Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Влиянието на Бойко Борисов и Делян Пеевски върху медиите в България не е тайна, заяви представителят на "Репортери без граници"

Павол Салай: Убеден съм, че има критична маса от хора в България, които искат качествена журналистика

Липсва солидарност между журналистите и прилагането на европейските правила за медиите се бави, подчерта експертът

Павол Салай
Снимка: Мария Петрова


Убеден съм, че има критична маса от хора в Европа и в България, които искат качествена журналистика. Това заяви в ексклузивно интервю за БНР Павол Салай, ръководител на отдела на "Репортери без граници" за Европейския съюз и Балканите. Салай беше начело на международната мисия, която тази седмица посети страната ни, за да оцени свободата на медиите у нас. Кои са най-големите заплахи за свободата на словото в България и по света, какви са проблемите с финансирането на медиите у нас и какво е влиянието на Бойко Борисов и Делян Пеевски – по тези и други теми Павол Салай разговаря с журналиста от БНР Мария Петрова.

Павол Салай и Мария Петрова

Мисията в София включваше представители на коалиция от международни организации, защитаващи свободата на медиите, сред които "Репортери без граници", Асоциацията на европейските журналисти, Европейския център за свобода на пресата и медиите, Европейският съюз за радио и телевизия, Европейската федерация на журналистите, Международния институт за пресата и други. Инициативата беше координирана като част от Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране при нарушения на медийната свобода. След срещи с журналисти, представители на гражданското общество, президента Румен Радев, представители на вътрешното и правосъдното министерство, на СЕМ, ЦИК, БНР и БНТ, Салай обясни как изглежда медийната среда в България.
"Мисля, че има много качествена журналистика в България. Смятам, че има надеждна, въздействаща разследваща журналистика. По мое мнение, журналистите в Българското национално радио работят повече или по-малко независимо, а това е много важно. Смятам, че този вид свободна, независима и плуралистична журналистика, от която имаме нужда за обществения интерес, обаче е малцинството от медийните публикации в България. На първо място, това е жалко за гражданите, защото журналистите трябва да бъдат свободни, независими и да съобщават новините по плуралистичен начин. Те трябва да отразяват темите, които са от обществен интерес, организираната престъпност, корупцията, цените на лекарствата, здравеопазването, управлението на границите, интеграцията в еврозоната. Всички тези въпроси заслужават обществени дискусии, а те не могат да се случат без надеждна и вярна на истината информация. Журналистите са тези, които могат да я осигурят, да оспорят властите, да питат критични въпроси и да се противопоставят на пропагандата или правителствените съобщения. Имаме нужда от журналистите и мисля, че в България има дълга традиция на качествена журналистика. Тази традиция обаче е изложена на риск от две големи заплахи. Първата заплаха е политическият натиск и, бих казал, олигархичната собственост на медиите, а също и вътрешният икономически натиск и заплахите за сигурността. Това са всички вътрешни заплахи за България. Другата голяма група заплахи е начинът, по който работят цифровите платформи, социалните мрежи, търсачките, изкуственият интелект, защото те не популяризират надеждната информация. Те отнемат реклами, подкопават устойчивия икономически модел на медиите, използват медийното съдържание и по странен начин го смесват и са способни да произведат фалшиви новини в услуги на Гугъл като например Google Discover. Тези проблеми до известна степен могат да бъдат разрешени с помощта на българските власти и Европейския съюз", каза представителят на "Репортери без граници".

Павол Салай

България обаче се бави в прилагането на европейските регулации, които трябва да допринесат за по-качествена и прозрачна медийна среда, обясни Салай.

"Съществува законодателство, което беше прието с гласа на българското правителство. То се нарича Европейски акт за свободата на медиите. Той признава правото на медиите да информират и правата на гражданите да имат достъп до надеждна информация. Това е много, много важно. Това е първият път, при който имаме такова правно признаване на европейско ниво. Въпреки че Европейският акт за свободата на медиите беше приет преди повече от година, България, както и някои други еврочленки, не са успели напълно да го приложат. Това законодателство осигурява независимост на частните новинарски центрове, независимост на обществените медии, тяхното устойчиво финансиране. Европейският акт също има инструменти за повече прозрачност на финансирането на частните медии, включително и конкретно частното рекламиране, както и повече прозрачност за тяхната собственост. Това законодателство е директно приложимо. България може да бъде преследвана от Европейската комисия в Съда на Европейския съюз, ако не вдъхне живот на този законодателен акт. Начинът това да се случи е чрез промени в националното законодателство, например, когато става дума за многогодишно, дългосрочно и предвидимо финансиране на обществените медии. Към настоящия момент това не съществува. То се решава всяка година от парламента. Това създава пълна несигурност и излага директорите на обществените медии на политически натиск. Освен това когато се срещнахме с журналисти, те се оплакваха много от неправомерни съдебни дела. Т.нар. дела шамари означават, че влиятелни бизнесмени, политици използват закона като оръжие, злоупотребяват с него, за да притиснат журналистите до стената. Тези неправомерни дела струват на медиите много пари. Създават психологически натиск и автоцензура. Директивата на Европейския съюз и препоръката на Съвета на Европа срещу делата шамари не се прилагат в България, а те съдържат няколко конкретни мерки, които ще помогнат журналистите да бъдат защитени от тези дела, докато в същото време предпазват от клевета", посочи Павол Салай.

Павол Салай разглежда страницата на

Представителят на "Репортери без граници" обясни също, че делата шамари имат за цел да ограничат не само журналистите.

"Стратегическите дела срещу участие на обществеността засягат не само журналистите, но също така активистите, неправителствените организации, които допринасят за обществения интерес. Делата шамари са начин да бъдат накарани журналистите да замълчат, без да бъде пролята дори една капка от тяхната кръв. Те са изключително мощни и често са симптом на по-голям проблем. Например когато малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция е убита, тя вече е била изправена пред около 50 дела шамари. Срещнахме се с медии в България, които са изправени пред дела, за които може да бъдат присъдени обезщетения за стотици или десетки хиляди евро. Ако това се случи на малка българска медия, ако съдът реши да отсъди така, а подобно решение имаше за "Медиапул" за десетки хиляди евро, това е екзистенциална заплаха за медията. Тя може да изчезне. Това наистина притиска медията на ръба на катастрофата", каза Павол Салай.

Пресконференция на международната медийна мисия на 26.09.2025 г.

Той изрази дълбоко съжаление, че представители на Министерство на културата не са успели да намерят време да се срещнат с международната мисия. Ведомството отговаря за медийната политика, но е прекратило работата по прилагането на Европейския акт за свободата на медиите. 

"Ние наистина не разбрахме решението на Министерството на културата да спре функционирането на работната група, която е създало и която е имала добри резултати по прилагането на Европейски акт за свободата на медиите. От заинтересованите лица, с които разговаряхме, разбрахме, че те също не разбират това решение. Тези консултации би трябвало да бъдат прозрачни и да включват всички заинтересовани лица, които имат връзка с темата, медиите, институциите. Имаме нужда от законодателни промени в България, които да приложат Европейския акт за свободата на медиите. Когато Министерството на културата реши да предложи законодателни промени с конкретни текстове, а това трябва да се случи бързо, трябва да има достатъчно дълъг процес на обществени консултации за законодателството. Причината е, че то има потенциала наистина да промени дългосрочно ситуацията", заяви Павол Салай.

Павол Салай

Медийният експерт открои влиянието върху медиите в момента конкретно на двама политици – Бойко Борисов и Делян Пеевски.

"Знаете ли, това не е тайна. "Репортери без граници" са активни в България от много време. Аз самият съм идвал няколко пъти. Лично съм се срещал с двама български премиери. Имахме конструктивни срещи, но, за съжаление, те нямаха продължение заради политическата нестабилност. Преди да започна да работя в седалището на организацията, мои колеги са се срещали с Бойко Борисов. От "Репортери без граници" сме се срещали два пъти с президента Румен Радев. Не е тайна, че сме били в конфликт тук с обществени личности, заплашващи медийната свобода. Това определено са Бойко Борисов и Делян Пеевски. Той е очевидният проблем, който не бива споменаван. Беше забележително. По време на срещите, които проведохме с журналисти, с представители на властите и с директори на медии, той не присъстваше в стаята, но присъстваше в разговорите, без името му да бъде споменавано. Той все още има значително влияние върху медиите. Много е трудно да бъде доказано. Но вярвам, че нуждата от повече прозрачност при собствеността и финансирането на медиите, при разпределението на рекламите, както и при конфликти на интереси на собственици на частни медии са системните проблеми в България. Те могат да бъдат решени чрез Европейския акт за свободата на медиите. Той може да помогне както на журналистите, така и на гражданите да видят кои стои зад медиите и да имат достъп до независими новини", смята експертът.

Радка Бечева, Павол Салай и Ирина Недева (отляво надясно)

Ръководителят на отдела на "Репортери без граници" за Европейския съюз и Балканите описа и тревожна тенденция за поведението на представителите на медиите у нас.

"Има липса на солидарност между журналистите в България. Чухме за случай, в който медия не е била допусната да участва в пресконференция, като политикът е казал, че няма да започне пресконференцията, докато съответната медия не напусне залата. Съгласно това, което чухме, други журналисти са подканяли въпросния журналист да напусне, за да може пресконференцията да започне. Всъщност правилната реакция е да кажете:  "Не. Колегата трябва да остане или всички ще напуснем залата". Ако политик не иска да отговори на въпрос от определена медия, другите медии би трябвало да зададат същия въпрос. Разбирам дилемата, че не може системно да бъдат бойкотирани пресконференции, защото тогава проблемът ще бъде, че политикът няма да бъде изправен пред критични въпроси и ще присъстват само издания, които разпространяват пропаганда. Решението обаче със сигурност не е да бъде набелязана и пристисната в ъгъла медия, която бива атакувана от някой политик", категоричен е Салай.

Павол Салай

По време на пресконференцията в БТА в петък, на която мисията представи резултатите от срещите си, имаше многократно въпроси за финансирането на инициативата. Запитвания бяха насочени и конкретно към Павол Салай за това дали организацията му получава пари от бизнесмена Джордж Сорос. Въпросите бяха отправени от представители на български медии, които не са декларирали собствеността или финансите си в Публичния регистър към Министерството на културата за доставчици на медийни услуги. Както по време на пресконференцията, така и след това Салай подчерта, че "Репортери без граници" от години не получава финансиране от фондация "Отворено общество", основана от Сорос, нито от друга организация на бизнесмена. 

"Първото нещо, което искам да кажа, е, че въпросите за финансирането на мисията и на нашите организации са напълно легитимни. Ние призоваваме за прозрачност на финансирането и ние също трябва да сме прозрачни за нас самите. Второ, тази мисия беше организирана съвместно и финансирана от Съвета на Европа. Това е международна организация, в която България членува. Имаме един вид уникално сътрудничество като неправителствени или журналистически организации, които работят със Съвета на Европа в рамките на Платформата за безопасност на журналистите. Разходите, свързани с това пътуване, настаняването в хотел, храната, транспорта, са покрити от тази Платформа, т.е. от Съвета на Европа. Що се отнася до нашата работа като лица, участващи в мисията от името на различни организации, на нас ни се плаща от нашите организации. Това е много смесено финансиране. Между другото, нямаме никакво финансиране от Американската агенция за международно развитие USAID. То беше спряно от Тръмп и агенцията беше орязана, на практика беше разпусната. Това имаше унищожително последици за много организации, както и медии в Европа и по света. Нямаме финансиране от USAID, имаме от други държавни институции в демократични държави, а също от частни донори и малки дарения от граждани. Нашият конкретен най-голям източник на набиране на средства е чрез продажбата на албум с фотографии във Франция. Той е с изключително висококачествени снимки или рисунки на карикатуристи. Ако дойдете във Франция, хората ще са чували повече за тези албуми на "Репортери без граници", не за класацията за свободата на словото, защото този албум се продава в книжарниците и будките за вестници. Благодарение на нашите партньори, които работят по този албум, получаваме всички приходи. Тази година "Репортери без граници" навършва 40 години. В някои държави ни обвиняват, че сме леви, в други страни – че сме десни. Свикнали сме с това, но въпросът не е за "Репортери без граници", а за свободата на словото", заяви ръководителят на отдела за Европейския съюз и Балканите в "Репортери без граници".

Павол Салай

Павол Салай коментира, че случаят със свалянето от ефир за няколко дни по-рано през септември на комедийното шоу на Джими Кимъл, показва свиващата се свобода на медиите в Съединените щати. Излъчването на Кимъл беше спряно от телевизия "Ей Би Си" заради негов коментар във връзка с убийството на консервативния активист Чарли Кърк. Свалянето от ефир дойде след месеци критики, отправяни към Кимъл от страна на американския президент Доналд Тръмп, както и на фона на предстояща медийна сделка за над 6 милиарда долара, свързана с "Ей Би Си", която обаче трябва да бъде одобрена от Федералната комисия по комуникациите. След остри реакции на зрителите и анулиране на абонамент за услугите на компанията "Дисни", която притежава "Ей Би Си", шоуто на Кимъл беше възстановено.

"Ние, като "Репортери без граници", сме акционери в компанията "Дисни", така че поискахме вътрешни документи, свързани със случая. Искам обаче да кажа, че това показва как "Ей Би Си" и други телевизии са чувствителни към заплахи, свързани с медийните регулации, с медийния регулатор, който е Федералната комисия по комуникациите, както и с изявленията на Тръмп да я превърне в политически орган. Това е плашещо, именно точно този вид удовлетворяване на искания, което направи "Ей Би Си". Хубаво е да чуем, че Кимъл е бил възстановен на позицията си, но той въобще не трябваше да бъде отстраняван. Аз съм изключително шокиран от скоростта, с която свободата на медиите намалява в Съединените щати. В момента Съединените щати са на 57 място в класацията за свободата на словото, на много по-ниска позиция от много европейски държави. Бих казал, че Доналд Тръмп като президент допринесе за влошаването на ситуацията, но не става дума само за неговите политики, неговата личност, атаките му срещу медиите и неправомерните съдебни дела, които води. Сега той заплашва "Ню Йорк таймс" с дело шамар. Истински ме е страх, че демокрациите ни ще умрат просто защото се страхуваме да говорим открито. Дори няма нужда от това враговете на медийната свобода да ни накарат да замълчим, ако ние сами замлъкваме. Опасявам се, че това се случва от известно време в Съединените щати, но също така и в други държави", признава медийният експерт.

Въпреки заплахите за свободата на словото у нас и по света Павол Салай има надежда за преодоляване на проблемите.

"Мисля, че в Европа и в България има търсене на качествена журналистика от страна на обществото. Напълно съм убеден в това. Може би не всички граждани искат независими медии и не могат да различат независимите медии от пропагандата. Но смятам и съм убеден, че има критична маса от хора в Европа и в България, които искат качествени медии", подчерта Павол Салай.

По публикацията работи: Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще паднат ли зелените площи жертва на Зелената зона за паркиране?

Ще паднат ли зелените площи жертва на Зелената зона за паркиране? Има голяма вероятност това да се случи. Примерът е от столичния квартал "Гоце Делчев", където снощи жители алармираха, че там вече се сече поголовно.  Тази сутрин съкварталци се събраха на мястото, където вече има отсечени дървета, за да протестират и в очакване да получат..

публикувано на 26.09.25 в 10:01

Чавдар Влъчков: Поне с десетилетие сме закъснели с мерките за безводието

Поне с десетилетие сме закъснели с мерките за справяне с безводието.  Това заяви пред БНР Чавдар Влъчков от Националната мрежа за развитие - организатор на форум на тема "Национални политики и местни решения за водните ресурси", който ще се проведе днес в Пловдив.  Зафиров: За най-спешните дейности по подмяна на ВиК мрежата трябват 3,7..

публикувано на 26.09.25 в 07:14
Венеция Караманова

Детският радиохор представя традиционния си концерт в рамките на Дните на японската култура

Тази вечер от 19 часа в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Детският радиохор ще представи своя традиционен концерт в рамките на 36-ите Дни на японската култура в България. "Вече десетилетие и повече Детският хор на БНР участва в Дните на японската култура. В тези концерти, а и извън тях, ние показваме красотата на японската..

публикувано на 25.09.25 в 12:36
Калин Танев, Георги Илиев и Константин Поборников

"Литературата не е музей": Как да накараме младите да четат повече?

Факултетът по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 203 Профилирана езикова гимназия "Св. Методий" в София започват заедно да изпълняват пилотната програма "Литературата не е музей". "Това е инициатива, която се роди спонтанно. Решихме с колегите по български език да създадем проект, като включим и СУ, за това..

публикувано на 25.09.25 в 11:42

Удоволствие, химия на наградата, зависимост... и потъваш

Как и кога удоволствието и радостта могат да се превърнат в зависимост? Има ли ефект, едно вещество се разпространява , без оглед на вредите от него и в името на печалбата, казва Иво Иванов, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в лекция пред ученици, посветена на т.нар. дизайнерски наркотици. Синтетичните..

публикувано на 25.09.25 в 11:07

Димитър Димитров: Паркирането в София е прекалено евтино

Кметът на София Васил Терзиев и общински съветници предлагат два пъти по-скъпи зони за паркиране в столицата. Решението идва след проведена анкета сред близо 22 хил. столичани. Предвижда се синята зона за паркиране в София да се разшири, а цената ѝ да стане 4 лв. на час. Тя ще работи и в неделя. Зелената зона ще струва 2 лв., а платеното паркиране ще..

публикувано на 25.09.25 в 09:53
Цветан Цеков

Цветан Цеков: Ще загубим традиционни производства. Нарушаваме националните интереси!

Производители на плодове и зеленчуци ще протестират. Причината: по подобие на Украйна, ЕС освобождава от мита вноса от Молдова . "Засяга безмитен внос на ябълки, череши, чесън, гроздов сок, десертно грозде и сливи. Изключително сериозна група плодове . Традиционни производства в България ще бъдат много сериозно засегнати. Виждаме този..

публикувано на 25.09.25 в 09:40