Александър Тиле: "Алтернатива за Германия" ще се бори докрай срещу определението "екстремистка партия"

• Германските социалдемократи обсъждат дали да поискат забрана на "Алтернатива за Германия"

• Според проучване на "Инса" близо половината анкетирани искат забрана на "Алтернатива за Германия"

• Рубио разкритикува остро Германия след определянето на партията АзГ за екстремистка организация

• "Алтернатива за Германия": Определянето на партията като екстремистка е удар срещу демокрацията

Всъщност, всичко започна броени дни преди да встъпи в длъжност правителството на Фридрих Мерц в началото на май, когато Службата за защита на конституцията обяви партията за "крайнодясна екстремистка формация". Според оценката на вътрешното разузнаване в Германия е доказано, че "Алтернатива за Германия" има екстремистки позиции и действа срещу свободния и демократичен ред в страната.

"Това решение на Федералната служба за защита на конституцията се чакаше отдавна. Имаше сериозни критики, че решението не беше публикувано преди предсрочните парламентарни избори през февруари. Но аз мисля, че беше правилно да се изчакат изборите. В противен случай темата щеше да взриви предизборния дебат", коментира проф. АлександърТиле, юрист от Висшето училище  за мениджмънт и право в Берлин.

Това решение получи неочаквано голяма подкрепа. Според социологическо проучване на института "Инса" 61% от германците също смятат, че "Алтернатива за Германия" е крайнодясна екстремистка партия, а 48 на сто искат тя да бъде забранена.

Така обсъждането на забраната на втората политическа сила във Федералната република набра скорост, а двете управляващи партии - консервативният блок ХДС/ХСС на канцлера Мерц и социалдемократите - не са единни по въпроса.

• Александър Андреев: И ХДС, и Германската социалдемократическа партия са отслабени

Има ли достатъчно юридически основания първо за етикетирането на "Алтернатива за Германия" като екстремистка партия, и второ - за нейната забрана въз основа на тази оценка?

"Трудно е да се даде еднозначен отговор. Мотивите на вътрешното разузнаване са основателни. Водещият е нарушение на чл. 1 (първи) в нашата конституция: "Човешкото достойнство е неприкосновено." Това нарушение се дължи на многократните изявления на партийни лидери, които казват, че партията се бори за "чист етнос", т.е. тук става дума за открита етническа дискриминация." 

Само върху изявления на партийни лидери ли стъпва службата за защита на конституцията, или все пак разглежда цялата партийна дейност?

"Това е може би най-слабото място при определянето на "Алтернатива за Германия" като екстремистка партия. Службите "олекват", когато се основават само на публични речи или изказвания, и дават коз в ръцете на партията да оспори в съда решението на вътрешното разузнаване.

Проблемът ще се задълбочи, ако в Конституционния съд бъде внесено искане за забраната на партията. Тогава като доказателство трябва да се цитират текстове от партийната програма. В нея обаче няма и ред, който да противоречи на конституцията. "Алтернатива за Германия" добре е помислила преди да изработи и публикува програмата си."

• "Алтернатива за Германия" оспорва пред съда решението на разузнаването да я класифицира като екстремистка

В такъв случай - защо беше нужно службата за защита на конституцията изобщо да стига толкова далеч, без да е осигурила категорични доказателства? Така само се повдигна отново темата за забраната на "Алтернатива за Германия", нали?

"Без да бъде определена като екстремистка формация службите нямаше да имат право да използват специални разузнавателни средства, за да докажат предположението си, че "Алтернатива за Германия" действително е екстремистка партия, която се обявява срещу конституционния ред в страната. По-същественото е, че без това определение нямаше да има основание за уволнението на държавни служители, които са членове на партията.

За евентуалното откриване на процедура за забрана на "Алтернатива за Германия" решението на службите няма пряко значение. Ако се стигне до Конституционния съд, той ще вземе своето решение напълно независимо, независимо какво твърдят службите.

Въпреки това материалите и данните, които разузнаването е събрало, ще бъдат предоставени на Конституционния съд и той със сигурност ще ги използва. Източниците на събраната информация са предимно публични изяви на партийни лидери и редови членове, писмени източници, които осветляват идеите на "Алтернатива за Германия", видео кадри от партийни прояви.

Конституцията предвижда възможността за забрана на дадена партия, но процедурата умишлено е дълга и сложна. И така трябва да бъде в една демокрация.

За мен по-важно е, че решението на службата за защита на конституцията не е финалният акорд на процедурата, а точно обратното - то е първата стъпка. Освен това съм сигурен, че "Алтернатива за Германия" ще се бори докрай по съдебен път срещу определението "екстремистка партия" и особено срещу евентуална забрана. И като юрист се надявам да е така, защото в противен случай ще останат съмненията за "лов на вещици".

Как се отрази на обществения дебат фактът, че пълният текст на мотивите на службата за защита на конституцията да определи "Алтернатива за Германия" за екстремистка партия, не беше публикуван? Не предизвика ли това войнственото поведение на партийните лидери, макар в последно време те да се снишиха и дори официално да предупредиха кадрите си да са по-обрани в публичните изяви?

"Вероятно е така, но аз все пак съм юрист и ми е трудно да преценя значението на политическите щети. Едно е сигурно - процедурата за забрана на партия в Германия може да бъде открита единствено от една от двете камари на парламента или от правителството, т.е. от политически субект. И това не е случайно, защото забраната на една партия има не само юридически аспект, а и обществено-политическо значение.

Така стигаме и до повода за нашия разговор - какво се случва с членовете на една забранена партия - ако изобщо се стигне дотам? Членската маса на "Алтернатива за Германия" съвсем не е малка. Как биха реагирали привържениците на партията, ако тя бъде забранена? Дали това, че тя е голяма опозиционна сила, не спира правителството и парламента да се обърнат към Конституционния съд? Не е юридическа пречка, но може би е политическа?"