Чушмелия – късчета любов към България

публикувано на 04.10.12 в 14:16

Предмети и везмо от изложбата „Дългото платно на живота” в Регионалния етнографски музей, Пловдив.

Снимка: Регионален етнографски музей, Пловдив

Чуйте разговора с Татяна Дукова.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Безценна изложба гостува в Регионалния етнографски музей – Пловдив. Тя е дело на бесарабските българи Татяна и Кирил Дукови. Събирали експонати в продължение на 20 години сред сънародниците ни от село Криничне, Болградски район, Одеска област, Украйна.
Някога селото се наричало Чушмелия. Основано е през 1813 година от преселници, предимно от Провадийско. Селото се намира в най-южните части на Болградски район, между градовете Болград и Измайл. В Чушмелия са родени и двамата братовчеди Агура. Генерал Георги Василев Агура е и първият български военен юрист. Димитър Димитров Агура е сред първите български историци. Бил е няколко пъти ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По майчина линия Татяна Дукова е от рода Агура. Нейното семейство е от останалите в Украйна бесарабски българи, които и до днес се славят с пословичен патриотизъм и трудолюбие.
Като зрънца от скъпоценна колекция Татяна и Кирил Дукови издирват запазените отпреди 200 години оригинални тъкани на предците преселници. Останало е твърде малко. Някога българската диаспора от двата района – Бесарабия и Таврия в Украйна, е наброявала около 250 000 души. През страшния период на Гладомора, масовия глад в Съветска Украйна 1932 – 1933 г., когато умират милиони, етническите българи се стапят наполовина. Най-бедстващи се оказват селата, от които са иззети всички възможни хранителни продукти. Въпреки заплахата от сурови наказания и смърт, българите нощем тръгвали на път към други райони, за да продават дрехи, вещи, каквото е останало… И да купят храна за семействата си. От баща си (тогава дете, по чудо спасено от глада) Татяна Дукова е слушала тъжни разкази. Мъжете тръгвали с препълнени каруци везани ризи, кърпи, чорапи… най-съкровената памет от тяхната прародина България. В село се връщали с малка торбичка. Но в нея носели храна…

Зад красивите пешкири, месали, сватбени дарове, оцелели и завърнали се сега в Родината, остават скрити стотици хиляди съдби на българите от Чушмелия. Една малка, 200-годишна колекция, едва от около 40 предмета, в която е извезана огромната любов към България.
Как Татяна и Кирил Дукови срещат етнографа от Добрич Стоян Маринов, за да се стигне до изложбата? Как живеят днес българите в Украйна?

петък, 5 октомври

По публикацията работи: Петра Талева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!