Максим Блант: Никакви санкции не могат да принудят Путин да прекрати войната

Интервю на Ангел Григоров с Максим Блант в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Миналата седмица Съединените щати наложиха санкции на двете най-големи петролни компании в Русия - "Роснефт" и "Лукойл". Офисът за контрол на чуждестранните активи към американското министерство на финансите им даде срок до 21 ноември да се избавят от собствеността си зад граница. Германското правителство успя да договори с американците изключение от санкциите за петролната рафинерия в Шведт, която е собственост на германския клон на "Роснефт".

Тази седмица от "Лукойл" обявиха, че са се договорили да продадат чуждестранните си активи на регистрираната в Кипър, но със седалище в Женева компания "Гунвор". Сред основателите ѝ е намиращият се под американски санкции и приближен до президента Владимир Путин руски олигарх Генадий Тимченко. И макар той да прехвърли акциите си на своя съдружник - шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист още през 2014 г., съмненията за руска следа в сделката остават. Тя не може да се осъществи без одобрението на офиса за контрол на чуждестранните активи във Вашингтон. В този смисъл съдбата на собствеността на "Лукойл" в чужбина, включително на рафинериите в България и Румъния, остава неизвестна. В затруднено положение се оказаха също така Словакия и Унгария, които разчитат на руските петролни доставки.

Как обаче ще се отразят новите американски санкции на Русия и могат ли да принудят президента Путин да прекрати бойните действия в Украйна и да седне на масата за преговори? Интервю с икономическия наблюдател на радио "Свобода" Максим Блант:

Президентът Владимир Путин заяви, че руската икономика се чувства уверено. В Съединените щати неговият специален представител Кирил Дмитриев увери, че новите американски санкции по никакъв начин няма да се отразят на руската икономика, а само ще повишат цените на горивата, включително на американските бензиностанции. А министърът на финансите на Съединените щати Скот Бесънт нарече Дмитриев руски пропагандист, на когото не трябва да се обръща внимание и каза, че руската икономика е в ужасно състояние, ръстът й е около нулата, а инфлацията надхвърля 20%. На кого да вярваме?

По-близо до истината, разбира се, е Бесънт. С изключение на едно нещо - инфлацията не е 20%. Още през юни министърът на икономиката на Руската федерация Максим Решетников заяви, че икономиката се намира на границата на рецесията. Сега изглежда, че тази граница е премината.

През април, след като започнаха търговските войни и падна цената на петрола, министерството на икономическото развитие преразгледа макроикономическата си прогноза за тази година. Тогава един от заместник-министрите на икономическото развитие каза, че не са преразглеждали прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт, която тогава беше 2,5%, защото в някое от тримесечията можело да бъде регистрирана техническа рецесия, а те не предвиждали такава.

През октомври министерството на икономическото развитие отново преразгледа прогнозата си. Дупката в бюджета се увеличи до 2,6% от брутния вътрешен продукт или 5,7 трилиона рубли. Това е много, особено ако се има предвид, че икономиката фактически е в стагнация.

Държавните разходи се отчитат изцяло при изчисляването на брутния вътрешен продукт, особено разходите за военно производство. Тази година държавните разходи се увеличиха с 20%. Това се компенсира от спада на невоенното производство, който също е 20%. Затова мисля, че е неуместно да се казва, че руската икономка се намира в нормално, стабилно и управляемо състояние.

Много икономисти, включително такива с опозиционни възгледи, могат да не се съгласят с мен. Буквално преди една или две седмици излезе докладът на Сергей Алексашенко, Владислав Иноземцев и Дмитрий Некрасов, в който се твърди, че сега руската икономика е по-стабилна и по-управляема, отколкото в определени моменти преди войната. Категорично не съм съгласен с тази оценка.

Какъв ще е ефектът от новите американски санкции?

Що се отнася до "Лукойл", на компанията се налага спешно да продава чуждестранните си активи и то с много големи отстъпки. Някои казват, че ще се наложи да се продава на една трета от реалната цена. "Политико" цитира бивш топ мениджър на "Лукойл", според когото без чуждестранните активи приходите на компанията ще намалеят с 30%. Това е първата последица от санкциите.

Никой в Русия не очакваше, че Тръмп ще въведе санкции. Това са първите конкретни ограничителни мерки на новата американска администрация девет месеца след встъпването ѝ в длъжност. Тръмп трябваше девет пъти да напише в социалната мрежа Truth Social, че е разочарован от Путин и едва след това да предприеме действия.

Много важна роля в икономиката играят очакванията. В началото на годината, особено след първия телефонен разговор между Тръмп и Путин, настроенията в Русия граничеха с еуфорията: Тръмп е наш човек, Путин може да иска от него каквото си пожелае, никой не може да му предложи по-добри условия от Тръмп, значи войната скоро ще приключи, санкциите ще бъдат смекчени, важното е да не се минем.

Водеха се дискусии при какви условия Русия ще приемаме обратно напусналите чуждестранни инвеститори. Да ги пускаме или да не ги пускаме? Кой ще взема решенията? Колко ще трябва да платят? Тези дискусии продължиха около три месеца. Всички тези очаквания бяха излъгани.

Защо това е опасно за Путин? Излъгани бяха не само очакванията на обикновените хора, но и на чиновниците, които вече обсъждаха формата на пликовете, в които чуждестранните инвеститори ще им носят подкупите при завръщането си на руския пазар. Хората, които воюват, също започнаха да пресмятат колко дупчици им трябват на пагоните за новите звездички. Вече лъскаха обувките си за парада на победата. Изведнъж се оказа, че трябва да продължат да воюват неизвестно докога.

Тези санкции са своеобразен вододел, след който можете да видите какво стана на руската фондова борса - пълен срив. Акциите на "Лукойл" и "Роснефт" се сринаха до нивата от 2023 г., когато икономиката тъкмо започна да излиза от шока, в който се оказа след началото на войната и първите санкции. Очаква ни кошмар и ужас, защото гражданският сектор на икономиката вече е в депресия, затрупан е от дългове и все по-трудно се справя. Планираното догодина увеличение на данъците и рязката отмяна на съществуващите данъчни облекчения за малкия и средния бизнес също няма да допринесат за ръста на гражданския сектор.

В края на миналата седмица Централната банка на Русия понижи основната лихва до 16,5%. По едно време тя беше достигнала цели 21% Какво всъщност означава това поредно понижение?

Това пак не са мои оценки, а оценки на Централната банка след допитване до членовете на Руския съюз на индустриалците и предприемачите. Ръководителите на предприятията казаха, че са готови да възобновят инвестициите при равнище на основната лихва от 11-12%. Затова няма никакво значение дали основната лихва е 16,5 или 21%.

Миналата седмица Европейският съюз обяви своя деветнайсети санкционен пакет срещу Русия. На кои санкции си струва да обърнем внимание?

Европейците включиха в санкционния си списък още 117 танкера от руския сенчест флот. По-нататък всичко ще зависи от това какво ще прави Европейският съюз с тези танкери. И дали ще ги съпровождат руски атомни подводници или ескадрили от изтребители и стратегически бомбардировачи, за да ги защитят от катерите на бреговата охрана на Латвия, Естония или Германия.

Европейците увеличиха броя на банките и платежните системи в санкционния списък. Това е важна стъпка, но ефективността както на европейските, така и на американските санкции зависи от механизма за наблюдение на прилагането им и от това какво следва за онези, които ги нарушават.

Засега обаче европейските страни не могат да се договорят по въпроса за използването на замразените руски активи в полза на Украйна заради основателните опасения на Белгия. Ще се договорят ли в крайна сметка?

Мисля, че ще се договорят, защото опасенията на Белгия не ми изглеждат достатъчно основателни. Създадена беше не безупречна, но юридически грамотна схема как да се използват тези активи. Не става дума за отнемане или конфискация. Предлага се тези активи да се използват като залог, срещу който на Украйна да бъде отпуснат репарационен заем.

Парите ще се използват целево за възстановяване на украинската икономика, а сметките ще бъдат представени на Русия. Ако Русия се съгласи да компенсира щетите, Украйна ще получи парите, ще ги върне на Евросъюза, той ще разблокира замразените активи и ще ги даде на Русия.

Има ли изобщо някакви санкции, които да принудят Путин да прекрати бойните действия и да седне на масата за преговори?

Украинските ми колеги често ме питат какво трябва да се направи чрез икономиката, за да спре войната. Нищо не може да се направи чрез икономиката. За производството на оръжие са необходими стомана, барут и рубли, с които да се плаща на работниците и които не е задължително да имат някакво покритие. Това може да продължава до момента, в който страната окончателно ще се разпадне, както стана със Съветския съюз. Затова ми се струва, че никакви санкции не могат да принудят Путин да прекрати войната.

Споделете

Максим Блант: Никакви санкции не могат да принудят Путин да прекрати войната

"Никой в Русия не очакваше, че Тръмп ще въведе санкции", посочи икономическият наблюдател на радио "Свобода"

Борисов: Диалогът между работодатели и синдикати е възстановен

Преслава Фентъм – Флетчър: Не може да има политическо съучастие в насилието над жени

Мирослав Зафиров: ООН се намира в тежка криза

Георги Лилянов: Витоша е оплетена във възел

Калоян Калинин: Искаме да насочим хората да говорят открито по темата за насилието

Да отворим душите си: Набират се средства за лечение на отец Неделчо

След обявен търг за бракувани коне на МВР: Остри реакции и искания за промяна на системата

Предавания

За БНР

Програми

Радио България