Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разгневената земя – поглед от Апенините към Балканите

БНР Новини
Италия
Снимка: ЕПА/БГНЕС

След земетресението от 24 август тази година и предизвиканите по логиката на доминото в рамките на около два месеца последващи трусове, Италия не е вече същата: неслучайно най-честото сравнение в местните медии от този период се свеждаше до кръговете на Дантевия Ад и дори се наложи Ватиканът официално да порицае една от своите радиостанции, повтаряща повече от натрапчиво, че случилото се не е нищо друго, освен Божие наказание. Десетки паметници на културата бяха унищожени, стотици хора – убити, повече от сто хиляди жилищни сгради – изравнени със самата земя, да не говорим за безбройните почернени човешки съдби.
Но съществува ли взаимовръзка между стихийните бедствия, сполетели италианския „ботуш“ и неотдавнашното земетресение в района на Солун например? А може би с разместването на основните литосферните плочи се променят и тектоничните разломи на територията на Балканския полуостров като цяло и ще се отрази ли тази динамика на сеизмичната активност у нас и в съседните на България страни? Какво правим и какво още повече не правим, за да се подготвим в рамките на възможното за подобни природни катаклизми?
Анализът на професор Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“ и доцент Филип Филипов от Института по механика при БАН ни помагат да достигнем до отговорите на тези въпроси.
• Вечният двигател: Росица Миткова от Регионалния археологически музей в Пловдив за изложбата „От камъка до барута“.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54

Пътешествията по света на един преводач

Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...

публикувано на 20.02.25 в 08:22
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31