"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: Шамари с ненормалитет

Жена ми заяви, че съм се опозорил окончателно в нейните очи и отказа да ми готви мусака.

Викам ѝ:

- Жено неразумна, ти на някакъв съдия ли ще вярваш или на най-близкия си човек?

А тя съвсем сериозно:

- Естествено, че на съдията вярвам повече!

Тогава си отбелязах в тефтерчето занапред да работя така, че близките ми да вярват на мен, а не на глупостите, които приказват за мен.

Ако близките ми вярват на чужди оценки и квалификации повече, отколкото на мен, излиза, че наистина съм скандален и тъмен субект и не заслужавам да ми сготви мусака светлината на моя живот.

Реших да не бързам с развода, ами да намеря мусака по втория начин.

Купих тава мусака от някакви контрабандисти и трафиканти на хора. Не знам с какви забранени вещества и човешко месо са я готвили, но получих тежко разстройство и временна лудост.

Хубавото в цялата история е, че по време на моята невменяемост изглежда съм откраднал отнякъде голяма сума пари - 36 000 лева.

В края на краищата това не са метафори, а български левове, човешко е да се откраднат малко пари в моменти на късмет и сполука.

Ако не съм ги откраднал, другият вариант е да съм осъдил оскърбителя ми - съдията, който ме нарече “скандален поет” и “крадец на метафори и мусака”.

Това обаче е малко вероятно, защото колкото и да съм бил невменяем, трудно ми е да си представя, че съм способен да водя дело-шамар. И как изобщо мога да докажа юридически и научно пряката връзка между обидите и чревно-душевното разстройство?

Абе мътна история като цяло, тъмно петно в биографията ми.

Случва се, това са нормални неща.

Дори най-светлите личности в човешката история имат такива неясни участъци в биографията, като например Доналд Тръмп, който дойде да ни донесе свобода на словото, нормалитет и списъка с клиенти на скандалния Джефри Епщайн.

Споменах преди малко за поетическото ми тефтерче, в което си записвам разни работи.

В това тефтерче имам най-различни интересни бележки.

Имам списък с имена - контингент от негодници, достойни за поетическата ми бухалка от филипики и поеми-шамари. В друга колонка на тефтерчето имам втори списък с имена, за които да пиша възторжени оди за прослава и възхвала.

Може би затова жена ми е свалила толкова ниско индекса на доверие в лирическия ми интегритет.

И сигурно затова, вместо да вярва на мен, повече вярва на глупостите, които някой дебел човек ще роди по мой адрес.

И отказва да ми сготви мусака, понеже ужким съм бил скандален поет с крадени метафори и творчески процеси като шамари.

Ще взема да ида до храстите някой път и дано се намери кой да го открадне това тефтерче, и да се завърнат най-накрая мусаката и нормалитетът.