Европа срещу имиграцията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интересни времена със Силвия Петрова за Политически НЕкоректно

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дебатът относно имиграцията в Обединеното кралство предизвика нова тенденция - масово издигане на английски и британски знамена като ярка демонстрация на патриотизъм, отчасти водена от крайнодесни фигури. Обикновено развявани само по време на кралски тържества или спортни турнири, флаговете вече са на различни места в села, градове и градчета из цяла Англия. Кръгови кръстовища и пешеходни пътеки са боядисани в червено и бяло - цветовете на английския национален флаг.

„Става въпрос за това да обединим общностите. Следваме примера на хората от страната - окачваме знамена, за да се чувстваме единни. И мисля, че всички трябва да се съберем и да се борим с незаконната имиграция“, казва 42-годишната Карла Кенеди от групата "Патриотите от Уорчестър" в Западна Англия, която е издигнала стотици флагове. Кенеди признава, че въпреки патриотичния характер на кампанията, тя е неразривно свързана с нарастващите антиимиграционни настроения: „Да се махнат всички нелегални имигранти, за да можем всички да се чувстваме в безопасност. Жените и децата ни трябва да се чувстват в безопасност. Но е хубаво, че всички общности излизат заедно, за да имаме глас. Трябва да започнем да говорим и да изразяваме мнението си повече. Мисля, че Великобритания стана прекалено тиха.“

Подкрепящи кампанията не смятат, че тя е расистка и са категорични, че не би трябвало тя да обиди някого. Клер Милуърд от Уорчестър и пенсионерът Тери Магс:

„Във Великобритания има всякакви раси и, знаете, не сме против никого, но тези имигранти, които продължават да идват, просто превземат всичко. И това не е правилно.“

„Не съм расист. Но ми писна от хората, които идват с лодки и получават всичко, докато по-възрастното поколение не получава нищо. Не е честно спрямо нас, англичаните, да търпим това повече.“

Антирасистки активисти обаче твърдят, че кампанията насърчава разделение и че "закоравели и крайно десни активисти" стоят зад основната организирана група, наречена "Операция: вдигни знамената". Уеймън Бенет, съпредседател на организацията „Изправи се срещу расизма“:

„Смятам, че това е акт на сплашване, а не на тържество. Хората са вдигали знамена - когато бяха Олимпийските игри в Лондон, ставаше въпрос за обединение и сближаване. Тези знамена обаче се вдигат, за да се посочи „другият“ - мигрантът, имигрантът, не-белият човек. Трябва да признаем, че хората правят неща с различни мотиви. Всеки може да вземе знаме, но когато го размахваш директно в лицето на някого - това е заплаха, не празник. За съжаление сме свидетели на огромен ръст на расизма, по време на който хора обясняват проблеми като опашките в болниците, броя на местата в училищата и недостигът на жилища чрез расови аргументи. Те наистина вярват, че най-бедните - предимно бежанци и нуждаещи се - са отговорни за сериозната криза в инфраструктурата на Великобритания.“

Явното демонстриране на патриотизъм обикновено е по-рядко срещано в Англия и други европейски страни в сравнение със САЩ, където знамето е широко използван символ. Малкълм Фароу, председател на Института по флаговете: „Знамето не е нищо повече от символ. В човешката природа е да имаме нужда от символи. Още откакто сме били ловци-събирачи, имаме нужда от знаци, които показват към кое племе или група принадлежим.“

Символиката на знамената набира нова сила във Великобритания, след като антиимиграционната партия "Реформирай Обединеното кралство" на Найджъл Фараж насочи гнева на хората към мигрантските лодки, идващи от Франция. Партията постигна безпрецедентни резултати на местните избори през май и в момента води в националните социологически проучвания.

Премиерът на Великобритания Киър Стармър заяви, че се "гордее" с британското знаме: "Мисля, че са патриотични и че са велик символ на нашата нация. Не мисля обаче, че трябва да бъдат обезценявани и омаловажавани. Понякога, когато се използват само за разединение, всъщност това обезценява самото знаме."

От другата страна на Ирландско море се развива подобно напрежение между Общинския съвет на Дъблин и групи, които поставят ирландския трикольор по улични стълбове в райони с голям брой имигранти.

Нагласите се променят и в Германия след бежанската криза от 2015 г. Преди десет години в Германия пристигнаха близо един милион души - основно от Сирия, Афганистан и Ирак - като част от най-голямата мигрантска вълна след Втората световна война. Тогавашната канцлерка Ангела Меркел отвори широко границите на страната, а новопристигналите бяха топло посрещнати от германците. Понастоящем обаче положението значително се е променило.

Десетилетие по-късно мнозина с огорчение твърдят, че обществените услуги - от грижата за деца до жилищното настаняване - са претоварени до краен предел. 

Други подчертават множеството истории на успешно интегрирани мигранти, обогатяването на страната чрез по-космополитна култура и ролята на новодошлите в попълването на застаряващия пазар на труда. Настоящият канцлер Фридрих Мерц приоритетизира затягането на миграционната политика: „Не можем повече да претоварваме градовете и общините, както и цялото ни общество, с нерегламентирана миграция. Затова въведохме промени, насочени към преминаване към по-хуманна и подредена миграционна политика чрез по-добро управление.“ Мерц въведе по-строги мерки по границите, затегна правилата за пребиваване и придобиване на гражданство и дори работи за експулсиране на мигранти в Афганистан.

Според Института за заетост в Германия почти две трети от бежанците, пристигнали през 2015 г., са имали работно място през 2022 г. Въпреки това, процентът на безработица сред тях остава около четири пъти по-висок от този на останалото население, а около 40 % от бежанците получават социално подпомагане. Германия остава най-предпочитаната дестинация за молби за убежище в ЕС - през 2023 г. там са получени над една трета от всички заявления.

Малеке Джазмати пристига в Германия през 2015 г. и 10 години по-късно е отворила собствен ресторант и вече има две деца. 

„Имам приятели германци. Плащам си данъците. Опитвам се да говоря на немски. Отворена съм към германската култура. А децата ми се възприемат като за германци от сирийски произход.“

След падането на Башар Асад, помислила да се върне в Сирия, но отложила решението заради децата:

„Те не са живели там. Нямат спомени, които ги свързват с тази земя. Затова не мога да бъда егоистка и да мисля само за себе си, защото аз искам да се върна.“

Активистът и артист Дарвиш добавя:

„Мисля, че успяхме. Успяхме тук, в Германия, като бежанци - сирийци или не - да постигнем конкретни неща, да покажем на какво сме способни. Но в бъдеще ще става все по-трудно. Днес все повече се засилва влиянието на десните политици. Това не ми дава надежда.“

Напрежението разделя страната и допринася за това крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" да стане втора политическа сила в парламента. Маркус Енглер, експерт по миграцията от института DeZIM, казва:

„Очевидно е, че германското общество в момента е по-малко отворено към имиграцията, отколкото преди няколко години. Това не означава, че вече никой не казва, че трябва да приемаме бежанци. Но подобни нагласи са значително по-редки. Въпреки това е безспорно, че се нуждаем от много имигранти всяка година, за да стабилизираме страната.“

Десет години след кризата от 2015 г., Германия, а и не само тя, трябва да постигне сложен баланс - да интегрира успешно мигранти, които да допринесат за икономиката и обществото, и същевременно да справи с претоварването на обществените и социални услуги, недостига на жилища и политическото разделение в обществото.

Снимки: Ройтерс