Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стенописи и арии в тоалетните на Виена

В „Покана за пътуване“ – ексцентричните WC-та на австрийската столица

4
Снимка: Магдалена Гигова

Какво ще види организираният гост в австрийската столица? Дворците „Шьонбрун“, „Хофбург“ и „Белведере“, увеселителния парк „Пратер“ с легендарното виенско колело, катедралата „Щефансдом“, паметника на Моцарт и къщата на Хундертвасер. И само ако му се падне екскурзовод-чешит, ще надникне в тоалетната на модерното изкуство – действащо WC, превърнато от споменатия по-горе художник в използваемо артпроизведение. Или ако, дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, не го подгони зовът на природата към двете нули.

А тоалетната наистина си струва да се види! Майсторът ѝ е Фриденсрайх Хундертвасер. В превод от немски псевдонимът му означава – Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект е прекръстен така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават „Дъждовен ден“ и „Тъмношарен“. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.

Любопитното е, че един от малкото портрети на човек, рисувани от Хундертвасер, е на българската актриса и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец“.

Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като „дяволски оръжия“ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост“.

Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!“. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване.

„Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“. А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.

Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчаване: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите“.

Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. В преддверието бълбука развеселен с пъстри лампи водоскок, а част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау“. Тя е построена в един от централните квартали на Виена – „Халзен грунд“.

Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудваме – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг“ на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала въпреки наситения човекопоток.

Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.

Във Виена май си падат по необичайните WC-та, защото ако ви се дочишка в подлеза при операта, ще го направите под звуците на „Вълшебната флейта“. Тук пък (не без чувство за хумор) тоалетната е декорирана като музикален театър.

Стените са изрисувани с балкони, а вие сякаш сте главното сопрано на сцената. Всяка кабинка е титулувана като „ложа”, а във фоайето звънтят кристални огледала с барокови рамки и избуяват живи цветя. От време на време трелите на Моцарт се прекъсват от аплодисменти, които сякаш ви възнаграждават за добре свършената работа.

Снимки: Магдалена Гигова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Пламен Георгиев

Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението

Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва учен от БАН "Селищната система по средните..

публикувано на 16.05.25 в 18:05

В Тайланд има 58 ресторанта със звезди "Мишлен"

С журналистката Мира Баджева споделихме едно приказно пътуване до Тайланд. Използвам думата приказно неслучайно, защото и двете имахме възможност да се почувстваме като истински принцеси, нагиздени с традиционни благороднически костюми. (Репортаж от това приключение ще чуете и прочетете съвсем скоро). Същевременно се потопихме в магията на..

публикувано на 16.05.25 в 16:50
Проф. Христо Хинков

Психиатрия и политика – не/възможната комбинация?

В поредицата "За здравето" ни гостува проф. Христо Хинков – специалист по обществено здраве, здравно осигуряване и психиатрия. Поставихме медицинските акценти върху честите психични разстройства и аномалии, неврозите в различните възрасти, статута на психиатричните болници и центрове. В рамките на един общ философски диалог коментирахме кой..

публикувано на 16.05.25 в 10:22

Желю Желев, философът-президент

Промените в България, тръгнали през 1989 г., извадиха пред обществото фигури – дотогава сравнително неизвестни, върху които изведнъж се стовари политическата тежест да осъществят успешно преминаването към демокрация и пазарна икономика. Една от тези фигури беше д-р Желю Желев, първият председател на СДС и първият свободно избран български..

публикувано на 15.05.25 в 08:25
проф. Нешо Чипев

Проф. Нешо Чипев: Черно море става все по-топло, но не и по-солено

Черноморската екосистема има своите специфични функции. Не е никак лесно да се прогнозира и разбере въздействието на който и да е фактор, било то климатични, човешки или космически, върху системата, в това число и черноморската. Това е така, защото те се състоят от облак от връзки. Тук говорим за ефекта на пеперудата, т.е. ако на едно място..

публикувано на 13.05.25 в 16:10