Михаил Сиркели: Република Молдова има икономически проблеми, но с помощта на ЕС ще ги решим

- Господин Сиркели, имаме много добър резултат за PAS (Партия на действието и солидарността) на парламентарните избори в Молдова. Как си обяснявате този резултат, като се има предвид, че се очакваше да не е чак толкова добър? Имаше дискусии преди изборите, че PAS може би ще има нужда от по-малък коалиционен партньор…

- Аз мисля, че това се обяснява с факта, че PAS – а не само те, но и свободни журналисти, и коментатори – успя да обясни на избирателите какво означава властта да бъде поета от руските политически партии в Молдова.

Неслучайно ги наричам руски политически партии, защото те се финансират и координират от Русия. Не можем да кажем, че са просто проруски молдовски партии, тъй като са създадени и финансирани от Кремъл. Лидерите им често пътуват до Москва, срещат се с хората на Путин и с представители на Държавната дума на Руската федерация. По принцип, те се срещат с агресора.

Русия води пълномащабна, хибридна война срещу Молдова. Единствената разлика е, че Русия не обстрелва Молдова с дронове и ракети, както прави в Украйна. Всички останали операции – финансови, намеса в изборите, дезинформация – бяха част от тази хибридна война.

Смятам, че коментаторите, PAS и президентът Мая Санду успяха да обяснят на хората какво означава идването на власт на тези руски партии. Те разбраха, че това означава Молдова да бъде въвлечена във войната срещу Украйна и че Русия ще използва Молдова на военно, а не само на дипломатическо и политическо ниво.

Не трябва да забравяме, че Русия има свои войски в Приднестровието, което е окупирана територия, представляваща 11% от нашата територия. Ако режимът в Кишинев се смени, това би означавало, че Русия ще има развързани ръце да прави каквото си иска с Република Молдова, използвайки я не само срещу Украйна, но и срещу Европейския съюз.

- Добре. Президентът Мая Санду и нейната партия PAS получиха това, което искаха – имат необходимото мнозинство. Какво следва оттук нататък за тях? Те имат немалко проблеми за решаване, не само геополитически, но и в социално-икономически план.

- Те вече ги решават. Нека не забравяме, че PAS дойде на власт преди четири години в абсолютно различен контекст, с абсолютно различни обещания: да реформират съдебната система, да заловят олигарсите, които откраднаха един милиард от банковата система.

Вместо това, те бяха принудени да се срещнат с проблеми от друго, по-високо ниво. Първо беше пандемията, после започна енергийната криза с Русия, а след това, през февруари 2022 г., Русия започна голямата война срещу Украйна. Молдова се сблъска и с кризата с бежанците.

Те обещаха едно, надяваха се да решат едни проблеми, но се наложи да решават съвсем други. Разбира се, тези проблеми, преди всичко войната, не могат да не влияят на икономиката.

Първият засегнат елемент са инвеститорите. Когато погледнат към Молдова, те разбират, че страната е в риск. Тя не е член на НАТО, дори не е член на ЕС и има големи рискове да се инвестира там. Никой не идва да инвестира.

От друга страна, започна процесът на европейска интеграция. ЕС идва на помощ. ЕС обещава 1.9 милиарда долара за реформи в Молдова като помощ за подготовка за членство. Защо ЕС прави това? Защото разбира, че Молдова е важен елемент в цялата структура на сигурност в Черноморския регион и не само. Преди всичко, тя е важен елемент за сигурността на Украйна и Румъния. Ако Молдова бъде използвана срещу Украйна и ЕС, както сега се използва Беларус, ситуацията ще се усложни.

Да, икономически проблеми има, но с помощта на ЕС ще ги решим.

- Случи се още нещо значимо: бившият сив кардинал на Молдова, олигархът Влад Плахотнюк…

- …Вашият Пеевски…

- …Да… се върна в страната под арест, след като беше заловен в Гърция. Как това променя молдовската политика? Каква роля ще играе този процес срещу Плахотнюк оттук нататък?

- Залавянето на Плахотнюк в Гърция и екстрадирането му в Молдова има голямо значение.

Това означава, че към края на мандата си PAS изпълни обещанието да преследва олигарсите, които откраднаха един милиард, като Плахотнюк е най-главният от тях. Той, както знаете, установи т.нар. "пленена държава" (stat capturat на румънски, захваченное государство на руски, captured state на английски) – режим, носещ неговото име. Той беше завзел всички институции: съдилища, прокуратура, министерства, всички икономически ресурси.

Бяхме много щастливи да го изгоним от страната с помощта на американските и европейските партньори. Тогава дори Русия беше заинтересована от изгонването му. Не знам как се случи така, но той не беше харесван нито от Русия, нито от Европа, нито от Америка. Той избяга и тогава започна процесът на реформи и промени.

Обещание номер едно беше да го заловят и да го изправят пред молдовския съд. Това обещание беше реализирано и има голямо значение. Той все още има хора в системата, все още е влиятелен. Но за обществото, като върховенство на правосъдието, това е много важен акт. Мисля, че ще можем да го осъдим. Системата ще има достатъчно кураж да го осъди и той да си получи заслуженото.

- Българите и гагаузите в Република Молдова традиционно гласуват различно от мнозинството и обикновено това се обяснява с тяхната русофилия. Самите те го обясняват с липсата на близки връзки с румъноговорящото мнозинство. Вие как си обяснявате това, което се случва между PAS и българите и гагаузите? Защо не се създават връзки между тях, след като PAS управлява вече толкова години?

- PAS имаше много малко време, за да създаде тези връзки. Трябва да ви кажа, че за съжаление, няма връзка между гагаузите и бесарабските българи с държавата Република Молдова.

Те са много русифицирани. Идентичността на българите и гагаузите е променена в периода на СССР. Те не възприемат нито България, нито Турция, нито Република Молдова като своя родина. Те възприемат като своя родина СССР. И тук е големият проблем.

Смяната на идентичността на тези общности е сериозен проблем, с който трябва да се справим. Например, гагаузите имат автономия, създадена, за да развиват езика и културата си. Но те се превърнаха в голям инструмент на Русия за дестабилизиране на Молдова. Българите нямат такъв специален статут, област Тараклия няма специален статут, но и там виждаме доминация на русофилски настроения. Олигархът Шор, който сега е в Москва, контролира и Тараклия, и Гагаузия.

Русия ги контролира и гагаузите, и българите, чрез две неща: страх и ненавист.

Страхът, че ще дойдат румънците и ще ги бият. Това е голям мит, създаден от съветската пропаганда, която представя междувоенния период като зло. С този страх ги манипулират. Когато се появи независимата Република Молдова, тя беше резултат от движение за възраждане на румънската идентичност и език. На юг, българите и гагаузите възприеха това като голяма заплаха, защото са русифицирани и говорят повече руски. Русия много добре манипулира тези страхове.

Когато проевропейските партии взеха властта, Русия започна да ги манипулира с омраза. Те ненавиждат проевропейската власт, ненавиждат Мая Санду, защото не е омъжена, няма деца, "била за Европа", "била румънка", и т.н.

Русия култивира и омразата, и страха, и с тези две неща ги контролира, за съжаление.

Трябва да добавим и нещо, което касае не само PAS, а държавата Молдова, която в продължение на 35 години не можа да създаде ситуация, в която и гагаузите, и българите да учат на добро ниво румънски език – държавния език.

Българите и гагаузите в Република Молдова не говорят румънски. Представете си ситуация, в която президентът на България прави изявление на български език, а вие имате цели региони, да кажем Варна или Добруджа, където 95% изобщо не разбират какво казва той. Някой трябва да им превежда. И тук имаме същата ситуация.

Обикновено преводач става Мария Захарова (говорителят на руското външно министерство). Но тя идва не само с превод, а и с интерпретация. И тези интерпретации винаги са негативни за Република Молдова. Надявам се, че отсега нататък ще започнем да решаваме и този проблем.

- В последно време българо-молдовските отношения се развиват доста добре на политическо ниво. Както знаете, в Тараклия беше открит филиал на Русенския университет. Как очаквате това да повлияе на проблемите, които описахте преди малко?

- Не знам дали ще повлияе. Там трябва да се работи на друго ниво. Говорим за идентичността. Не знам дали този университет ще бъде способен да промени нещо на ниво идентичност. Да каже на българите, че те са българи, не са руснаци.

Да, българите в Молдова не са загубили езика си, което е хубаво нещо. Гагаузите почти са го загубили, честно казано. Но и българите тук не възприемат България като своя родина. Възприемат като такава Съветския съюз и искат той да се върне.

Нещо трябва да се направи с идентичността. Мисля, че България трябва да разширява програмите за обмен и да бъде тази връзка. България може да помогне и на Молдова в този аспект. Доколкото разбирам, Молдова призовава България за помощ в решаването на този сложен проблем. Надявам се, че филиалът на Русенския университет в Тараклия ще стане един хубав научен и културен център на българите в Молдова, но ще видим какво ще стане.

- След този резултат на парламентарните избори, можем ли да очакваме и кога може да стане това, Молдова да започне да отваря първите преговорни глави за присъединяване с ЕС?

- Молдова е готова за отваряне на преговорите с ЕС. Тя е свързана с Украйна в този процес. Надявам се, че разногласията, които съществуват между страните членки на ЕС – като разбрах, най-големият проблем сега е Унгария – ще бъдат преодолени и Молдова и Украйна ще имат възможност да започнат преговорите.

Украйна е много важна държава за нас сега. Разбираме го. Украйна е нашият голям щит. Тя ни гарантира, че Молдова може да продължи напред, тъй като се съпротивлява и сдържа руската агресия, не позволявайки на руските войски да стигнат до Република Молдова. Това ни дава възможност да се развиваме като независима и суверенна държава.

Затова мисля, че трябва да вървим към ЕС заедно с Украйна. Надявам се, че тези технически противоречия ще бъдат разрешени скоро и ние ще продължим пътя си в европейския свят.