пред всяка негова стъпка), пристига добре изглеждащ възрастен господин. Щом го вижда, Ариадна си загубва ума по него. В началото мисли, че той е бога на смъртта и е готова отново да посегне на живота си, но се оказва Бакхус (в ролята Питер Вуд) и двамата се опиват от любовта и виното.
Това е най-мелодичната от оперите на Рихард Щраус и макар че оркестърът е само от 37 души, диригентът Ашер Фиш умело не просто акомпанира, но се включва в действието, а от хористите помагат с ударните инструменти (явно не достига работна ръка). За този спектакъл и художникът по костюмите е експериментирал и част от дрехите са изготвени с триизмерен принтер.
В Плевен на 15 септември в залите на ХГ „Илия Бешков” се открива втората обща изложба на Сдружение "Фото Художници". Със свои работи в нея участват 14 фотографи - редовни и асоциирани членове от страната и чужбина. „В кадър“ са нарекли изложбата си авторите. Фотографът изрязва от обкръжаващия го свят нещо, което е интересно по..
Празниците на изкуствата "Аполония" са в разгара си и както винаги в Созопол се усеща концентрация на артистизъм, талант и почитателски интерес. Класическите концерти не правят изключение и всяка вечер Археологическият музей се изпълва с хора, жадни за срещи с музиката и елитните изпълнители - преобладаващо български имена. Класическата..
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Народният театър "Иван Вазов" представи новия си сезон. Той започва със заявката за "театър на три континента". Официално започва в събота, 13 септември, с 62-рото представление на "Великденско вино" с участието на Владо Пенев. Дни по-късно предстоят три премиери. Едната ще е следващият вторник и за първите пет поредни представления..
С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..
Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..