Украйна ще разположи мисия в Дания, за да споделя опит за противодронната отбрана

"Европа не е във война, но вече не е и в мир с Русия", заяви германският канцлер Фридрих Мерц, преди срещата в Дания за стената против дронове. А посланието от срещата на върха на лидерите на Европейския съюз в Копенхаген е, че Европа е в разгара на хибридна война, водена от Русия, и континентът трябва да се въоръжи. 

Изграждането на "Стената" е част от разговорите. По споразумение с Украйна 2 милиарда евро ще бъдат предоставени за производство на дронове, посочиха от ЕК много преди срещата. У нас вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев каза, че всеки момент ще започне пазарно проучване, последвано от конкурсна процедура за български разработчици, на няколко типа дронове по спецификация на Министерството на отбраната.

Само концепция и философия за европейската сигурност, това е към момента новото предложение на ЕС за стената против дронове. Обяснението идва от военния експерт проф. Димитър Недялков. Той казва, че към момента пред изграждането на стената срещу дронове по източния фланг на ЕС, а и НАТО, има повече въпроси, отколкото отговори.

Въпреки че ЕК не е публикувала детайлни планове за своята "стена против дронове", европейските държави вече направиха заявки. През март Гундберт Шерф, изпълнителен директор на германската оръжейна компания "Хелзинг" (Helsing) прогнозира, че „стената против дронове ще бъде издигната до една година“. За нея ще са нужни „разузнавателни системи, сателити и, вероятно, разузнавателни дронове“, каза той. 

• Вилис Цуров: Най-добрата защита за ЕС е да се инвестира в украинското производство на дронове

В по-скорошно време еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс поиска системата да има способности за "засичане, проследяване и прехващане". Заглавията само от последната седмица пък оформят солидна картина, кой какво би правил за стената против дронове. Хърватия заяви, че е готова да произвежда до няколко милиона от малките бойни дронове. В пъти повече от 200 000 хиляди броя, които произвеждала сега. 

За последните месеци Дания е поръчала от Швеци,я разработена за 84 дни от шведската отбранителна промишленост мобилна система за борба с дронове. В Чехия разработват автономен ловец на дронове, в сътрудничество с Факултета по кибернетика на Чешкия технически университет в Прага. 

Словения през септември организира цяла отбранителна компания с държавно финансиране, за да може и да се възползва от европейските финансирания и за дронове. В Германия компанията „Хелзинг“ вече има разработка за автономен подводен дрон за защита на кораби и критична инфраструктура. 

И друг, с ИИ, който насочва снаряди към цел и е по-устойчив на радиоелектронни интервенции. Германската компания работи с френски космически стартъп, за да наблюдава границите и движението на войските с помощта на разузнавателни сателити.

С шведския производител Saab пък се готвят да инсталират приложение с ИИ за въздушни сражения на изтребители "Грипен". Френският автомобилен производител "Рено" е поискал да произвежда дронове за украинската и френската армия. Опитът на Украйна с дроновете е привлякъл интереса на Румъния. А Украйна предложи помощта си на Полша и Европа за изграждането на въздушния щит. 

Заради това Украйна ще разположи мисия в Дания, с която ще споделя опит в сферата на противодронната отбрана. Дори Япония заяви, че обмисля да се присъедини към европейската стена срещу дронове. Всички тези решения изискват голям финансов ресурс, припомня военният експерт професор Димитър Недялков.

• 50 евролидери обсъждат в Копенхаген европейската сигурност

България, казва военният експерт Димитър Недялков, може да се възползва от експертизата си отпреди 90-та година за радиоелектронната борба. И към днешна дата Димитър Недялков е сигурен, че у нас има експертиза, която да е в полза на европейската идея, за стена от дронове.

За сега и от премиера Росен Желязков, и от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, ангажиментите в европейския проект за стена срещу дронове.

С други думи – прави се нужното. У нас армията, а повече и Сухопътните войски разпорагат с разузнавателни дронове. Тези дронове се използват на взводно и ротно ниво, съобщи през юни командирът на СВ генерал Деян Дешков. 

Но за нивото на цели може индиректно да съдим по едно желание на президента Румен Радев. В края на септември, при поредното военно състезание с дронове, върховният главнокомандващ си пожела догодина да види и поразяващи цели дронове на въоръжение. От военните дружества знаем, че "Терем" ще прави дронове-камикадзе с украинската компания. Но тези данни са отпреди месеци. 

В последните си изказвания политиците дори не посочват, че за развитие на стената от дронове може да се използва и новосформирания Центърът за иновации. 

Който да е „мост между научните постижения, индустрията и отбраната. А докато военният сектор у нас остава сравнително мълчалив по темата, цивилният вече се готви. Павел Зимний работи във фирма у нас, която от пет месеца разработват дронове. На приключващото издания на „Дрон експо“ Павел показва дрон, вдъхновен от войната в Украйна:

"Аз съм производител и разработчик на ударни безпилотни летателни апарати. И тук на изложението представям атакуващ хексакоптер. Има бойна способност с голям обсег от 35 км, с полезен товар от 20 кг. След това се връща у дома празен, така че общите разходи са нула за 70 км. Оборудван е с най-новите комуникационни системи: сателитни комуникации, за военни, и граждански, 4G интернет. Имаме и резервен тип комуникация във високия спектър. Така че, ако нещо се повреди, да използва друго. Дронът адаптивно определя каква скорост му е необходима. И макар руснаците да могат да го засекат, ние ги побеждаваме в това, че този дрон може да „избяга“ по честота. Освен това долната част е напълно екранирана, напълно, да не може да се засича."

• Мете Фредериксен: Ситуацията в Европа е най-опасната от Втората световна война насам

И още технически подробности споделя Павел Зимний, които са опит от войната:

"Много ми се иска България да стане една от водещите страни в безпилотните системи. Защото днес България е лоялна към Украйна. Тук има хора, които наистина ни подкрепят. През щанда мина преди малко вашия вицепремиер Томислав Дончев. Според мен като стратег, на него му е ясно какво е нужно на страната ви сега, за са бъде в бъдеще сигурна и свободна. Аз пък съм мотивиран да създам нещо, което досега не е било правено. Като инженер с моя екип, с труд сме се справяли с големи предизвикателства. И като гледам тук на Дрон експото – нямаме конкуренция. Ние покриваме целия производствен цикъл, целия цикъл от началото до края, от разработката до обучението на пилоти. Добре е Европа да има такава стена от дронове. Границите на всички страни трябва да бъдат покрити със защита от дронове. От всякакъв тип. Ударни камикадзета, които показваме тук на изложението.  Трябва да има, както разузнавателни и такива, управлявани от изкуствен интелект. А ние го имаме в нашите машини."

Засега дронът на Павел Зимний  ще работи за цивилния сектор, казва българският инвеститор на идеята. В горски стопанства, противопожарна защита, охрана на границата. За петте месеца от съществуването на идеята горски управители, военни и полиция са видели способностите му,  обяснява собственикът на фирмата.

Цивилната технология, обяснява той, лесно може да бъде обърната във военна. Преди дни еврокомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева каза, че със средства от ЕС може да бъде подкрепяно развитието на изделия с двойна употреба - за граждански и военни цели. От думите й стана ясно, че това може да стане през новата програма на ЕС "Хоризонт Европа". 

Предложението е в следващия многогодишен бюджет на ЕС средствата по програмата да бъдат удвоени. А средствата за научни изследвания и иновации се предлага да бъдат три пъти повече. Дали само парите са достатъчни за изграждането на стената срещу дронове.

А военният експерт професор Димитър Недялков обвързва навлизането на дронове в европейски съседи на Русия със спешността на решаване на въпроса по защитата.

Подробности чуйте в звуковия файл.