Културни маршрути с палитрата на Майстора и плодородието на Кюстендил

публикувано на 12.11.18 в 14:05]

БНР Новини

Фонтанът пред художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора"

Снимка: Петра Талева

Художествената галерия в Кюстендил е създадена през 1959 г. От 1972 г. тя обитава специално построената за целта модерна сграда. Галерията носи името на именития творец Владимир Димитров–Майстора.
Галерията е включена сред Стоте национални туристически обекта на България, с основната и най-голяма колекция от уникални творби на художника, подредени в постоянна експозиция. Периодичните изложби запознават гостите на града и туристите с творчеството и на други известни кюстендилски художници като Ст. Венев, К. Цонев, М. Бенционов, Н. Мирчев, Ас. Василиев и др. В залата за временни изложби се организират гостуващи изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти, представяния на съвременни кюстендилски автори, юбилейни и тематични художествени прояви. Неизменна част от културния живот на града и страната са творбите от „Кюстендилска пролет“ и „Струма“, както и представяне на заключителния етап от Международния пленер “Св. Лука”, на който градът е домакин през месец октомври. Отличната акустика и одухотворената среда са отлична предпоставка за провеждането и на други престижни прояви. Тъкмо в това емблематично художествено пространство се състоя заключителната среща и официално награждаване на общините, участващи в Годишния конкурс, провеждан от Асоциацията на туроператорите и туристически агенти в България.
Още за ролята на галерията като емблематичен обект от културните маршрути на Кюстендил разказва директорът Валентин Господинов:

Чуйте звуковия файл

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Жени от село Драговищица, Кюстендилско. Снимка Петра Талева.

Владимир Димитров – Майстора е отразил в творбите си плодородието на земята, щедрото слънце и работливите хора в кюстендилския край. От картините му греят лицата на моми и невести, нарисувани с топлота и любов. И в наши дни хората от града и близките села възсъздават Плодородието чрез празник, богат на багри и многобройни местни продукти. Благодарят за изобилната реколта с традиционни обичаи, песни, танци и живописни като картина пъстроцветни щандове. Сред жените от село Драговищица е Софка Терзийска.

Чуйте разговора със Софка Терзийска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Друго знаково място в Кюстендилската котловина, на 6 км североизточно от града, е село Шишковци. Местните хора казват, че там зимите са къси, не много студени. Пролетта настъпва рано. Лятото и есента са дълги, сухи и топли.

Владимир Димитров–Майстора идва тук през есента на 1924 г. по покана на свой приятел. В селото има няколко обекта, свързани с живота и делото на Майстора. През 1972 г. е изграден центърът с дом-паметник на Владимир Димитров-Майстора, а през 1982 г. се открива и къща музей на именития творец, донесъл световна слава на България. Художникът, живял до 1960г., е погребан в Шишковци. Селото, вдъхновявало твореца десетилетия наред, може да се превърне в привлекателна туристическа дестинация не само за българските, но и за многобройните чуждестранни гости. Така специалистите оценяват потенциала на селото като възможност да бъде от онези нови, непознати за света обекти, които са шанс белите петна в туристическото предлагане на България да бъдат попълнени. Как, обаче, информацията за Шишковци да „стигне“ до международните борси и изложения?
С богати впечатления от Шестата работна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) в Кюстендил, от Художествената галерия на града и от посещението си в село Шишковци, Даниела Стоева от АБТТА тръгна за Международното туристическо изложение в Лондон: