Спомен за Дечко Узунов

“Предпочитам да бъда художник пред това да съм президент“ – думи на един от най-големите майстори на съвременната българска живопис – Дечко Узунов. На 26 април през 1986 г. той напуска този свят, но оставя образите в неговите платна и уроците на учениците си. 

Той е преподавател в Художествената академия в София, член на БАН, председател на Съюза на художниците, народен представител. Още съвсем млад – през 1937 г. Дечко Узунов получава сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий.

През 1999 г. ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за Световна личност на годината по повод 100-годишнината от рождението на художника.

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни.

Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография и декоративна монументална живопис. Работи в жанровете: портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.

Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел "Казанлък", като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.

Илюстрира множество книги, сред които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев. По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г., Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар.

След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г. в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия.

Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Художествената гимназия в Казанлък е прекръстена в чест на Дечко Узунов на Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“.