Заявление за даряване на органите след смъртта: Какво още може да се направи, за да се увеличи броят на донорите у нас?

Трябва да се промени манталитетът по отношение на донорството. Около това мнение в ефира на БНР се обединиха адвокат Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и Янка Петкова, журналист от Offnews.

"Това е една от най-слабите години. Имаме 9 донорски ситуации. 18 души са трансплантирани", посочи Янка Петкова в предаването "Нещо повече".

Адвокат Николова отбеляза, че не е създаден механизъм, по който хората да заявят какво желаят да се случи с техните органи след смъртта им. 

"Няма житейска и правна логика да не може да заявим какво искаме да се случи с нашите органи. Това би облекчило и близките ни. 

В момента Законът за трансплантациите е отворен за редакция и са направени едни козметични промени – само какъв ще е механизмът и пред кого ще се подава заявление за отказ. Би трябвало да се изчисти целият закон и да се хване всяка една стъпка. Не може да се питат толкова много роднини последователно дали биха дали съгласие".

Друга спирачка пред осъществяването на повече трансплантации е това, че в България не се установява мозъчна смърт, обясни адвокат Николова. 

"Може да се установи само в тези лечебни заведения, които са определени за база за донорство". 

"За мен е странно при 30 донорски бази, където има координатор и негов заместник, да се подават донори само от няколко болници", отбеляза Янка Петкова. 

"Вместо да разкриваме допълнителни възможности, да реализираме тези, които по принцип съществуват, но не функционират", посочи тя. 

• Организационни препятствия при донорските ситуации: Спасените са под 20, близо 900 чакат трансплантация

Петкова определи като "изхарчени на вятъра" средствата по Националната програмата за насърчаване на трансплантациите и донорството. 

"Нищо от това, което се е организирало и се е заплащало в програмата, не виждам да е довело до сериозна промяна в нагласите". 

Адвокат Николова не мисли, че българите не искат да даряват.

"Точно обратното е. Много хора питат как могат да заявят, че искат да бъдат донори". 

Тя отбеляза още, че приема за необективни официалните статистики за чакащите трансплантация у нас. 

"Записано е, че за бъбречна трансплантация чакат малко над 800 човека, но реално те са около десет хиляди. Там не се вписват хората, които са пред диализа и тези, които сега на перитонеална диализа. Има изискване, в което пише, че само човек, който е на хемодиализа, може да бъде включен в листата на чакащи. А той вече е в изключително тежко здравословно състояние".

В България не се прави и достатъчен скрининг, за да се хване това заболяване навреме, отбеляза Николова.

Адвокатът обясни още, че не сме уредили добре нормативно пътя, по който да се извършва трансплантация от живи донори. По тази причина много наши сънародници предпочитат да пътуват до Турция, когато им се налага извършването на такава манипулация.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.