Сръбският журналист Крсто Лазаревич: Вучич просто губи почва под краката си

Трагедията преди една година отприщи масово протестно движение, водено първоначално от студенти, срещу авторитарния президент Александър Вучич. Протестиращите смятат, че жертвите са загинали, защото корупцията в правителството е довела до небрежни ремонтни дейности на гарата. Исканията им за прозрачно разследване и понасяне на наказателна отговорност прераснаха през май в призив за предсрочни избори, с които се надяват да свалят от власт Вучич.

Той вчера демонстрира смирение, каза че днес, на Арахангелова Задушница, ще отиде на църква и ще запали свещ за всеки загинал преди година. И че знае, че много хора са ядосани и се чувстват безпомощни, защото виновните нито са установени, нито наказани. И че това е разочароващо и за него.

"Смиреният тон на Вучич няма да откаже протестиращите", убеден е сръбският журналист Крсто Лазаревич, който се присъедини към шествието от Нови Пазар към Нови Сад.

БНР разговаря с него снощи по време на последната почивка на протестиращите, на около 4 километра преди крайната цел, след 16 дни по сръбските шосета.

"Нашият лъч е само един от многото, които тръгнаха преди 16 дни към Нови Сад - 16 дни, по един за всяка жертва. Изминахме близо 400 километра пеша. Уморени сме, краката тръпнат, но настроението е добро и се радваме, че времето е хубаво. Ще се справим и с последните километри.

Разбрах, че в Нови Сад вече ни чакат. Предполагам, че ще ни посрещнат с овации, както беше преди няколко дни в Белград. Хиляди хора се включиха в шествието. Нашата група ще е първата, която пристига в Нови Сад за възпоменателния митинг. След нас вървят още хиляди сърби, които са тръгнали от всички краища на страната. Много съм впечатлен от мотивацията и ентусиазма на протестиращите.

Преди да се включа в шествието бях в Инджия, във Войводина. Този град се намира по средата между Белград и Нови Сад. Там хиляди се подготвяха да се отправят към големия митинг за годишнината от трагедията. Инджия е малък град, чудех се къде са преспали всички преди да тръгне шествието. Както ми казаха хората, с които разговарях - много от тях са спали на постелки за йога в къщи на местни и във физкултурния салон на училището. Впечатляващо, нали?", споделя журналистът.

Съвсем случайно, точно ден преди големия митинг в Нови Сад, влаковете са спрели да се движат,  казва още Крсто Лазаревич.

Г-н Лазаревич, какво ви споделят протестиращите за исканията им. Когато преди година трагедията отне живота на 16 души студентите, които първи организираха протестите, искаха разкриване на виновните. А сега, една година по-късно?

Преди година протестиращите искаха просто държавните органи да си свършат работата и правото да възтържествува. За една година нищо не се случи и затова сега вече исканията са за нови избори.

Но както знаете, президентът Александър Вучич се дърпа. А това е "странно" (в кавички), защото в миналото, при подобни ситуации, Вучич свикваше предсрочни избори, защото знаеше, че ще ги спечели.

Вучич каза, че няма да се кандидатира повече за президент. Това не е ли достатъчно за протестиращите?

Е, Вучич казва много неща. Беше казал например, че ще напише книга за това как е преборил цветната революция в Сърбия. Книга няма и няма и да има. А за нов президентски мандат - не знам. Може би наистина няма да се кандидатира, но пък може да стане премиер.

Но всъщност това няма никакво значение. Според сръбската конституция президентът има ограничени и предимно представителни функции. А знаете много добре, че Вучич грубо прекрачва президентските правомощия. Така че дали ще се кандидатира или ще влезе в ролята на министър-председател няма да промени начина му на мислене и на действие.

Вучич - опосредствано, разбира се, чрез полицията и дори тайните служби, прибегна към насилие и репресии срещу протестиращите. Вчера отново беше съобщено за задържан "провокатор", както съобщи вътрешното министерство, който е обвинен, че призовава за насилствена промяна на конституционния ред на Република Сърбия. Това може ли обезкуражи сърбите и може ли техният насъбрал се гняв да се уталожи, след като протестите вече цяла година не дават резултат?

Масовите протести цяла година казват много за настроението в Сърбия. Около мен има хиляди хора, които не ми изглеждат готови да се откажат от битката за демокрация и справедливост. През тази една година имаше фази, когато протестът затихваше, но не мисля, че ще спре.

Голямото мнозинство от сърбите иска да се отърве от сегашната система. А тя е корумпирана, еднопартийна диктатура. Не мисля, че сърбите ще клекнат и ще се задоволят с нещо по-малко от възраждане на демокрацията. От опита през изминалите години знаем, че когато протестите заглъхнат, положението става още по-лошо. Хората си дават сметка за това и не мисля, че този път ще се откажат.

В Сърбия наистина е имало не една и две масови демонстрации, но те като че ли бързо отшумяваха. Сега действително е различно, но означава ли това непременно, че недоволството, което сега се излива по сръбските улици този път ще доведе до политически промени?

През последните десетина години през различни периоди в Сърбия избухваха протести срещу системата "Вучич". Но всеки път те събираха отделни обществени групи. През 2023 година десетки хиляди излязоха по улиците под мотото: "Сърбия срещу насилието", след двете масови стрелби в началото на май, при които загинаха 18 души. Тогава се обединиха либерално настроените хора от големите градове.

Сега е напълно различно. Сега в шествията участват представители на всички социални прослойки, хора с най-различни политически убеждения и от всички краища на Сърбия - от Санджак до Войводина. Този път наистина всички се вдигнаха срещу системата "Вучич". Е, с изключение на онези, които са пряко свързани с нея - партийни деятели от управляващата Сръбска прогресивна партия, държавни чиновници, които се страхуват да не останат без работа и една малка част от сърбите, които все още вярват на това, което пишат контролираните от Вучич медии.

Специално за медиите ми се иска да допълня, че голяма част от тях са под контрола на Вучич, но хората, които им вярват, с всеки изминал ден стават по-малко. Това също е много показателно - Вучич просто губи почва под краката си.

Питам се тогава, г-н Лазаревич, в тази ситуация защо опозицията не успява да спечели доверието на сърбите?

Студентите, които започнаха протестите след трагедията в Нови Сад, категорично отказаха подкрепата на опозицията. В началото те просто искаха институциите да си свършат работата. В интерес на истината опозиционните партии не са много по-харесвани от партията на Вучич.

Междувременно обаче студентите установиха контакт с опозицията. Но идеята за свикване на парламентарни избори всъщност няма за цел да подари победата на опозицията. Целта е друга - студентите да съставят собствена листа и сами да определят кой да влезе в нея. Те изключват участието на професионални политици.

Идеята на студентите е не да спечелят изборите и след това да управляват Сърбия четири години. Те искат първо да се назначи експертен кабинет, който да реформира страната така, че да има условия за провеждането на честни и свободни избори. Защото в момента нямаме свободни медии, нямаме актуализирани избирателни списъци, не може да се има вяра на преброяването на бюлетините. Вучич вкарва хора от съседни държави с автобуси, за да гласуват за него.

Помислете само - населението на Сърбия е малко над 6,5 милиона, а членовете на Сръбската прогресивна партия са близо 800 хиляди. Как да Ви кажа - в момента съдбата на всеки сърбин зависи от това дали е партиен член или не. Тази система е толкова счупена, че с провеждането на предсрочни парламентарни или президентски избори нещата няма да се оправят. Просто трябва коренна промяна.

Говорите за рестарт, така ли?

Не съвсем. На теория и според конституцията и законите Сърбия е парламентарна република, въпреки че президентът Вучич не ги зачита. Така че целта е Сърбия да се върне към установения в конституцията демократичен ред.

Едновременно с големия митинг в Нови Сад демонстрации ще има в много градове в чужбина, където има сръбска общност - близо 60 и не само в Европа. Навсякъде в 11:52 ч. присъстващите ще замълчат за 16 минути - по една минута мълчание за всяка жертва. Каква е целта на протестите зад граница?

Една от причините за масовите протести, които започнаха преди година е, че младите сърби искат да останат в родината си и да живеят в демокрация. Сърбия, както и България, от години има проблем с емиграцията. Обществото застарява с бързи темпове. А добре образованите млади, които биха останали в Сърбия, все пак заминават, защото са недоволни от политическата ситуация.

Всичко това знаят и в Брюксел. Посланиците на страните членки на ЕС в Белград се обърнаха с призив за ненасилие на протеста в Нови Сад. Защо според Вас Евросъюзът се въздържа от категорична подкрепа за протестите в Сърбия, която все пак е кандидат за членство, а основният упрек срещу управляващите е корупция - една иначе много важна за Брюксел тема?

В началото ЕС наистина запази мълчание. Чудно, защото исканията на практика са за основните европейски ценности - демокрация, правова държава, нетърпимост срещу корупцията. Причините за това мълчание са няколко. Първо - в Брюксел искаха да запазят стабилността. Дълго време Европейският съюз залагаше на стабилното управление на Вучич, макар да осъзнаваше, че той не е неопетнен демократ. Но пък и не искаха напрежение на Балканите.

Втората причина е чисто техническа - европейските бюрократи държат много на това да знаят с кого да си говорят в Белград. Те могат да си говорят с политици, но не и с представители на студентско движение.

Миналата седмица обаче беше направена първа крачка за промяна на това отношение. ЕП прие с голямо мнозинство резолюция, в която много ясно и категорично се осъжда системата "Вучич". Дали обаче от Еврокомисията ще последва нещо в тази посока в момента ми е трудно да предвидя.

Чуйте интервюто на Весела Владкова с Крсто Лазаревич за предаването "Събота 150" в звуковия файл.