Година от началото на делото за българските шпиони във Великобритания

52-годишният Нейтън Гил от Северен Уелс се призна през септември за виновен по осем обвинения за подкуп между 6 декември 2018 г. и 18 юли 2019 г.

В Централния наказателен съд (Олд Бейли) стана ясно, че дейността му е свързана с проруски изявления за Украйна по време на мандата му като евродепутат. Той е бил евродепутат от партията-предшественик на "Реформирай Обединеното кралство" - Партията за независимост, а впоследствие Партията "Брекзит".

След разследване на полицията за борба с тероризма, служителите заявиха, че смятат, че Гил вероятно е взел минимум 40 хил. паунда в брой и дори е предлагал други британски евродепутати, които биха могли да бъдат подкупени. Смята се също, че някои лица в този случай имат пряка връзка с Владимир Путин.

Прокурорът Марк Хейууд заяви по-рано в съда, че престъпленията, свързани с подкуп, произтичат от връзката на Гил с проруския украински политик Олег Волошин - бивш украински държавен служител преди 2014 г., който е санкциониран от Обединеното кралство през 2022 г. Служители на отдела за борба с тероризма заявиха в съда, че текстът на някои речи е бил предоставен на Гил, които той е произнесъл почти дума по дума. При претърсване на дома му в Уелс са открити хиляди евро и долари.

Всичко това неизбежно ни връща към случая с българската шпионска клетка на Острова, още повече че имаме и кръгла годишнина от началото на процеса. Шестимата българи бяха признати за виновни за шпионаж в полза на Русия, а присъдите им бяха обявени след близо 5-месечен процес в средата на май тази година.

Припомняме, че петима от тях бяха арестувани през февруари 2023 година, а шестият година по-късно. Още в началото на процеса лидерът на шпионската клетка Орлин Русев, дясната му ръка Бисер Джамбазов и Иван Стоянов се признаха за виновни. Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев напразно пледираха "невинни". По време на процеса беше изнесена много информация на базата на кореспонденцията между Орлин Русев и фактическия ръководител на клетката Ян Марсалек, който е давал инструкциите от руското разузнаване. Подробно бяха разнищени 6 операции на шпионската клетка в Обединеното кралство, Австрия, Германия, Испания и Черна гора. Включително за следене и евентуално отвличане на разследващия журналист Христо Грозев. Орлин Русев получи 10 години и 8 месеца затвор, Бисер Джамбазов - 10 години и 2 месеца, Катрин Иванова - 9 години и 8 месеца, Тихомир Иванчев - 8 години, Ваня Габерова - 6 години и 8 месеца, и Иван Стоянов - 5 години. Очакванията бяха за много по-сурови присъди. 

Тогава в интервю за БНР професор Даниел Ломас от Университета в Нотингам изрази подобно мнение:

"Що се отнася до присъдите, те в известен смисъл са снизходителни, предвид сериозността на това, което са се опитвали да направят българите - да съберат информация за вражеска разузнавателна служба, която би могла да бъде използвана за преследване и евентуално дори убийство на журналисти, публикуващи материали за дейността на руското разузнаване. В този смисъл присъдите са сравнително леки.

Мисля също, че това може би е отражение на факта, че аспекти от това дело бяха възприемани почти като шега по отношение на шпионския занаят. Много непрофесионално, бих казал, аматьорско в известен смисъл".

Да наистина от време на време процесът приличаше повече на сапунена опера със сложни връзки и взаимоотношения, с пикантни подробности, имаше много сълзи. Тогава беше повдигнат и въпросът доколко става дума за идеологически шпионаж или просто действия, мотивирани от добро заплащане. И ако за ръководителя на клетката Орлин Русев може да се говори за идеология, то останалите участници едва ли попадат в тази рамка, ето защо и Русев получи най-голяма присъда.

В този контекст случаят със споменатия по-рано британски евродепутат Нейтън Гил изглежда попада и в двете категории, защото той на практика е правил руска пропаганда и съответно е бил богато възнаграден. Ето защо и присъдата от 10 и половина години затвор е солена.

Има и ново развитие около Ян Марсалек и българските му съратници. "Файненшъл таймс" изнесе информация, че той и ръководената от него мрежа от български шпиони са били свързани със схема за пране на пари на стойност милиарди долари, която свързва уличните наркодилъри със санкционирани руски олигарси. Две мрежи за пране на пари, известни като Smart и TGR, са били използвани от руските разузнавателни служби в опит да осигурят финансиране на българските шпиони на Марсалек, според Националната агенция за борба с престъпността на Обединеното кралство. Връзката с Марсалек е последното разкритие в дългогодишно разследване на Агенцията срещу Smart и TGR, които използват криптовалута за прехвърляне на пари за престъпници и лица, на които са наложени санкции от Запада. Мрежите използват куриери във Великобритания и другаде, за да събират пари, буквално физически, генерирани от търговията с наркотици, доставките на огнестрелни оръжия и организираната имиграционна престъпност, в замяна на криптовалута. След това парите тайно се изпращат на престъпници или санкционирани лица в други страни.

Репортажа на Веселин Паунов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.