Максим Рисанов: Защо да включвам друго произведение, щом познавам музиката на Добринка от толкова години

Симфоничният оркестър на БНР ни кани на втория си концерт от настоящия сезон - тази вечер, в Централния военен клуб от 19.00 ч. Той е озаглавен "Класика и съвремие" и събира в една програма произведения от Лудвиг ван Бетовен /увертюрата „КориолАн“ и Симфония №6, „Пасторална“/ с творба от българската композиторка Добринка Табакова, която живее в Лондон и гради впечатляваща международна кариера. 

Като диригент и солист гостува един от най-изявените виолисти на нашето време – Максим Рисанов, голям ценител на творчество на нашата сънародничка, за когото тя пише произведения. Рисанов е имал изяви със Симфоничния оркестър на Би Би Си, с радиооркестрите в Германия, Испания, Чехия, Дания, Финландия, с Руския национален оркестър и много други.

Свири на виола от 1780 г., изработена от италианския лютиер Джузепе ГуаданИни. Максим Рисанов днес живее в Унгария и се радва на музиката, която пресъздава на сцените по света, и на обичта на семейството си.   

Вече трети пореден сезон Симфоничният оркестър на БНР включва българска творба във всяка своя концертна изява. Този път акцентът в програмата е „Сюита в старинен стил“ от Добринка Табакова, неслучайно. Това нейно произведение е част от първия й авторски компактдиск, озаглавен „Струнни пътеки“, получил номинация за престижната награда „Грами“.

Албумът излезе на музикалния пазар през 2013 г. Записан е с музикантите от Литовския камерен оркестър под диригентството именно на Максим Рисанов, а в „Сюита в старинен стил“ той се включва и като инструменталист. Днес родената в Пловдив композиторка Добринка Табакова е високо ценен автор, била щатен композитор на няколко реномирани състава, между които Концертният оркестър на Би Би Си и оркестър "Хале" в Манчестър.

Има много международни награди, а музиката ѝ е звучала в престижни зали по света, като Музикферайн във Виена, Роял Албърт Хол в Лондон и Карнеги Хол в Ню Йорк. Дългогодишни са творческите контакти на Максим Рисанов с Добринка Табакова. Тяхното познанство и сътрудничество датират от годините им на обучение в реномираното лондонско училище „Гилдхол“.

Тогава тя композира за Максим Рисанов соловата пиеса „Пирин“, а той й предлага да напише Концерт за виола, който влиза трайно в репертоара му. Първият запис на творбата беше осъществен именно с нашите колеги от Симфоничния оркестър на БНР през далечната 2004 г.

Максим Рисанов е гостувал и след това на нашите колеги, както и на други български оркестри.

Първите си впечатления от Радиооркестъра Рисанов сподели в интервю пред БНР.

 "Мисля, че това е високо професионален оркестър, на който този репертоар е познат. Състав, който изпълнява и доста съвременна музика, доколкото знам. А нека да кажем, че музиката на Добринка не е точно „авангардна“ – тя е тонална и ясна. Поработихме добре. Ще продължим така докато създадем цялото, голямата картина на тези произведения", сподели именитият музикант.

- А каква е идеята в тази програма – съчетаването именно на произведения от Бетовен и на Добринка Табакова?

- Тази програма е конструирана върху идеята за програмна музика. Всяка от пиесите в концерта разказва история. Бях помолен от продуцента да включа българско произведение и макар че познавам и други български композитори, защо да включвам нечие друго, щом познавам музиката на Добринка от толкова години!

Рисанов често изпълнява по света тази „Сюита в старинен стил“ от нашата сънародничка и я популяризира с удоволствие:

"През цялото време. Абсолютно навсякъде. Не знам колко пъти съм я свирил, но това е една от най-често изпълняваните пиеси в моя репертоар." 

Украинско-британският виолист и диригент прави световни премиери на творби не само от Добринка Табакова, но и на други композитори, сред които Петерис Васкс и Габриел Прокофиев.

Често ли на сцената той излиза едновременно в двете роли – на диригент и солист?

"Правя го, когато ситуацията го позволява. Реших, че искам да има повече произведения, в които да мога да върша и двете неща. Затова помолих Габриел Прокофиев, големият син на Сергей Прокофиев, да напише концерт, който да включва по-голям състав на оркестъра и солист – виолист, който да може да дирижира от седяща позиция. Не е невъзможно да се прави, но е доста трудно. Правил съм го вече няколко пъти с това произведение. С него е следващият ми концерт в Нидерландия, веднага след София."

Макс Рисанов е ярък талант, забелязан рано от европейската критика. Роден е в Украйна. Учи в Москва и в Лондон, където получава Златния медал на „Гилдхол скуул“.  На 29 години печели наградата "Грамофон" за най-добър млад изпълнител и е избран за „Артист от новата генерация“ на ВВС от 2007 до 2009. Лауреат е на конкурсите "Женева", "Лайнъл Тертис" и "Валентино Буки". Партнира си на сцената с артисти от ранга на цигуларя Гидон Кремер и пианистката Катя Буниатишвили.

През настоящата година Рисанов направи серия концерти с пианиста Евгений Кисин, в която заедно изпълняват Сонатата за виола и пиано от Дмитрий Шостакович:

"Евгений Кисин реши да направи концертно турне – нещо, което винаги е правил, но сега той искаше да посвети едно от тези свои турнета  на музиката на Шостакович. Защото тази година се навършват 50 години  от смъртта на композитора. Последният, 15-и концерт, беше на 9 август, точно на датата, на която е починал. Беше много специален концерт и много вълнуващо събитие. Беше на фестивала в Залцбург. За мен това е изключително ценен проект. Той не е мой, имах късмета да бъда поканен от Евгений Кисин и да се включа със Сонатата за виола и пиано. За мен беше голяма чест, защото ние не бяхме свирили заедно преди това. Но се почувствахме много добре, във всяка нота, която изсвирихме. Мисля, че Кисин вниква много дълбоко в музиката на Шостакович, а тази соната е доста специална. Писана е в края на живота му, когато той е в болница. В нея са вложени важни послания и носи голяма емоция.“

И признава:

"Станах още по-голям почитател на Кисин от преди това, защото аз го познавам още откакто беше малко момче. Ние всички го познаваме още оттогава, той беше нещо като Майкъл Джексън в света на класическата музика. Ние  израствахме до голямата сцена, а той все беше там. Още в детството си той беше супер звезда. И сега, изведнъж ние свирим заедно тази соната. Това беше повече от подарък за мен. И най-вече с това прекрасно наше сработване."

Тази соната от Дмитрий Шостакович стана повод да попитам Максим Рисанов доколко актуална е днес, в този момент в света музиката на композитора?

"Както знаем, той е бил т.н. опозиционен на режима композитор. Понесъл е доста страдания. Дори да е имал възможност да напусне страната /като Прокофиев, който я напуска и после се връща и срещу него също започват репресии и да му се казва какво да прави и какво – не/, Шостакович е бил там през цялото време. Макар че е бил член на Съюза на съветските композитори и вероятно не е страдал финансово, легендата разказва, че през 30-е години на миналия век той е имал стегнат куфар и е очаквал да го арестуват. Защото всяка нощ някой от дома, в който е живеел, е бил арестуван. Пристигал е джип, всички са чували страшните стъпки, почукването на нечия врата и някой е бил отвеждан. Така Шостакович е прекарал много, много безсънни нощи в своя живот. Опитвал се е да премине през това, пишел е и музика, в която да каже мнението си през сатирата."

И допълва:

"Ако слушаш неговата музика и се опитваш да разбереш за какво става дума в нея, виждаш колко е плашеща тя. Това е като Библия на Сатаната. Милиони хора са били убити от сталиновия режим. Аз съм роден в бившия Съветски съюз и знам, че няма семейство, което да е избегнало репресиите. Всичко това е отразено в неговата музика. За разлика от Прокофиев, който е над тези неща и е гений сам по себе си, Шостакович е израснал в тази среда като дърво, посято в отровна среда."