1000 приятели или 1000 гроша?

Как са гледали на приятелството нашите прадеди, ако съдим по кратките словесни умотворения, останали от тях, някои от които все още използваме, макар че днес представата ни за приятелство е по-различна. В самата етимология на думите другар и приятел е заложена идеята за човека, който те следва, спътника, този, който помага, грижи се за теб. Многобройните пословици и поговорки, посветени на другаруването, го нареждат сред най-ценните и здрави връзки между хората след роднинството. Ако за нас приятелят е човек, с когото имаме отношения на близост и доверие, но и човек, с когото споделяме общи интереси и забавления, за традиционния българин той е опора в трудностите, верен, ценен, разумен, безкористен спътник. Също като виното, старите приятелства са по-скъпи. Разбира се, това е идеалният образ. Реалистичният допуска приятелят да си има недостатъци, да се поддаде на изкушението на парите или на женската хубост. А когато човек попадне в голяма неволя, му е простено и с дявола ортак да стане. За съчетанието на традиционния мироглед с цветистия език и специфичната образност в пословиците и поговорките разговаряме с Йоанна Кирилова, гл.ас. в Института за български език.
• Езикови справки по радиото: „не знам“, „недей.
• Намерете българската дума: с коя съществуваща, преосмислена или измислена от вас дума може да замените дразнещите чуждици – „уъркшоп“.