Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки. Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране? Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа в "Нашият ден" за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Чуйте повече в звуковия файл.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.
Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.
Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база – можете да чуете от звуковия файл.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита. В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Чуйте още в звуковия файл.
"Ситуацията действително е стигнала до момент, в който би трябвало да говорим за образованието като за един национален приоритет, решаването на проблемите в който всъщност граничи с националната сигурност, т.е. говорим за образованието като един от факторите,който гарантира нашата национална сигурност…", казва д-р Светла Петрова, експерт от"Фондация..
Коледа е един празник, в който можем да празнуваме живота и това, че сме заедно, сподели в ефира на "Следобед за любопитните" психоаналитикът Милена Ташкова. Това е един празник и очакване, който свързваме със семейството и хубавите спомени, допълни тя. Често пъти, признава психоаналитикът, съм се питала кое е по- хубаво очакването на Коледа или..
Заедно с Елица Великова, психолог и арттерапевт и Петър Вълчев, режисьор на късометражния филм "И това е за тази Коледа", търсим отговор на въпроса кое е състоянието, което е обратно на самотата. Двамата са водещи на "Кинотерапия – семинар за свързването, покоя и празнуването", който ще се проведе на 27 и 28 декември в Института за изкуство и..
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса и други изделия. "През годините много пъти започвах с различни ръкоделия, бродиране, рисуване, отказвах се, но още като завърших училище, не ми достигаха парите се при сетих за своя талант, а именно..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от..
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg