Дългата история и днешните смисли на думата „инвалид“

Няма дума, няма проблем – така най-кратко можем да разтълкуваме парламентарното решение думата „инвалид“ да бъде заличена от законодателството. Целта е благородна – това да допринесе за „преодоляване на стереотипното мислене за хората с увреждания като неспособни, невалидни, негодни“. Въпросът е обаче дали самата дума днес носи този смисъл. 

Тя е латинска по произход и първоначално назовава войник, който вече не е годен да служи. В същата дума по-нататък се влага медицинска трактовка на инвалидността като болест, после се налага религиозно-моралната – като божие наказание, след това на преден план излиза оценката на човека като годен или негоден да бъде работник, след това индивидуалната, социалната гледна точка, идеята за правата на човека и т.н. 

Според социолога доц. Божидар Ивков думата „инвалид“ си остава най-всеобхватното и точно наименование за хората с различни увреждания и затруднения за пълноценен живот и изява. Много е важно обаче днес самите тези хора да участват във вземането на решения, които ги засягат, и отношението на държавата, изразено в законите и в условията, които създава за тяхно улеснение и достоен живот, да е адекватно. Иначе и новите определения, които въвеждат властимащите, ще продължат да утвърждават стереотипите и предразсъдъците, срещу които уж се борят.