Закуска със слонове и маймунки, лупинги на тюлени и яздене на камили в животинското царство на цирк „Кний“ в Раперсвил. Представете си зоологическа градина с над 300 животни и почти всяко от тях може да бъде погалено, нахранено, а ако размерът му позволява – и яздено от деца. Звучи невероятно, но такова място има. В швейцарското градче Раперсвил. Детският зоопарк първоначално просто е прибирал бебетата на животните от един от най-прочутите европейски циркове – „Кний“ за зимата, докато започнат да ги дресират. После на легендарното семейства от манежа му хрумнало да радва децата, като ги учи на добро и любов към животните. Така се е появил най-либералният зоопарк.
Най-характерното за него е, че там не се отглеждат животни, които се хранят с други животни. Т.е. липсват хищници. В замяна на това подходящите за снимане и галене са в изобилие. Забавленията за малчуганите – също. При това на смешната за швейцарския стандарт цена от 5 франка за детски билет и 12 за възрастен. А когато видиш с очите си инкубатора за яйца на фламинго, нахраниш с ръчичките си жираф и пояздиш слон, няма как да не пораснеш добър човек.
Макар населението на Раперсвил да е едва 7000 души, зоологическата градина е винаги пълна. Родители от цяла Швейцария водят децата си, защото цирк „Кний“ е обявен за национална светиня, а щедрият му жест е далеч по-интересен дори от книжката за Маугли.
Директорът Бенджамин Синигер управлява истинско животинско царство, без да подозира за „пернатото“ си име на български. В неговото зоовойнство работят по график, по-строг от този на държавен глава. В 11, 14 и 17 часа тюлените изнасят забележително шоу с качване по стълби, подхвърляне на топки, скачане от трамплин и разиграване на забавни скечове. В 12.15 часа всеки може да се снима за спомен със симпатичните морски лъвове. А ако му стиска, дори да запечата целувка с тях уста в уста. Е, после малко ще понамирисва на рибата, с която ги възнаграждават за усърдието. Точно в 16 часа е голямото хранене на слоновете. Наистина е огромно! Най-малкото понеже шестте грамади първо танцуват, поклащайки в такт хоботите и опашките си, за да си заслужат следобедната закуска. После гледачите изнасят гигантски кошове, пълни с плодове и зеленчуци. Децата първоначално плахо, а после с весели викове грабват кой ябълка, кой морков и ги подават на слоновете, които с неподозирана деликатност ги взимат от ръчичките с хобот, без да ги докоснат. Доволно похапнали, роднините на Джъмбо се нареждат, за да бъдат пояздени. Вечерният тоалет на слоновете също не е за изпускане. Внушителната групова баня с десетки струи е толкова импозантна гледка, че фотоапаратите не спират да щракат, а камерите жужат като за последно. Малчуганите нямат против да се понамокрят и се пресягат към маркучите.
„Процедурата“ хранене и яздене се повтаря и при камилите. А при корабите на пустинята разнообразието от размери е от двумесечно бебче, което още бозае от майка си, до достолепни циркови ветерани, склонни да повтарят безкрай старите си номера.
Ранобудниците пък могат да закусят с маймунките. От двете страни на оградата два модела шебеци ръфат банани и се гледат учудено един друг. Но едните си плащат за удоволствието. Сумите са символични и не се дават на ръка. За всяка от атракциите цената е два франка. Равностойността им в жетони се получава от автомати, пръснати из целия парк. Симпатични монетки с гравирани върху тях делфини.
За наблюдаване на жирафите е изградена специална вишка с удобни столове и (най-важното!) яки парапети на върха. Гледачът сипва сено в двуетажните ясли. Най-горе похапват дългошиестите африканци. Ако протегнеш ръка, можеш да ги погалиш по „рогатите“ челца. Странните им образувания се оказват плюшено меки. В по-ниската част край хранилката се нареждат зебрите. От вишката не е проблем да се снима жираф в анфас от по-малко от метър.
Който обича да гледа „Улица „Лемур“ или „Сурикатите“ по Animal planet, ще се почувства като част от филма. Маймуноподобните се разхождат над главите на посетителите в специални мрежи, а сурикатите заспиват изправени върху пясъчни възвишения и… падат по изумително смешен начин, който кара децата да се кикотят с часове край клетките им.
Миниатюрни понита и още по-ситни кози с размерите на кокер са пуснати свободно в „къта за галене“ заедно с весели виетнамски прасенца, бебета-лами и пухкави зайчета.
Теглен от кон трамвай обикаля зоопарка със спирки пред всяка клетка. А кротки магарета и понита по цял ден разхождат малки ездачи
„Зверилникът“ на цирк „Кний“ е едно от любимите места за празнуване на рождени дни, защото към общуването с животните се добавят и клоуни.
Вечерната разходка из зоологическата градина се дирижира лично от директора, но става по специална заявка.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg