Чарлс Купчан: Путин може да бъде спрян само на бойното поле

"Страхотна новина за миролюбивите хора по света!" Така премиерът на Унгария Виктор Орбан изрази готовността си да стане домакин на Доналд Тръмп и Владимир Путин в поредния им опит да договорят лично помежду си прекратяване на войната в Европа.

Вечерта на 16 октомври – само ден преди американският президент да приеме в Белия дом Володимир Зеленски, Путин пожела да поговори с Тръмп по телефона и Тръмп се отзова. След малко повече от два часа разговор между двамата излезе новината, че в близките седмици лидерите на Съединените щати и Руската федерация ще се срещнат отново – за втори път след срещата в Анкоридж през август.

Тръмп, който предните дни загатна на няколко пъти, че може да въоръжи украинците с "Томахок" – най-мощното оръжие, предоставяно им досега – изведнъж заговори колко важно е Съединените щати да не вземат да опразнят арсенала си от няколко хиляди от тези крилати ракети. В коментар за намеренията на сенатори от Републиканската партия да придвижат към гласуване прашасалия законопроект за вторични санкции срещу купувачите на руски суровини, президентът отсече, че сега не е подходящият момент.

• Тръмп след срещата със Зеленски: Не е лесно да дадем ракети "Томахоук"

Зеленски пристигна в петък (17 октомври) в Белия дом и си тръгна видимо с празни ръце. Тръмп му заяви, че е време да сключи сделка с Путин и двамата да спрат боевете до линията, на която са стигнали войските им.

С едно вдигане на слушалката, изглежда, Путин отклони за пореден път надвисналия удар.

Вече 9 месеца, руският лидер играе успешно тази игра – още откакто Тръмп се завърна в Белия дом. Но предстоящата конференция в Будапеща едва ли ще донесе още радост на "миролюбивите хора по света", сочи пред БНР професор Чарлс Купчан, който преподава международни отношения в Джорджтаунския университет и е старши сътрудник в Съвета по външни отношения в Ню Йорк.

Пролетно-лятната офанзива на руските войски не доведе до пробив нито край Суми, нито при Покровск. В самата Русия зенитните системи не са в състояние да предпазят рафинериите от украинските дронове и вследствие на това властите са принудени да се справят с недостига на горива. Правителството повишава ДДС и други данъци, за да финансира военните усилия. Поне до телефонния разговор на Путин с Тръмп тази седмица, усилията на руснаците да осуетят сътрудничеството на Вашингтон с Киев и Европа изглеждаха пропаднали.

Проф. Купчан, бихте ли се съгласили, че Русия днес изпитва най-трудния си момент, откакто предприе нашествието в Украйна, или поне откакто "Вагнер" се разбунтува преди две години?

"Може да се твърди, че днес Москва среща повече трудности у дома, отколкото в началото на конфликта. Но това не означава, че войната извлича наистина значима цена от руското население. Да, украинците успяха да ударят редица рафинерии и сега виждаме опашки по бензиностанциите в Русия, бензинът поскъпна. Путин обаче продължава да върши добра работа в изолирането на руснаците от войната. Животът си продължава малко или много нормално. Да, икономиката вече понася по-тежко санкциите. Растежът се забавя и като цяла страната не е толкова икономически здрава, както преди година. Дали това някак си ще накара Путин да промени поведението си? Дали обърне широката подкрепа за войната в Русия? Не мисля."

А дали все пак най-трудното за Русия тепърва се задава, предвид инфлацията и стагнирането на невоенните отрасли?

"Значими последици са възможни, ако Тръмп съумее по някакъв начин да убеди другите страни да спрат да купуват руски енергоресурси. Именно продажбата на фосилни горива плаща за войната и пречи на руската икономика да потъне. Но това, струва ми се, няма да се случи. Да, Индия намалява покупките на руски суров петрол. Тръмп може да затегне натиска, но ми е трудно да си представя, че наистина ще иска да се опълчи на Китай с такива митнически тарифи, за каквито се говори тези дни. Слабо вероятно е китайците да се откажат от закупуването на руски петрол и газ."

"От решаващо значение ще е продължаването на оръжейните доставки и икономическата подкрепа за Украйна. Путин ще спре само когато бъде спрян. Това означава, че на украинците трябва да бъдат предоставени средствата, необходими да притъпят офанзивата (в Донбас) и да натиснат още по-болезнено руската икономика. Развръзката опира много повече до развоя на бойното поле, отколкото до икономическите процеси."

Според "Файненшъл Таймс" американското разузнаване играе ключова роля за успеха на украинските атаки по руските рафинерии от последните два месеца. Смятате ли, че именно този подход на Вашингтон на засилен военен и индиректен икономически натиск вече дава резултат? Фактът, че Путин поиска разговор с Тръмп и се съгласи на скорошна среща в Будапеща, не е ли знак, че руският лидер се огъва?

"Можем ли да си помислим, че Путин се огъва, че се задава сделка? Можем, разбира се. Дали обаче това е вероятно? Не, не е вероятно. Защото откакто започна диалогът между Путин и Тръмп, Путин на практика си играе с Тръмп. Те имат "добри" разговори. Срещнаха се в Аляска. Но в крайна сметка Путин не даде никакви признаци, че ще направи отстъпки в името на компромиса. Напротив, военните му цели остават видимо непроменени - не да разбие Украйна, а да я сломи, да създаде ситуация, която ще му позволи да наложи в Киев нов режим и да превърне Украйна в Беларус."

"Той има достатъчно основания да продължи да си говори с Тръмп - да продължи да се преструва на заинтересован в споразумение за уреждане на конфликта. Но делата говорят повече от думите. И досега не е демонстрирал никаква готовност за компромис и намаляване на първоначалните си цели."

Какво според Вас трябва да направят САЩ, Европа, НАТО, за да убедят Путин, че няма да изоставят Киев при никакви обстоятелства?

"Струва ми се, че по един или друг начин Путин се мъчи да печели време. Убеден е, че разполага с повече твърдост и търпение от Запада. Че Западът ще се умори да подкрепя Украйна и когато това се случи Путин ще може да разчупи тази страна политически и да я притегли обратно в руската сфера на влияние. Затова посланието на САЩ и европейските страни трябва да бъде, че ще останат с Украйна толкова, колкото е необходимо, за да гарантират, че тази част от страната, която е все още свободна, ще оцелее като политически независима, суверенна и свободна демокрация. Това ще изисква приток от военна и икономическа помощ в обозримото бъдеще."

Някои наблюдатели сочат необходимостта от конкретни жестове, които Кремъл ще разбере недвусмислено - например решение за доставка на крилати ракети "Томахок", които са с осем пъти по-голям обсег от оръжията, предоставени досега на Киев, или т.нар. Репарационен заем.

"Досега Тръмп не оказа върху Кремъл натиска, необходим за да постигне споразумение. Откакто е на власт вече близо 9 месеца, той определено претърпя еволюция - нека си припомним как обвиняваше за войната Украйна и как изхвърли Зеленски от Белия дом. Сега отношенията му със Зеленски вече са добри и показва готовност да подкрепи Украйна срещу руската агресия. Но все още не е направил следващата необходима стъпка. А тя е, на първо място, да затегне санкциите срещу Москва и, на второ място, да поиска от Конгреса повече пари. Така той ще даде на Путин да разбере, че Съединените щати наистина ще останат на страната на Украйна."

"Защото докато Тръмп се държи на страна - докато не предоставя сам оръжие, а казва на европейците, че това е техен проблем и затова те трябва да купуват оръжието - той ще продължи да насърчава Путин и Путин ще продължи да изчаква това, което вижда като американска политическа система, все по-уморена от този конфликт. Нужно е послание на сила и търпение. При липсата на такова послание, Путин ще разбере, че Тръмп не е сериозен. Така че доставянето на "Томахок" за Киев ще е стъпка в правилната посока."

Не мислите ли, че тази сдържаност на Тръмп може да се обясни с факта, че всъщност американските лостове за влияние върху Русия са слаби? Защото Путин видимо не се влияе от икономическите проблеми, които войната му докара.

"Няма спор, че липсата на лостове за въздействие е част от проблема. Много хора днес казват: "Вижте какво се случи с Израел и Газа, сега същото ще се случи и с Русия и Украйна." Проблемът обаче е, че Вашингтон разполага с много по-голямо влияние върху Израел, отколкото върху Русия. Още повече, че конфликтът в Газа бе вече до голяма степен приключен, в смисъл че израелската армия се разправи безпощадно и с Хамас, и с Хизбула, и с иранската ядрена програма. Тръмп просто трябваше да изтика Израел и Хамас по финалната права."

"Ситуацията не е такава с конфликта между Русия и Украйна. Тук товарът за отхвърляне е много по-тежък. Това, което Тръмп може да се надява да направи, е да убеди Путин, че няма как да спечели. За тази цел Съединените щати и европейските съюзници трябва да предоставят на Киев това, от което се нуждае, за да се защити и да оцелее като суверенна държава."

Отбелязахте, че Путин се мъчи да печели време. Мислите ли, че времето е на негова страна?

"За съжаление, ще трябва да Ви отговоря утвърдително. И това е така, защото не ми се нрави посоката, в която се развива политиката в страните на Запад, които са основни поддръжници на Киев. Това, което се случва тук, в Съединените щати, изглежда се превръща в русло и за Европа. Ако днес се състоят избори във Великобритания, Франция, Германия, трите партии, които ще получат най-много гласове ще бъдат "Реформирай Обединеното кралство", Националният сбор и "Алтернатива за Германия". Всички тези партии са MAGA-партии. Някои от тях са проруски настроени. Много от тях се поддържат от граждани, уморени от оръжейните пратки за Украйна и от украинските бежанци в страните си."