Мими Балканска: Между нотите на съдбата

публикувано на 22.07.25 в 03:00

Портрет на Мими Балканска от Евгений Вашченко

Снимка: НЦМТ

Мими Балканска: Между нотите на съдбата

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 23 юли преди 123 години в Русе се ражда една от най-ярките звезди на българската сцена – Мими Михайлова Балканска. Името ѝ бързо се превръща в синоним на талант, чар и изключително сценично присъствие, оставяйки трайна следа в сърцата на поколения зрители и утвърждавайки я като водеща фигура в Народната опера и Музикалния театър.

Родена като Руска Михайлова Балканска на 23 юли 1902 г., тя е потомка на забележително семейство – нейният дядо, Никола Хаджистоянов Балкански, е братовчед и съратник на самия Георги С. Раковски. Въпреки че ранните ѝ години са белязани от трудности след ненавременната смърт на баща ѝ, Мими проявява изключителни артистични заложби от малка. Свири на пиано с увлечение, показвайки вродена любов към музиката. Съдбата я среща с артистичните среди чрез приятелството ѝ с Олга, дъщеря на голямата актриса Елена Снежина. Именно в красивия дом на Снежина, Мими има възможност да свири на пиано и да се докосне отблизо до света на изкуството.

Първите стъпки на Мими на сцената са изненадващи. През 1918 г., по време на гостуване на оперетна трупа в родния ѝ Русе, където сестра ѝ Елена е хористка, малката Мими поема ролята на уплашена от несгоди актриса, която се е отказала. Това е нейното „бойно кръщение“ в театъра. Само две години по-късно, през 1920 г., тя се явява на прослушване за новосъздадения частен театър „Ренесанс“ в София. Въпреки че първоначално е отхвърлена като хористка заради възрастта си, артистичният ѝ потенциал е забелязан. По съвет на актьора Петко Атанасов, тя се подготвя за артистка и е приета, изпълнявайки фрагмент от „Царицата на чардаша“ и поемата „Неразделни“ на Пенчо Славейков.

Нейната кариера продължава повече от 50 години, през които тя блести в ролите на субретки, героини и характерни комични образи както в класически, така и в български оперетни произведения. Мими Балканска притежава рядката способност да съчетава музикална прецизност с драматична достоверност, което я прави несравнима в своя жанр.

Нейните срещи с личности като Кемал Ататюрк и големия хърватски композитор Петар Коньович са станали пословични. Последното ѝ честване на сцената на оперетата е на 23 юли 1982 г. по случай 80-годишнината ѝ, когато получава орден „Георги Димитров“ лично от министъра на културата Георги Йорданов. Мими Балканска напуска този свят на 22 май 1984 г. в Правителствена болница след фатално закъсняла операция.

Автор на биографичната ѝ книга „Аз не съм Царица на чардаша“ е журналистът Елиана Митова, която подчертава значимостта на Мими Балканска за българското оперно и оперетно изкуство, нейното "бойно кръщение" в театъра и издигането ѝ до водеща фигура.

Повече за Мими Балканска и нейния талант чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!