Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Трябва да започнем да измерваме ефективността в публичния сектор"

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

"Еврото може да се разглежда като инструмент, не като панацея. От нас зависи какъв тип фискална и парична политика ще следваме"

| Интервю
Любомир Каримански
Снимка: Ани Петрова

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ.

"Вече е взето финалното решение. Предстои тежка работа, която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за развитие на страната един инструмент, какъвто е еврото. Еврото може да се разглежда като инструмент, не като панацея. Той създава възможности. От нас зависи какъв тип фискална и парична политика ще следваме". 

Каримански анализира възможността правителството да се изкуши да взима повече дълг и да харчи повече, отколкото произвеждаме, след като се присъединим към единната европейска валута.
"Трябва да започнем да измерваме ефективността в публичния сектор. Заложени бяха неправилни начини на увеличаване на доходите в отделни сектори. Това стана през специализираните закони на всеки един първостепенен разпоредител. Притеснително е, че се залагат т.нар. социални бомби. Необходимо е всичко да става през бюджета и то да бъде оценено от гледна точка на приноса и на ефектите, които има в държавата като постигане на публични блага. В публичния сектор системите могат да се трансформират така, че да не се използва толкова често думата "съкращения". 

Той обясни, че трябва да се преустанови практиката да не се използват ефективно капиталовите разходи.

"Ресурсите да бъдат картографирани така, че да са максимално достъпни за отделните региони. Да се приоритизират капиталовите разходи, но да бъдат използвани, а не държани като буфер, за да изпълним трите процента дефицит. Колкото повече го правим, толкова по-трудно ще става във времето. Необходимо е да бъдат вложени в икономиката и да предразположат бизнеса за инвестиции. Нужно е и създаване на доверие в инвеститорите  чрез правната система".

Любомир Каримански коментира въпроса за необходимостта от промяна на еврозоната и на начина, по който тя се управлява. 

"Много голяма част от страните, които са в еврозоната, имат висок външен дълг и дефицит. Има задълбочена дискусия дали сега е моментът – при тази политика на Америка и по-слаб долар,  да се създаде единен и интегриран пазар на еврооблигации, за да бъдат преструктурирани дълговете на различните страни – да минат от национално на европейско ниво. Фискалната политика в посока на различните дългове на всяка една от страните е изключотелно важна от гледна точка на  дисциплината. Ние до момента сме пример, въпреки че фискалната дисциплина в България също доста беше занижена през последните четири години. Важно е да се върнем към това как спазвахме фискалните правила максимално стриктно. Всяко бъдещо разбиване на фискалните правила води до това да не може да осигурим през ръста на БВП достатъчно сигурност и доверие и в инвеститорите, и в създаването на този единен пазар в Европа.

Правителството в България трябва внимателно да създаде политики, които да бъдат следвани и да са в пряка взаимосвързаност с бюджета и бюджетните показатели, което в момента липсва". 

Той коментира съществуващите в публичното пространство опасения, че БНБ може да бъде лишена от самостоятелност и да бъдат похарчени освободените й активи след падането на Валутния борд.

"Централната банка ще трябва да спазва всичко, което е предвидено в устава на ЕЦБ и на системата от европейски централни банки, но си запазва правото да управлява собствени валутни резерви.

Минималните задължителни резерви на БНБ от 12 % ще станат 1%. Една част ще тях отново ще бъде в Централната банка. Тя ще дава т.нар. депозитно улеснение към търговските банки". 

Каримански отговори и на въпроса дали има опасност от взимане на неправилни инвестиционни решения, които да разклатят банковата система.

"Не смятам. В БНБ има достатъчно опитност, която трябва да бъде приложена в една нова среда. Ние трябва да се съобразяваме и с доста от правилата, които има в ЕЦБ".

Той разясни и процесите, свързани с печатането на българските евробанкноти.

"Поетапното изземване на монетите ще бъде изключително трудоемко в Българлия. Трябва да се следва стриктен план и за преработката им. Отсичането на български монети ще започне след първи януари 2026 година. Но и сега БНБ има възможност да го прави.

Има възможност и е необходимо поради мерки за сигурност определени централни банки, които печатат валута в дадена страна, да не ги разпространяват в същата, а в друга. Това е политика на БНБ, координирана тясно с ЕЦБ. Банкнотите вероятно някъде вече са напечатани. Няма да има дефицит. Но най-важното е зад тези пари да има реален актив и стойност". 

И досега БНБ е била доста активна от гледна точка на информацията за еврото, която може да се спусне към хората, посочи Каримански в предаването "Неделя 150".

"Издадохме и книжка с въпроси и отговори. Министерството на финансите обаче малко изостава в информационната кампания. Тя трябваше да започне по-рано. 

Въпросът, който все още стои, е доколко контролните органи внасят доверие сред хората".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Язовир "Черни Осъм" ли е решението за Плевен и Ловеч? Хората се заканиха за бунт

МРРБ набеляза мерки за подобряване на водоснабдяването на Плевен и срокове за изпълнението им. Те са 21 и включват дейности, които ще бъдат реализирани в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период, посочват отговорните институции и източниците на финансирането им. Публикувани са на официалната страница на Регионалното министерство. Темата..

публикувано на 01.09.25 в 09:51

Неизбежни ли са инцидентите при сегашното състояние на железницата ни?

От младежката организация на партия "Спаси София" - "Младите спасяват", настояват за инвестиционна програма за реновиране на старите вагони на БДЖ. Необходими са базови подобрения по влаковите състави , коментира в предаването "Преди всички" Константин Илиев, председател на "Младите спасяват". Последната мащабна инвестиция е около..

публикувано на 01.09.25 в 09:16

КНСБ иска контрол на ВУЗ-овете, където преподавателските заплати са по-ниски

МОН да упражни контрол по отношение на държавната субсидия за заплати във връзка с големите разлики в заплащането на преподавателите.  За това настоя пред БНР проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.  " Държавата даде тези средства, които на 100% трябва да отидат само за..

публикувано на 29.08.25 в 10:30

Въпреки гръмките обещания: Тревненската гимназия още чака пари за покрива си

Сградата на Националната гимназия по изкуствата в Трявна, опустошена при пожар през април, остава с временен покрив на прага на новата учебна година. Вече два месеца се чака решение за отпускане на необходимите средства за ремонт от Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии, въпреки гръмките обещания на властта, че ще се..

публикувано на 28.08.25 в 10:23

Теодора Ангелова: Забраната на смарт устройства в училище звучи назадничаво

Психологът смята, че забраната   ще породи голямо напрежение, особено в гимназиална възраст. След това ние откъде да знаем, че след училище, когато получат телефоните си, те няма да са цяла нощ на тях, попита Ангелова . За нея е напълно адекватно да няма телефони, докато тече учебният процес, но в свободното им време трябва да е..

публикувано на 28.08.25 в 09:45
Капитан Мартин Попов

Мартин Попов от регионална служба Военна полиция-София: Харесвам си работата!

В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София .  Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..

публикувано на 24.08.25 в 07:30
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55