Приключението „Круиз“ – от първа ръка

Спомняте ли си какво пише Тери Пратчет в „Шапка пълна с небе“? Ако ви е убягнало, ще ви го припомня: „Защо си тръгваш? За да може да се завърнеш. За да може да видиш мястото, откъдето си дошъл, с нови очи и още цветове. И хората там също те виждат различно. Да се завърнеш, откъдето си започнал, не е същото като никога да не си си тръгвал.“ Е, ние от „Покана за пътуване“ определено сме по тръгването. И по завръщането от питателни пътешествия – също. 

Ако се чудите защо използвах това определение за пътешествията, ще ви заинтригувам с няколко „въдички“ – синьо сирене от бадеми, сладолед от нахут, кюфтета от коприва, но… с абсолютно неразличим от оригинала вкус. Във веганските експерименти в Израел ни въвеждат Искра и Феня Декало.

Аз обаче ви предизвиквам да научите повече за приключението „круиз“. Признавам, то много допада на динамичната ми натура. Нощем корабът пътува, а всеки ден си в различен град и дори в друга държава. Затова, когато ми се отдаде случай да разговарям с глобален изпълнителен директор на голяма круизна компания, се чудех дали да го прегърна, или да го съдя за пристрастяване. Анджело Капуро търпеливо понесе моя възторг и отговори на въпроса какво му е различното на круиза, за онези, които никога не са преживявали тази авантюра. За превода помага Теодора Иванова, заместник генерален секретар на Италианската търговска камара в България. Анджело разкри в "Покана за пътуване" неща, за които пасажерите не се и замислят. Оказа се, че шефовете разменят местата си с персонала за един ден и вършат всякаква черна работа. На него му се паднало да чисти и оправя 22 каюти. Първоначално трябвало да научи да казва „Добър ден“ на всеки от езиците на пасажерите. После да възприеме, че светът му е монохромен – само бели чаршафи и инокс. И че в края на деня има болки в гърба.

В разговора става ясно, че англосаксонските пасажери умират да се оплакват, за да изкрънкат някаква отстъпка и допълнителна екстра. А пък пътниците от Япония и Корея тъгуват по националната си храна. Затова, ако са по-голям брой, от круизната компания се стараят поне веднъж седмично да има азиатска кухня. По същите причини за хората от Турция доставят йени ракъ и джезвета за кафе.

Засега внушителните лайнери ще акостират в Истанбул и Пирея, но интересът съм Сочи и Ялта ще ги насочи и към нашите пристанища Варна и Бургас.

Когато кореспондентите на БНР в Израел – Феня и Искра Декало се похвалиха как са ходили на първия в Обетованата земя, фестивал на вегенската кухня, се сетих за поговорката „Поканили ги на гости, за да ги учат на пости“. Но те настояваха, че точно там са се почувствали в „страната на чудесата“ с шкембе чорба от гъби, кюфтета от коприва и синьо сирене от бадеми.

След като сме отдали дължимото на веганите в Израел, показваме почит и към любителите на мръвката. Чували сме за посланици на добра воля, посланици на различни държави, но аз се запознах с… посланик на месото. Работа-мечта за любител на барбекюто и пътешествията. Канадецът Джон Кадю пътува по света, за да слави говеждото. В София бе пристигнал от Банкок, но преди това бе посетил Прага, Близкия изток, Азия… Изобщо, твърди, че живее повече в самолетите, отколкото на земята. 

Тъкмо гост като за „Покана за пътуване“.