Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Христов: Няма държавна политика за такива места на памет

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

Луиза Славкова: Със или без статут е посещавано място, държавата да отдели ресурс

Снимка: БТА
Чуй новината! Чуй новината:

Вече седма година в Министерството на културата има открита процедура лагерът Белене да придобие статут на недвижим паметник на културата от национално значение. Лагерът се разполага на дунавския остров Персин, който се намира в природен парк "Персина" и е в близост до затвора на Белене.

Шест неправителствени организации, Обединени земеделци и БЗНС организираха кръгла маса, събрала представители на Министерството на околната среда и водите, Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на правосъдието във връзка с искането лагерът "Белене" да стане национален паметник на културата.  

Вече 36 години държавата е безразлична към това място, смята журналистът и директор на фондация "Истина и памет" Христо Христов.

"Държавите, преминали през комунистическия терор, е много важно да запазят тези места на памет. Имало е близо 40 концлагера, но от тях няма запазени сгради. Те се рушат. Искаме държавата да създаде държавен музей-мемориал на Белене."

МОСВ дава подкрепата си, но резерватите следва да бъдат изключени от охранителната зона на обекта, уточнява Елена Стефанова – началник отдел "Защитени територии" в дирекция "Национална служба за защита на природата" в екоминистерството. По думите ѝ охранителната зона не може да бъде причина да не бъде обявен за историческа ценност основният обект.

Снимка: БТА

Обектът заслужава да бъде обявен за историческа недвижима културна ценност от най-новото време, смята арх. Нели Бочукова от Националния институт за недвижимо културно наследство, ръководител на разработката за Белене.

В хода на процедурата се възприема комунистически термин – трудово-възпитателно общежитие, тъй като се позовават на оригиналните документи, отбелязва Христо Христов. Той настоява за наименованието "концлагер" и прави паралел с оригиналното наименование на Бузлуджа, където подходът е различен.

Проблем би възникнал с охранителните зони, допуска Христов. По думите му той и останалите организации не искат решението за Белене да засяга екосистемата в района.

Какво биха направили организациите, които апелират лагерът Белене да бъде обявен за паметник на културата, ако институциите не удовлетворят техните искания?

"Ще вдигнем проблема на друго ниво. Имаме план А, Б и В. Седем години вече е прекалено много! Няма държавна политика за такива места на памет и ние искаме да я създадем", декларира журналистът.

Снимка: БТА

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал. "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск.

Това коментира пред БНР Луиза Славкова, политолог, основател и изпълнителен директор на Фондация "Софийска платформа".

Резонно е настояването да се нарича концлагер, а не трудово-възпитателно общежитие, изрази мнение Славкова.

"ТВО е същото като да наричаме насилствената асимилация на турците и мюсюлманите "Възродителен процес".

На Министерството на правосъдието му е важно да опазва сигурността и да няма твърде много посетители, на МОСВ им е важно да пазят растенията и животинските видове, за Министерството на културата и гражданското общество е важно "Белене" да го посещават повече хора и не да виждат сгради в развалини, а обект, който разказва за съдбите на преминалите оттам, подчерта Славкова.

"Белене" – със или без статут, е посещавано място на памет. Основното нещо е държавата да отдели ресурс за направата на това място по съвременен начин."

Снимка: БТА

Според нея "Белене" като място за памет и учене дава възможност за разговори без табута, иначе историята се превръща в далечна, прашна и нафталинена и предизвиква реакции от типа – "пак ли ще си говорим за комунизма".

"Ако има едно гражданско място в България, това е "Белене". Ако на жълтите павета се излиза лесно, до Белене се ходи трудно. Поддържането на Белене вече 36 години е благодарение само на гражданската енергия. Там са попадали хора, които са разбирали себе си като свободни."

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02