Картините на легендарната телевизионна говорителка Татяна Титянова за първи път 33 години след нейната кончина бяха показани в столичния Дом на културата "Средец". Изложбата се наричаше "Жажда за живот".
"Сестра ми, Татяна Титянова, подготвяше изложба за 7.11.1988 г. На 24.09.1988 бе убита, апартаментът ѝ бе запечатан, повечето от картините ѝ бастисани от тези, които искаха да я унищожат. Литографиите и графиките изхвърлиха на боклука веднага след трагичната ѝ гибел. Хората ги вземали. Благодаря им!", написа в профила си във Фейсбук Антоанета Титянова, сестра на легендарната говорителката и художничка.
За нея разказва в “Нашият ден“ Антоанета Титянова, сестра на загиналата телевизионна икона, месец след изложбата и 33 години след нейната смърт.
“Изложбата беше нещо наистина невероятно, мислихме да я направим за нейния 60-годишен юбилей с проф. Светлин Русев и даже се уговорихме как да се срещнем и да започнем да я подготвяме, а той да я представи, защото тя е негов възпитаник, но проф. Русев почина точно тогава.
Самата изложба беше в продължение на пет дни, но през нея минаха стотици души. Може би това беше най-посещаваната изложба – дойдоха много художници, артисти, писатели. Учудвах се, когато виждах втори път да минават едни и същи художници и да стоят по 10 минути пред картините.
Седмицата след смъртта на Татяна съседи се обаждаха как нейните графики, литографии, стативи и бои са хвърлени на боклука и всеки си е взимал. Много ще се радвам, който е взел, да ни каже, не за друго, ами, когато правим изложба, да можем да покажем тези картини.
Фактът, че от един човек, който е бил емблематична фигура в Националната телевизия, дори в момента, когато се чества 60-годишният му юбилей, не може да се изкара от архива един кадър, свързан с него, показва колко безцеремонно са действали в онези времена, когато искат да изличат някой – няма ги картините, няма никакви кадри от нея. Мислели са, че просто така ще си отиде и ще замине, след време никой няма да се сеща.
Шест месеца преди смъртта си Титянова търси хора, моли, защото започват заплахите. Много хора и от присъстващите нейни колеги говорят как това се е случвало, докато тя е била в ефир в телевизията."
Чуйте Антоанета Титянова в звуковия файл.По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за хранене в забързаното работно ежедневие. Климатичните промени тази година са акцент в обществения разговор за трудовата безопасност. В тази връзка проф. Байкова казва: "През последните години има..
В седмицата на Христовите страдания в "Нашият ден" писателят и журналист Ангел Иванов разсъждава за саможертвеното поведение на човека . Иванов вярва, че любовта и доброто са иманентни качества на човека , вменени от божествения първообраз. Чрез тяхната проява е възможно душата да достигне своята крайна дестинация, която всъщност е едно..
На 28 април беше отбелязан Световният ден за безопасност и здраве при работа, посветен на значимостта на създаването на безопасна и здравословна работна среда за всички. В тазгодишната светлина фокусът е върху въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето при работа (БЗР). Защо работим, или работата като житейски и..
В своята ежедневна рутина работата изпълнява роля, която е далеч по-сложна от простото изкарване на прехраната. Тя е източник на смисъл, идентичност и социално влияние. В рамките на предаването "Нашият ден" четири различни събеседници – юрист и психолог, книгоиздател и музикален продуцент, имигрант, както и антрополог , споделят своите уникални..
Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева . По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните –..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg